Френската сянка над черния континент

Правда.ру

Илюстрация: франссюрви

В навечерието на тържествата по случай 50-ата годишнина на сенегалската независимост от Франция бе обявено, че френските военни ще се изтеглят. До края на годината френският контингент от 1200 военнослужещи трябва да напусне Сенегал. По думите на президента Абдулай Уад през 1960 г. Сенегал склонил за френско военно присъствие, но сега народът започнал да усеща, че независимостта му била „непълна“. Не бива обаче да разглеждаме станалото като дипломатическо поражение за французите. Каквото и да говори Уад, изтеглянето на военния им контингент бе договорено още през февруари т.г.

И французите си заминават съвсем не под натиска на Сенегал. Курсът към прекратяване на военното присъствие в Африка бе поет от Париж още през ноември 1996 г., когато президентът Жак Ширак обеща едностранно да приключи военните действия на континента. Водени в десетки африкански държави, те имаха за цел да насадят в тях режими, угодни на Франция. Намерението на Ширак укрепна още повече през януари 1997 г., след като в Централноафриканската република загинаха двама френски военни. И точно тогава Париж започна да свива войсковите си контингенти в Африка.

Ще припомним, че преди 50 години, по-точно през 1960 г., голяма част от бившите африкански владения на Франция станаха свободни държави. Свободата им обаче бе твърде условна. Защото в икономически план тези страни останаха обвързани с бившата си метрополия, която насаждаше там изгодни за нея режими, търсещи опора в щиковете на френския Чуждестранен легион. На практика не минаваше и година, без той да участва в един или друг конфликт. Към средата на 90-те обаче критиките към френската политика в Африка видимо се изостриха. И не само в други държави, но и „на местна почва“.

Опонентите на Париж открито поставяха въпроса „Защо Франция държи свои войски на Черния континент?“. Основания за това според тях имало по време на студената война, когато Съветският съюз се опитвал да настани навсякъде режими, лоялни към него, и се налагало Париж зорко да бди, та в бившите му колонии да не дойдат на власт съветски протежета. От 1960 г. до днес Франция е предприела общо към 40 военни интервенции в региона.

В средата на 90-те мнозина вече не бяха доволни от официалната позиция на френското правителство, според която военното присъствие в Африка цели единствено разпространението на „справедлива демокрация“. Ясно бе, че това е уловка и Франция просто е искала да запази своето влияние на Черния континент с помощта на военна сила. С което да гарантира своите политически и финансови интереси.

Както знаем, Африка е твърде богата на суровини: цветни и скъпоценни метали, петрол и най-важното – уран. Франция заема почетното второ място в света по мирно овладяване на атома, а до момента черпеше уранови суровини от бившите си колонии Нигер и Чад. Това е впрочем и обяснението защо така здраво се е вкопчила в чадските пясъци и воюва там от почти 40 години. Разпадането на Съветския съюз обаче донесе коренни промени в ситуацията. Навремето изглеждаше, че вече няма кой да оспорва френската хегемония в Централна и Западна Африка. Затова малцина във Франция правеха трагедия от намалелия числен състав на войските й на Черния континент.

Франция обаче нямаше, а и днес няма намерение да евакуира базите си изцяло. „Бялата книга за отбраната на Франция“, публикувана през 2008 г., съдържа военната доктрина на страната за близките години. Там се посочва, че Париж смята да запази военното си присъствие в Африка. И то както по западното, така и по източното й крайбрежие. В последния случай става дума за базите в Джибути и на островите Майота и Реюнион. А на запад ще остане само с една военна база – в столицата на Габон Либървил.

Логиката е следната. Ако в западните региони се развият ситуации, изискващи военна намеса, Париж ще може да прехвърли оттам необходимия брой щикове и изобщо не си струва да поддържа за целта десетки военни бази, както в миналото. А Източна Африка е особен случай, защото Франция има там отвъдморски територии и области (департаменти). И тя продължава да следва тази линия, независимо дори че в редица „изоставени“ от нея държави като Кот д’Ивоар избухваха кървави вакханалии. „Необходимият брой щикове“ успяваше да ги потуши, но ефектът бе само относителен – Франция губеше предишното си влияние в подобни страни и най-важното, икономическите си привилегии.

Намаляването на военното й присъствие в Чад постави под заплаха дори „урановите“ интереси на Париж в тази държава, където преди две години въстаници за малко да свалят френското протеже. От почти 30 френски бази в Африка останаха 10 и ситуацията се изостри още повече заради икономическата експанзия на Китай, който подкрепя въстаниците, воден от собствени интереси. Франция е позабравила май всепризнатата истина, че изгодно място празно не стои. Не схваща ли, че, отслабвайки военното си присъствие в един стратегически важен регион, тя може като нищо да изгуби достъпа до суровинните му богатства?

„Военният бюджет на Франция е силно орязан и при това положение тя вече не може да запази в досегашния мащаб военните си бази в Африка“, коментира за Правда.ру Александър Храмчихин, заместник-директор на Института за политически и военен анализ. „Има и още нещо. Както и другите членки на Евросъюза, Франция среща психологически проблем при мисълта, че трябва да воюва някъде. Пример е Афганистан, където тя упорито не желае да участва в активни бойни действия. Европейците са свикнали на охолен, спокоен живот и не искат да се откажат от него макар и временно“, добави експертът.

В интервю за Правда.ру Сергей Фьодоров, старши научен сътрудник в Института за Европа към Руската академия на науките, допълни: „Изтеглянето на френските военни контингенти се дължи на факта, че Саркози реорганизира външната си политика, включително африканската. Защото Париж в момента няма възможност за настъпление по всички направления. Според Саркози за Франция ще е неефективно и разточително да запази в днешния му вид военното си присъствие в Африка. Причината е, че се сменят външнополитическите приоритети. Да, той затваря африканските военни бази, но същевременно открива нови в Персийския залив. С което посочва, че тъкмо това направление е сред ключовите днес.“

Погрешно е обаче да смятаме, че Франция окончателно се отказва от Африка. Просто се променят мащабите и формите на влияние. В момента везните явно се накланят предимно към хуманитарно и икономическо сътрудничество. Разбира се, Париж не забравя, че в бившите му колонии има антифренски сили. Сега обаче предпочита да се бори с тях не самостоятелно, а в състава на международни сили, за да намали разноските. Примерно да се опре на миротворческите сили на ООН или да потърси подкрепа от войските на Африканския съюз.

Французите, естествено, осъзнават колко силно са застрашени интересите им от Китай. Не могат обаче нищо да направят. Да конкурираш Китай е много трудна работа. И днес моментът не е много подходящ, за да му натрапва някой със сила собствени правила на играта. Безспорно Париж посреща без ентусиазъм съобщенията, че Пекин сключва изгодни договори с бившите му колонии. Че изгражда например железници в Северна Африка и по-специално в Алжир. А как да се бори с това, щом примерно китайската работна ръка излиза далеч по-евтино от френската?

Да се върнем обаче към Сенегал. Към края на годината там вече няма да има военна база. Министерството на отбраната в Париж съобщи, че в Сенегал ще работи специален „Център за регионално военно сътрудничество“, обслужван от 300 френски военни, които ще обучават например кадри за местните въоръжени сили. По този начин Франция разчита да запази и занапред влиянието си в много африкански държави.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.