Съспенс по Хичкок на британските избори

Дени Ио

Британските парламентарни избори на 6 май се очертават като крайно оспорвана надпревара между Дейвид Камерън – комуто възлагат надежди да извади консерваторите от 13-годишния престой на заден план, недолюбвания, но „окрилен“ от избирателната система лейбърист Гордън Браун, и новото лице в състезанието – либералдемократа Ник Клег, който може да има решаващ глас за изхода на вота.

Водачът на партията, спечелила най-много депутатски места в Камарата на общините, по традиция става министър-председател. За първи път от 1974 г. обаче изборите може да доведат до ситуация, при която нито една формация не разполага с абсолютно мнозинство от 326 места, в резултат на което ще трябва да се преговаря за коалиции.
Причините за тази неизвестност? Вечният дуел лейбъристи-консерватори се превърна в надбягване за трима. Три формации се вместват в тесния диапазон от 28 до 34 процента подкрепа в допитванията, като консерваторите водят, а лейбъристите са последни.

Нещо повече, мажоритарната избирателна система прави възможни парадокси като този, че лейбъристите биха могли да получат максимален брой депутатски места, финиширайки втори и дори трети по брой гласове. Обратно, Ник Клег може да остане с едва 12 процента от местата при 30 процента от гласовете – разочароващ, но достатъчен резултат за обмисляне на коалиция – съвсем обичайно явление за Франция и Германия, но почти табу в Обединеното кралство. Най-вероятни са следните три сценария:

– Победа с малка преднина за консерваторите би разкрила възможност за съюз с либералните демократи или с малки партии като Ълстърската юнионистка партия или Шотландската национална партия.

– Категорична победа за лейбъристите, което води до съюз с либералните демократи.

– Абсолютно мнозинство за консерваторите, които съставят самостоятелно правителство.

Четиридесет и три годишният Камерън, архитип на аристократ от торите, произхождащ от крал Уилям Четвърти, се явява претендент на „модерния и състрадателен консерватизъм“, освободен от наследството на тачъризма. Гордън Браун, 59-годишен строг шотландец, често представян карикатурно като мрачен апаратчик, е човекът – дар от провидението, който ще ограничи рекордния държавен дълг, без да изложи на гибел крехкото икономическо съживяване. Министър на финансите при управлението на Тони Блеър в течение на 10 години преди през 2007 г. да поеме неговия пост, Браун остава непопулярен, с извънредно слаба продкрепа вследствие на ерозирането на властта.

Телегеничният 43-годишен Ник Клег – полиглот и еврофил до такава степен, че е готов да изостави британската лира в полза на еврото, не застава зад нито една от двете „стари партии“, които обсебват властта вече 31 години. Той привлича избирателите, склонни към наказателен вот след тежка рецесия, спорните войни в Ирак и Афганистан, и гръмкия скандал с неправомерното възстановяване на депутатски разходи.

Една „стара медия“ – телевизията, а не интернет – превърна в събитие трите дебата по американски образец – нещо небивало за Великобритания. Продължилите общо 270 минути дискусии, гледани от общо 23 милиона зрители, облагодетелстваха по-младите – Камерън и най-вече Клег, който привлече изцяло върху себе си светлините на прожекторите и така спечели бонус от 10 процентни пункта в социологическите проучвания.

Кампанията се реши въз основа на имиджа и пиара, отбеляза със съжаление Браун, който се компрометира, като нарече „фанатичка“ възрастна жена с лейбъристки убеждения, забравяйки, че е пред включен микрофон. Кампанията противопоставяше с променлив успех „новите лейбъристи“, настояващи за овладяване на икономиката, и „новите консерватори“, изразяващи социална загриженост в една „грохнала Великобритания“. Либералните демократи превърнаха избирателната реформа в предварително условия за какъвто и да било съюз, по-вероятен в лявото пространство – най-вече ако Браун се откаже от лидерската позиция в партията си.

Какъвто и да е изходът, ще присъстваме на среща с историята. Дейвид Камерън би бил най-младият премиер от 19-и век насам. С повече от 20 процента от гласовете либералните демократи биха отбелязали най-добрия си резултата от 90 години. Четвърта последователна победа за лейбъристите ще е безпрецедентно събитие. Парламент без абсолютно мнозинство не е имало от 36 години. Реформа в избирателната система ще запрати в миналото вековната двупартийност, а крайнодясната Британска национална партия може да се сдобие с първия си депутат.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.