Гърците още са разделени за реформите

Пенсионната реформа е един от най-непопулярните раздели от плана за строги мерки на гръцкото правителство, приет в замяна на финансовото спасяване на страната. В същото време европейците полагат усилия да се организират, за да избегнат разпространение на гръцката криза.

Осъзнавайки, че жертвите, изисквани от населението, са също толкова големи, колкото бюджетният дефицит, достигнал 13,6 процента от брутния вътрешен продукт на страната, министърът на финансите Георгиос Папаконстантину увери, че ако планът действа по-бързо от предвиденото, Атина би могла може би да преразгледа към намаляване бюджетните съкращения, по-специално съкращенията на заплатите. „Ако намалим дефицитите по-бързо от това, което се иска от нас, ние можем да поискаме да се договорим по-различно. Не толкова за косвените данъци, а за заплатите“, посочи той в интервю, публикувано в неделя във в.“Вима“.

Социалистическото правителство прие драстичен и много непопулярен план за намаляване на дефицитите в замяна на спасителен план в размер на 110 милиарда евро за три години от ЕС и МВФ. Гърция се следи отблизо от останалата част от ЕС, който създаде спешен фонд, за да успокои пазарите и да избегне разпространение на финансовата криза към други страни с дългове като Испания, Португалия или Ирландия.

Гръцкият план цели да намали бюджетния дефицит от 30 милиарда евро, за да го сведе до 2014 г. под определения от ЕС праг от 3 процента от брутния вътрешен продукт. Правителството прие раздела с пенсионната реформа, която цели да увеличи възрастта за пенсиониране на 65 години и да удължи от 37 на 40 години изисквания период на трудов стаж за пенсия до 2015 г..

В програмата вече фигурират и още по-непопулярни мерки като премахване на 13-та и 14-та заплата на държавните служители на 13-та и 14-та пенсия. „Моите родители ще загубят 10 000 евро годишно. Те имат усещането, че са работили през целия си живот за нищо“, разказва пред АФП Ясонас, гръцки студент, близък до анархисткото движение. Синдикатите вече обявиха, че планират нови стачки, за да се противопоставят на тази реформа. Общонационална стачка – трета по ред от февруари насам, почти напълно парализира страната миналата сряда. Но смъртта на трима души в Анкара в банка, подпалена по време на демонстрациите, травматизира населението.

Според социологическо проучване, публикувано в неделя от в.“Вима“, мнозинството от гърците (55,2 процента) заявяват, че предпочитат мерки за икономии, за да се избегне банкрут на страната и 56,3 процента биха приели орязване на заплатите. Но 53,2 процента смятат, че трябва да продължат демонстрациите срещу плана за икономии.

В неделя група антимилитаристи протестираха пред министерството на отбраната в Атина, за да настояват за „орязване на военните разходи вместо на заплатите и социалните разходи“. „Вече няма никакъв риск от война с Турция. Трябва да се приключи със свещената крава на въоръжаването“, каза за АФП Алекса Цуни. „Европейските страни ни дават пари на заем, за да плащаме техните оръжия. Това е абсурдно. Няма солидарност в Европа“, казва за АФП Перикъл Зикас.

Евродепутатът Даниел Кон-Бендит обвини в петък Франция, че е обвързала френската помощ за Гърция със спазване от Атина на оръжейните договори, подписани с Париж. Гърция ще отдели 6 милиарда евро през 2010 г. за оръжейните си разходи или 2,8 процента от брутния си вътрешен продукт – един от най-високите проценти в ЕС.

По БТА