Хашиш – да, алкохол – не

Египтянин да пие алкохол в кафене, е все едно българин да пуши с наргиле на улицата.
Тук е друг континент. Модата е друга, музиката е друга, всичко е различно. По кафенетата можеш да видиш местните как пият чай, кафе и пушат с наргиле. Но малки водки, уискита – не. Такива питиета пият само туристите.

Вносните питиета са кът. Бутилка обикновено уиски “Джони” или “Тийчърс” в нощно заведение е към 90 долара.
Една нощ в Кайро тръгнахме да търсим бутилка уиски, за да се почерпим с приятели. Водеше ни египтянин, от Кайро. Тръгнахме с кола от магазин на магазин. Нощите в Кайро са топли, навсякъде е много осветено. Нощният живот в Египет е много оживен – улиците са пълни, по кафенетата местните пушат наргилета, пият чай и си говорят до след полунощ. До среднощ работят и магазини.
Питахме тук, питахме там – само уиски и водка, произведени в Египет. Мерси.

Така разбрах, че вносен алкохол в Египет може да се купи само от безмитните магазини до 48 часа след влизането в страната.
Почнахме да проверяваме по публичните домове дали някъде няма да ни продадат на черно. Самите публични домове са нелегални. Хазартът също е забранен, има нелегални казина, които съществуват с огромен риск.

Нашият водач ни поведе с колата из Кайро, без да знаем къде отиваме.
Първо влязохме в нещо като подземие, с доста коридори. Попаднахме в някакво голямо фоайе, където на дивани седяха пет момичета. Изненадах се, че две от тях бяха много красиви. Възрастта им беше между 19 и 21 години. Не повече. И двете бяха с арабски черти, но едната светлокоса. Отидохме направо при “маман”, която беше жена на неопределена възраст, набръчкана като мумията на Аменхотеп II. Пушеше от наргиле голямо колкото масивна настолна лампа, със сигурност по-високо от ръста й. Наргилето изглеждаше съвсем професионално, в сравнение с туристическите сувенири, които се продават навякъде. Маман страстно дръпна два пъти и пусна бял пушек, после прати мъжа си, колегата сводник, на чиито пръсти имаше поне 7-8 пръстена, да търси вносно уиски. След 5 минути той се върна и гордо подаде бутилка египетско уиски “Джони Молкер”, с етикет, подобен на шотландския оригинал. Отказахме го и си тръгнахме. Маман сякаш беше много заета с наргилето и не се опита да ни задържи. Но момичетата на тръгване се закачаха с нас.

После минахме през втори бардак, пак влязохме през нещо като безистен, после фоайе, в което имаше пак 5 момичета, всичките красиви. Май някои бяха рускини. Имаше един-единствен мъж – сводникът. Той направо каза, че може да ни намери само египетско уиски.

Минахме през още 2 бардака, които не се различаваха от предишните. За мое учудване имаше красиви момичета и там, но нямаше уиски.

Примирихме се и се прибрахме в хотела. Пихме по 2 чаши уиски на бара – по 6 долара едната.
По баровете пият само чужденци. Местни хора пияни не съм виждал. Затова пък пушат хашиш. Той е забранен. Законите са строги. Но навсякъде пушат. Вечер можеш да видиш египтяни с очи, оцъклени като чинии. Пушат го по всякакъв начин, но най-често с наргиле. Като влезеш в заведение, цялото е в пушек. Повечето са запалили нормални цигари и наргилета, но поне двама-трима пушат хашиш.

Една вечер египтянин ме откара през пустинята от Луксор към Кайро със своята “Тойота Авенсис”. По средата на пътя извади накакви цигарени хартийки, изпразни една цигара от “Марлборо”, докато караше със 120 км в час и подпираше волана с колене, после извади хашиш с форма на шоколадово блокче и го начупи отгоре. Сви дебела като фишек цигара, като не намаляваше скоростта. Димът обгърна купето. Не издържах, отворих прозореца и дори си показах главата навън. После запалих нормална цигара, за да неутрализирам тежкия дим от хашиша.

Европеецът тук разчита само на фрийшоповете да си купи свестен алкохол. В курорта Хургада те са само два. Но пък бутилка уиски от 1 л струва 12-15 долара. Водката е още по-евтина. Лимитът е 3 бутилки. Повече не дават. Можеш да помолиш някой чужденец, който не си е взел достатъчно, да ти купи. Няма друг начин. И само до 48 часа след пристигането. После – край.

В жегата много върви бирата. Но пак я пият главно туристите. Местната бира е почти безалкохолна, но египтяните пак предпочитат чай. Има вносна бира – известните марки, само по хотелите, за туристите. Наливната, която се сервира по системата “ол инклузив”, също е местна. Става за пиене. Марките са “Луксор”, “Сфинск” и “Стела” – но не “Стела Артоа”, а някаква имитация.

Който идва в Египет запасен с цигари, много е сбъркал. За разлика от алкохола тук могат да се намерят почти всички известни марки цигари, на цена 1,80 лв. в български пари. Не е ясно къде са произведени, но са хубави. Туристите ги харесват повече от цигарите, коита са си накупили от летищата на идване. “Ротманс” примерно миришат както едно време – когато някой запали, на метри се усеща какво пуши.