Изборите във Великобритания и краят на „специалните отношения“ със САЩ

„Специалните отношения“ между Великобритания и САЩ, вече преминали своя апогей, може да станат доста обикновени, ако след парламентарните избори в четвъртък бъде съставено слабо правителство на малцинството. Ролята на Великобритания като мост между Съединените щати и Европейския съюз отслабна и тази тенденция ще се засили, ако на изборите на 6 май няма убедителен победител, а Вашингтон гледа все повече на Европейския съюз като на глобален партньор.

Проучванията на предизборните настроения вещаят парламент, в който никоя партия няма да има ясно изразено мнозинство – за първи път от 1974 г. Британската политика след Втората световна война беше доминирана почти без прекъсване от клонящите наляво лейбъристи и дясно ориентираните консерватори. Макар Великобритания и Съединените щати да остават близки по въпроси като разузнаването, войната в Афганистан, подхода към Иран, свободната търговия и икономическите проблеми, според експерти двете страни изглежда преосмислят очакванията към своя съюз.

Терминът „специални отношения“ е въведен през 1946 г. в реч на Уинстън Чърчил, в която той описва отношенията на двете страни, сражавали се рамо до рамо за освобождението на Европа през Втората световна война. „Съществува усещане, че Обединеното кралство вече не се радва на същия статус във Вашингтон, както в миналото“, коментира Чарлз Купчан, професор по международни отношения в Джорджтаунския университет. „Най-голямото опасение във Вашингтон е, че във Великобритания може да дойде нефункциониращо правителство. Като цяло гледната точка във Вашингтон е, че САЩ се нуждаят от силен европейски партньор и че този силен европейски партньор зависи отчасти от едно силно британско правителство“.

Дори да оставим изборите настрана, отношенията между Съединените щати и Великобритания са загубили част от своя блясък. Бившият премиер лейбърист Тони Блеър е осмиван във Великобритания като „вярното кученце“ на Джордж Буш, защото изпрати британските войски да се сражават в започнатата от САЩ война в Ирак. „Отношенията в момента са доста неспециални“, коментира Джеймс Голдгейър, специалист по трансатлантическите отношения от Съвета за външни отношения. „Има подозрения какво точно носи на Великобритания близостта със САЩ“.

По-рано тази година британската парламентарна комисия по външните работи публикува доклад, в който заяви, че в дългосрочен план Великобритания няма да може да влияе до такава степен върху американската политика, както в миналото и че е потенциално подвеждащо отношенията между двете страни да продължават да се определят като специални. Правителството на Обама твърди, че „в света няма по-здрава връзка“ и че двете държави „имат уникални и уникално продуктивни отношения“.

„Какъвто и да е изходът от тези избори, основните факти няма да се променят“, смята говорителят на Държавния департамент Марк Тоунър. Робин Ниблет, директор на британския институт „Чатъм хаус“, е на мнение, че Америка не се нуждае от Великобритания, за да се справи с някои от най-големите стратегически предизвикателства, като възхода на Китай, и че Великобритания ще трябва да премисля по-внимателно как да се възползва от връзките си с Вашингтон. „Трябва да очакваме понякога Америка да не обръща толкова внимание на нас, или на Европа, и ще бъде трудно да се приспособим към това“, твърди Ниблет.

Европейският съюз е в по-добра позиция от Великобритания, ако иска да помогне на Вашингтон да се справи с възхода на Китай, който се очаква тази година да изпревари Япония и да се превърне във втората най-голяма икономика в света след Съединените щати. Великобритания до голяма степен споделя американските възгледи за свободната търговия и икономическата политика, като по този начин влиянието й в Брюксел получава по-голямо значение, но едно евентуално британско правителство на консерваторите може да се окаже в положението на периферен играч.

„Лидерът на консерваторите Дейвид Камерън е заел толкова силна евроскептична позиция в публичното пространство, че ще му бъде много трудно да възприеме по-мека линия към Европа“, смята Филип Дефарж от френския институт ИФРИ. Камерън се закани, че ще се опита да върне правота на Великобритания на резерви по някои въпроси от европейското социално и трудово право, да изкопчи обратно някои правомощия в областта на наказателното правораздаване и да изключи напълно Великобритания от Европейската харта на основните права. Миналата година Камерън изтегли Консервативната партия от основната дясноцентристка формация в Европейския парламент в знак на противопоставяне на по-широката европейска интеграция.

Никой премиер, който оглави правителство на малцинството или коалиционен кабинет, няма да може да сключва джентълменски споразумения с президента на САЩ, смята Майкъл Лейвър, председател на Факултета по политически науки в нюйоркския университет. „Премиерът няма да говори със същия авторитет, какъвто американските президенти са свикнали да очакват“, твърди той. Освен това Браун, Камерън и Клег нямат впечатляващото лично обаяние на други лидери от миналото като Блеър и Маргарет Тачър, които засилиха авторитета на Великобритания в Америка, смята Уолтър Ръсел Мийд, специалист по външна политика в Съвета за външни отношения в Ню Йорк.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.