Голямото първомайско четене в парка + фотогалерия
Стотици хора, които четат книги едновременно, на тревата в Южния парк в София, по едно и също време. Средна възраст 18-19 години. Младите четат! Не е безвкусен виц, а инициатива за поставяне на световен рекорд по масово четене на книги. За световен не знам, но определено беше някакъв своеобразен рекорд. В Южния парк се събраха според мен към 600-700 души, а според няколко медии – 1600 души, които кротко насядаха в тревата на една поляна и замлъкнаха зачетени в някоя книга.
Началото беше обявено за 11 часа. Преди това тук там се виждаше по някое друго момиче, седнало на пейка да чете. Никаква организация, без трибуна, микрофони, сцена или нещо друго, което да подсказва точното място на събитието. Тинейджъри обикаляха като мухи без глави и се питаха помежду си „Това ли е входът, където трябваше да сме?”.
Събитието беше пропагандирано главно във Фейсбук, идеята хрумнала на администратора на групата на любителите на книгите. Дата 1-ви май, място – входът на Южен парк откъм бул. „Витоша”, 11 ч. В 11 без 10 започнаха да прииждат масите хора на малки групи от 3 до 6 човека. И някак естествено, като първомайска манифестация, цялата тълпа тръгна по алеята след фонтаните, всеки стиснал книга в ръка. На първата поляна смело всички нагазихме тревата и всеки седна където свари. Опънаха се едни черги, одеяла и рогозки и започна голямото четене. Без изрична организация – като че ли всички знаехме какво трябва да правим. И наистина знаехме.
Имаше репортери и оператори от различни телевизии, които минаваха и снимаха читателите и им задаваха по някой друг въпрос – какво четат, откъде са разбрали за събитието, на каква възраст са, защо са избрали точно тази книга и т.н. Отделно от репортерите минаваха двама мъже, вероятно някакви статистици или приятели на организатора, които раздаваха бели листа с молбата всеки да напише заглавието и автора на книгата, която чете.
Четива всякакви, главно на известни автори. „Пътеводител на галактическия стопаджия”, „Пилешка супа за душата”, „Малкият принц” на Екзюпери, „Цифрова крепост” на Дан Браун, „Десет малки негърчета” на Агата Кристи и „Атлас” на Айн Ранд са само една малка част от заглавията, които се видяха наоколо. Доста от присъстващите държаха „Нека ти разкажа” на Хорхе Букай и различни книги на Стивън Кинг – „Мъртва зона”, „Сейлъмс Лот” и други. Имаше представители от фен клуба на Хари Потър, които четаха, разбира се, Хари Потър. От тези фенове бяха и едни от малкото четящи, които бяха на възраст извън интервала 16-30 години. Да видиш „възрастните”, които четат Хари Потър беше почти толкова вълнуващо, колкото да видиш единайсетокласник, който чете „Умението да слушаш” от Ерих Фром. Или човекът хванал „Дюн” в оригинал, на английски. Е, и трите ги имаше там!
Впечатление правеха множеството метъли, които четяха различни фантастични романи – на Пратчет, Зелазни, Толкин… И не по-безинтересни бяха две момичета в 4-ти клас, които спокойно си пишеха домашните седнали на едно одеяло. Като цяло може би най-важното беше, че 95% от присъстващите бяха ученици и студенти, което значи, че така нарчените млади все пак четат, или поне някои от тях. Доста майки бяха довели малките си деца и им четяха книжки с приказки.
Мила картинка – където и да се обърнеш – четат. Имайки предвид времето, в което живеем, направо трогателно. Тинейджъри с книги! И в следващия момент се сетих, че във Фейсбук до онзи ден вечерта бяха заявили участие над 7000 души. А като се огледах наоколо – наистина бяхме към 600-700. Къде е 7000, къде е 700? И защо ли не дойдоха останалите?…
После по новините казаха, че след преброяването е отчетено присъствието на 1620 души. Но пак бройката си остава малка. Може би, ако всички онези 7000 бяха дошли, наистина можехме да претендираме за рекорд по масово четене. Дано следващия път има и по-голяма гласност, и повече ентусиазъм, и повече хора. Юруш на четенето! …Удоволствие да седнеш няколко часа в съботния слънчев ден, рамо до рамо, тихичко погълнат от книгата.