Мексиканският залив може да устои на петролния разлив

Джон Броудър, Том Зелър

Нефтената платформа „Дийпуотър хърайзън“. Снимка: фирмен сайт

Петролният разлив в Мексиканския залив е сериозен – спор няма. Но колко точно е сериозен? Някои експерти побързаха да предскажат апокалипсис, като обрисуваха мрачни картини с над 1600 километра невъзобновяеми блата и брегове, риболовни зони увредени за през следващите няколко сезона и регион и промишленост, осакатени за години напред. Президентът Обама нарече разлива „потенциално безпрецедентно бедствие за природата“, а някои учени изразиха предположения, че нефтът може да попадне в кръговото течение в Мексиканския залив и да опустоши атлантическото крайбрежие.

И все пак взривът на „Дийпуотър хърайзън“ не е безпрецедентен, нито има място сред най-тежките петролни произшествия в историята. Крайният му ефект зависи от дълъг списък от взаимосвързани променливи, сред които са атмосферните условия, океанските течения, свойствата на петрола и успехът, или провалът на трескавите опити да се спре изтичането и да се ограничат неговите последици.

Както се изрази един експерт – това е първата точка в мач с общо девет точки. Разкъсаният кладенец, който в момента бълва по близо 800 000 литра нефт дневно в залива, може да продължи да изтича с години и пак да не се доближи до изгорените от отстъпващите от Кувейт иракски войски през 1991 г. над 130 милиарда литра. Последиците от „Дийпуотър хърайзън“ са несъпоставими и с мащаба на катастрофата в „Иксток 1“ в залива Кампече в Мексико през 1979 г., когато над 500 милиона литра суров нефт се изляха в океана, преди течът да бъде спрян.

Положението ще трябва да се влоши доста, за да се доближи и до щетите, причинени от катастрофата на супертанкера „Ексон Валдес“ през 1989 г., когато петролът заля около 2000 километра девствени брегове и уби десетки хиляди морски птици, видри и тюлени, както и 250 орли и 22 косатки.

Никой, дори най-ревностните защитници на петролната индустрия, не омаловажава инцидента. Замърсената площ в залива продължава да расте, а петрол беше открит в някои уязвими блата в подстъпите на Луизиана. Плажовете и кораловите рифове на островите Флорида Кийс може да бъдат засегнати, ако петното попадне в движещото се по часовниковата стрелка кръгово течение в Мексиканския залив. В понеделник обаче вятърът изтласка петното в обратната посока, далеч от течението. Най-тежките последици от разлива все още не са усетени, а ако усилията за удържане на петрола се окажат поне отчасти успешни и атмосферните условия помогнат, най-лошото може да се предотврати.

„В момента страховете на хората не са се реализирали“, казва Едуард Оувъртън, заслужил професор по природни науки в Щатския университет на Луизиана и експерт по петролните разливи. „Хората си представят катастрофа като тази с „Ексон Валдес“, с мазна и миризлива черна вълна, която се задава откъм хоризонта, за да се разбие на брега. Не очаквам това да се случи тук, освен ако нещата не се влошат значително“. Доктор Оувъртън изрази надежда, че опитите на „Бритиш петролиъм“ да разположи съоръжения за ограничаване на разлива над теча в находището ще се увенчаят с успех, макар че признава, че това е трудна задача и може дори да влоши нещата, ако се повредят подводните тръби.

Други експерти смятат, че макар ситуацията да има потенциал да се превърне в катастрофална, има основание за предпазлив оптимизъм. „Небето не се е сринало върху главите ни“, коментира Куентън Докън, морски биолог и изпълнителен директор на Фондацията за Мексиканския залив – екологична организация от град Корпус Кристи, щата Тексас. „Несъмнено сме загазили и трябва да се измъкнем от положението, но това не е краят на Мексиканския залив“.

Инженери твърдят, че петролът, който избликва от кладенеца, е по-лек от тежкото сурово гориво, разлято от „Ексон Валдес“, изпарява се по-бързо и изгаря по-лесно. Освен това изглежда реагира на дисперсантите, които разделят големите парчета петрол, носещи се по повърхността и помагащи им да потънат. Петролът все още е в състояние да причини значителни поражения, особено като се смеси с водата и образува своеобразна паста, която плава по повърхността и може да измине големи разстояния.

Жаклин Савиц, учен от природозащитната организация „Оушиена“, твърди, че по-голямата част от щетите вече се получават далеч от брега, извън обсега на самолетите и изследователските кораби. „Някои хора казват, че щом не е стигнало до брега, значи няма проблем“, отбелязва тя. „Но много животни живеят в океана, а подобен разлив се превръща в заплаха за живота в морето още в момента, в който докосне водата. Застрашени са морски костенурки, хайверът на синята риба тон, на скариди, раци, омари и костур. Много от тези видове вече са засегнати от 10 дни – до каква степен, очаква се да видим на брега, но може никога да не разберем в пълна степен щетите върху живота в океана“.

Икономическите последици са също толкова несигурни, колкото и щетите върху околната среда. След като във водата вече има няколко милиона литра сурово гориво със среден вискозитет, някои експерти предричат големи щети върху икономиката. Специалистите в базирания в Корпус Кристи Изследователски институт „Харт“ за изучаване на Мексиканския залив например прогнозират, че на риск може да бъдат изложени стопанска активност и услуги за 1,6 милиарда долара, в които са включени и щетите върху туризма, риболова и дори по-незначителни „услуги“, като защитата от бури, която предоставят блатистите местности. „И това е само върхът на айсберга“, смята Дейвид Йосковиц, почетен професор по социоикономика в института. „Все още сме в началото на играта и тепърва предстоят множество разнообразни последици“.

Много от щетите обаче могат да бъдат избегнати, ако различните тактики, към които прибягва „Бритиш петролиъм“ и правителствените специалисти, се увенчаят с успех през следващите дни. Вятърът отслабва, а морето се успокоява, като позволява да се възобновят операциите по обиране и евентуални нови контролирани изгаряния на петрола по повърхността. Специалистите на „Бритиш петролиъм“ се опитват да инжектират дисперсанти надълбоко под повърхността, което може да ограничи последиците върху живота във водата. Ветровете и теченията може да отнесат парчетата примесен с вода петрол далеч от местата за размножаване на черупчестите животни.

Мексиканският залив не е девствено кътче и е преживявал и друг път тежки замърсявания. Хиляди литри петрол се изливат в него от естествени пробойни в залежите под дъното всеки ден, а многобройните рафинерии и химически заводи, които опасват брега от Мексико до Мисисипи изливат неизвестно количество мръсотия във водата. След разлива в „Иксток 1“ преди 31 години – вторият по големина в историята – заливът се възстанови. Три години по-късно почти не се виждаха следи от катастрофата край брега на Мексико, която след няколко месеца беше допълнена от инцидент с танкер, който изля още близо 10 милиона литра, твърдят експерти. „Заливът е изумително устойчив“, казва д-р Докън, морският биолог. „Трябва обаче да се запитаме докога можем да му нанасяме такива удари и той да се възстановява. Като учен, трябва да призная, че просто не знам“.

По БТА