Киргизстан – полигон за сблъсък между Русия и САЩ
В Киргизстан има нов преврат. Успял да се задържи пет години на власт, президентът Курманбек Бакиев береше премного сладки плодове от „революцията на лалетата“ и дразнеше Русия с какво ли не. Априлските безредици в страната приключиха с това, че опозицията прогласи „възстановяване на демокрацията“, а Бакиев трябваше да избяга със самолет в Южен Киргизстан, където са сбрани накуп най-близките му роднини и привърженици. Тази „игра на революция“ обаче отнесе живота на 81 души. Опожарени са и много сгради в центъра на Бишкек. В крайна сметка, киргизката държава понесе огромни щети.
Наблюдатели отбелязват отдавна, че Киргизстан е полигон, на който си бистрят отношенията САЩ и Русия. Затова е любопитно да видим кой е диригентът, дирижирал преврата този път. След събитията от 11 септември 2001 г. стратегическото положение на Киргизстан започна да буди интерес у Запада. САЩ трябваше да прехвърлят в Афганистан товари и войски за борба с тамошните талибани и намериха за твърде подходящо летището „Манас“, разположено на 25 километра от Бишкек.
През 2001 г. там бе открита американска военна база. Миналата година тя бе преименувана и вече се нарича „транзитен център“, но извършва същата дейност, както преди. През юни 2009 г. Пентагонът заяви, че през този транзитен пункт са били прехвърлени „над 170 хиляди войници, а също така 5000 тона товари, резервни части, оборудване, боеприпаси и хранителни продукти“. В началото на 2009 г. по време на посещение в Русия Курманбек Бакиев, все още смятан от нея за съюзник, успя да изпроси от Москва икономическа помощ от над 2 милиарда долара. В замяна Бишкек се задължаваше да закрие американската военна база.
Щом се завърна у дома, киргизстанският президент заяви на Пентагона, че арендата на „Манас“ се прекратява, и Русия започна да изпълнява обещаното – отпусна на Бишкек 415 милиона долара. След четири месеца обаче Бакиев я изненада – срокът за аренда на американската база бе удължен (Вашингтон склони да плаща за нея тройно повече). Владимир Путин се ядоса и обвини киргизстанския лидер, че семейството му е оплячкосало руската финансова помощ.
През февруари т. г. Москва замрази отпускането на останалите 1,7 милиарда долара, обещани на Киргизстан, и заяви, че първият паричен транш не е бил използван по предназначение. Същевременно руските медии започнаха активна информационна кампания срещу Бакиев. Кремъл обаче си отмъщаваше на Бакиев не само заради военната база и отпуснатата помощ. Преговаряйки с Русия за изграждане на ВЕЦ в страната си, президентът на Киргизстан се опитваше да включи в договора и Китай, който се стреми да стане основен съпритежател на киргизстанската енергийна система. Москва бе недоволна и от друго: семейството на Бакиев купуваше горива от Русия на преференциални цени, а после ги продаваше на военната база и така си докарваше към 80 милиона долара годишно.
Дълго време руските инвестиции се посрещаха добре в Киргизстан и влиянието на Русия в страната бе очевидно. През последната година обаче Курманбек Бакиев бе станал непредсказуем и проявяваше все по-голяма благосклонност към китайците и американците. В края на март руски медии предупредиха, че опозицията в Киргизстан надига глава. Тя успя да сплоти хората, които не желаеха изостряне на отношенията с Русия, тъй като Кремъл би могъл да върне в родината им над 1 милион киргизстанци – гастарбайтери във федерацията, които изпращат пари на семействата си в Киргизстан. А там бездруго безработните са 18 на сто, 40 на сто от населението живеят под чертата на бедността, а инфлацията достига 20 процента.
Освен това, на 29 март премиерът Путин подписа указ, с който отмени преференциите за доставки на горива в Киргизстан. Съответно от 1 април бяха покачени митата в страната, а след няколко дни Русия изцяло спря доставките на гориво за Киргизстан и бензинът там поскъпна. Тъкмо това е предизвикало вероятно новата революция. Премиерът на временното правителство в Киргизстан Роза Отунбаева засега не демонстрира явна произточна или прозападна ориентация. Тя нарича Вашингтон „нашите американски приятели“, а Москва – стратегически партньор. Междувременно обаче потвърди, че всички договорености относно военната база на САЩ остават в сила. На свой ред Русия също не изрази недоволство във връзка с размириците в Киргизстан – Владимир Путин веднага призна новата власт в страната и увери, че Москва няма нищо общо със свалянето на Курманбек Бакиев. Както личи, този път съвсем не става дума за лалета. Червеният цвят, обагрил Киргизстан, иде от истинска кръв и още не се знае докога ще кърви тази рана.
По БТА