Янукович и Москва – просто помирение или държавна измяна?
Франс прес
Решението на президента Виктор Янукович да загърби прозападната политика на предшественика си, за да прегърне Русия, отразява не толкова геополитическите му предпочитания, колкото гигантските икономически трудности на страната му, смятат анализатори. „Това е нов стил на външна политика: украинските лидери са готови да направят символични отстъпки в замяна на бързи резултати“, посочва Володимир Фесенко, директор на Центъра за политически изследвания Пента в Киев.
През февруари Янукович дойде на мястото на Виктор Юшченко, пламенен прозападен политик, който поддържаше ледени отношения с Русия. Янукович, който е известен с проруските си убеждения, на първо време поиска да смекчи имиджа си на човек на Москва, който му е лепнат от много време. За първото си посещение в чужбина той избра Брюксел, където потвърди европейските аспирации на страната си, бивша съветска република, съседна на Европейския съюз. Но тази протегната ръка на Запада скоро бе последвана от поредица от споразумения с Москва в най-различни области.
Саша Тесие-Стал, анализаторка в Международния център за политически изследвания в Киев, смята, че сближаването с Москва се обяснява не толкова с политически причини, колкото с икономическите проблеми на страната, чийто БВП се срути с 15 процента през 2009 г. и която все още се мъчи да излезе от кризата. „Имам впечатлението, че в случая не ставаше въпрос да се направи услуга на Русия“, а по-скоро да се получи известна подкрепа за украинския бюджет, страдащ от огромен дефицит, изтъква анализаторката.
Новото правителство отстъпи пред исканията на жителите от източната и южната част на страната, русофони и русофили, като сложи край на предишната политика на активна „украинизация“ на тази двуезична страна. Украинските ученици вече имат право да си вземат изпитите на руски език, а две руски телевизии получиха достъп до кабелните мрежи в Украйна.
Речите в прослава на украинските националисти, воювали срещу СССР, ще отстъпят място на съвместни военни паради с Русия на 9 май по случай победата на Червената армия над нацистка Германия. За огромна радост на Кремъл Янукович се отказа също от любимия проект на предшественика си да бъде признат като „геноцид“ големият глад от 1933-1934 година, който погуби милиони украинци.
Но най-голяма сензация през април предизвика изненадващото подписване на украинско-руски договор за руския Черноморски флот в Южна Украйна. Украинските депутати стигнаха до сбиване миналата седмица при ратифицирането на документа, който предвижда руският флот да остане в Севастопол до 2042 г. в замяна на значителна отстъпка в цената на природния газ. В петък руският премиер Владимир Путин хвърли нов камък в блатото, като предложи сливането на газовия гигант Газпром с украинския Нафтогаз.
За някои, на първо място прозападната опозиция, новите геополитически предпочитания на Киев са равнозначни просто на „държавна измяна“. Подобно на мнозина свои колеги, Саша Тесие-Стал смята, че новият президент обръща голямо внимание на икономиката, но проявява „геополитическа слабост“.
По БТА