Медведев в средата на мандата – все още в сянката на Путин
Руският президент Дмитрий Медведев отбеляза една скромна на пръв поглед годишнина – две години, откакто е поел висшия държавен пост. Изминала е точно половината от конституционно определения му мандат като държавен глава – и малко, и много, пише в коментар ИТАР-ТАСС. „Дори бих се радвал навярно да споделя с някого отговорността, особено през най-драматичните периоди, например през август 2008 г., когато стана известният конфликт в Кавказ. За жалост обаче се налага сам да вземам най-важните, най-трудните решения“, твърди в интервю неотдавна Медведев.
Сегашният руски президент положи клетва на 7 май 2008 г. Апотеоз на руските външнополитически успехи през двете години оттогава години стана сключеният в Прага през април договор със САЩ за съкращаване на стратегическите ядрени оръжия, подписан от Медведев и американският президент Барак Обама. Юрист, преподавател, администратор, бизнесмен – третият президент на Русия, който навърши 45 години едва миналата година, успя да се нареди сред най-младите световни лидери, да стане ръководител от ново поколение и проводник на съвременни идеи. Медведев ясно демонстрира собствен стил във вътрешната политика – компютризиран, технологичен, юридически. Президентът се проявява като модерен мениджър, прагматик и технократ, а всички негови политически ходове и инициативи са разбираеми и прозрачни, смята ИТАР-ТАСС.
Той обнови почти една трета от губернаторския корпус в Русия, предложи да се намали броят на часовите пояси, да се отмени смяната на „лятно“ и „зимно“ време, обяви своите доходи и насърчава чиновниците самостоятелно да търсят в Интернет жалби срещу самите себе си. Неслучайно сред „рожбите“ на Медведев най-лично място заема Комисията за модернизация и технологично развитие на икономиката. Модернизацията на Русия е основен лозунг и основна цел на държавния глава. Същевременно, обявил война на корупцията в Русия, той я води с методичността на компютър, подчертава руската официална агенция и припомня, че първият указ на Медведев като президент бе за осигуряването на жилища на всички ветерани от Великата отечествена война.
В течение на две години Медведев трябваше с всекидневната си дейност да опровергава упреците на скептиците, които твърдяха, че в тандема Медведев-Путин челното място все още заема вторият президент на Русия. „Малко се поуморих, омръзна ми да отговарям на въпроса кой взема решенията в страната. Решенията взема онзи, комуто е възложено от закона. Когато става дума за въпросите от външната и вътрешната политика, отбраната и сигурността – това е президентът и никой друг“, повтаря Медведев. „Сянката на неговия могъщ ментор Владимир Путин“ пречи на Медведев да изпълнява обещаното – да модернизира Русия, смятат обаче аналитици, цитирани от Франс прес.
Миналата година днешният президент определи Русия като „изостанала и корумпирана“ държава с „примитивна икономика“ и „слаба демокрация“. Оттогава „системата не се е променила. Ако има модернизация, тя проличава в думите, а не в делата“, изтъква Мария Липман от московския център „Карнеги“. „Страната е управлявана от Путин, а Медведев изглежда нещо като негов заместник по юридическите въпроси. Той е на трето място в йерархията след Путин и Игор Сечин“ (силния вицепремиер, който отговаря за енергетиката), смята политологът Владимир Прибиловски от аналитичния институт „Панорама“ в Москва.
Американското сп. „Форбс“ нарежда Путин на трета позиция сред най-влиятелните личности в света, а Медведев едва на 43-то място, точно след Сечин. Едва 14 на сто от гражданите на Русия смятат, че „реалната“ власт е в ръцете на Медведев, 27 процента твърдят, че всичко се решава от Путин, а според 53 на сто властта е споделена по равно между двамата, сочи неотдавнашно проучване на руския център „Левада“. „Медведев не е излязъл от сянката на Путин“ – последният, „като опитен шпионин, бе заложил капани с цел неговият приемник да се чувства притиснат до стената“, твърди Александър Коновалов, президент на руския Институт за стратегически оценки и анализ. Според него, системата в Русия не позволява на президента да действа напълно самостоятелно.
Медведев наистина направи либерални жестове в полза на неправителствените организации, малкия и средния бизнес. С това обаче не предизвика дълбоки промени в системата. Кремъл все още контролира опозицията, парламента, регионите и политическите партии, изтъква независимият аналитик Евгений Волк, цитиран от Франс прес. Според експертите Медведев е демонстрирал ярко присъствие на международната сцена, предприемайки все повече обиколки навсякъде по света. Нито едно от най-съществените му решения обаче не е взето без поръчителството на Путин, включително подписването на споразумението за ядрено разоръжаване със САЩ и на договора за базирането на Черноморския флот в Крим с Украйна.
„В най-добрия случай решения от този род се вземат съвместно, а може би Путин дори е централната фигура“, твърди Мария Липман. Медведев е изоставил войнствената риторика, употребявана от Путин на международната сцена, но „това по-скоро е заслуга на партньорите му“, смята Волк. „Президентът на САЩ Барак Обама фактически призна правото на Русия на специални интереси в постсъветското пространство“, добавя руският политолог.
Според в. „Комерсант“ Медведев „руга и уволнява чиновници, но до върховете“ така и не стигна“. Първата година главната му задача беше да се сдобие със свой собствен политически стил и едва на втората се зае с институционални проблеми. Втората година по-често пътува в страната (61 командировки срещу 38 първата година) и по-често уволнява чиновници, но без да засегне администрацията на Кремъл и правителството. Както отбелязва вестникът, практически цялото ръководство на администрацията на президента и правителството, назначени през май 2008 г., са на местата си и в началото на май 2010 г. За постсъветска Русия това е своеобразен рекорд – предшествениците на Медведев устройваха истински кадрови кадрил, обновявайки състава приблизително веднъж годишно.
През декември 2007 г. по време на предизборната си кампания Медведев обеща да продължи курса на Путин. Приемствеността на курса явно е свързана със запазването на кадровото статукво, макар че през втората си година Медведев започна по-често да демонстрира недоволство от работата на държавния апарат. Независимо от по-твърдия тон обаче той само прави размествания в съществуващите структури, вместо да създава нови – това е част от политическия му стил, продължава „Комерсант“.
Занапред все по-често ще звучи въпросът дали ще се бори за втори мандат. Досега президентът отговаряше, че не изключва такава възможност. „Най-важното е да изпълня всичко, което съм обещал през този мандат“, заявява Медведев и твърди, че ще се споразумее с Владимир Путин кой от двамата да се кандидатира в изборите през 2012 г. – вече за шестгодишен мандат. Премиерът се изказва в същия тон. Според социолозите следващите президентски избори няма да донесат сензации. Мнозинството от гражданите са готови да гласуват и за Путин, и за Медведев, в зависимост от това кой от тях ще се кандидатира. Това обаче съвсем не означава, че имат доверие на сегашната власт.
Това е съвършено ново състояние на обществото, коментира ръководителят на отдела за социално-политически изследвания на Левада-център Борис Дубин. Просто мнозинството предоверява всяка инициатива на първите лица в държавата – изроден вариант на традиционното руско упование във властта. С други думи, особен пиетет към властта сегашното общество не изпитва, но й е благодарно, че е оставила хората на мира и при това периодично оказва внимание, съпроводено с лек златен дъждец, ту на една група граждани, ту на друга, обяснява социологът. Някъде в края на десетилетието според него е настъпил „развод“ между властта и обществото, изгоден и за двете страни – обществото е доволно, че властта не му досажда, а властта е доволна, че в замяна на стабилността й позволяват да върши каквото сметне за нужно.
Освен това благодарение на внесените през последните години промени в изборното законодателство, действащата власт се сдоби със собствена безалтернативност, продължава социологът. Всички политически играчи, способни да представят каквато и да е алтернатива, са отстранени или са парализирани, така че общественото мнение практически не ги забелязва. В резултат, завършва Борис Дубин, 70-процента от руснаците практически са готови в една или друга форма за приемат този избор, който ще направи елитът. Така че проблемът за избора на елита ще бъде основен през третата президентска година на Медведев.
По БТА