Хиперактивният Саркози се успокои, но французите са безмилостни

Ройтерс

Обама и Саркози. Снимка: официален сайт

Хиперактивният френски президент Никола Саркози се научи да се сдържа и намали присъствието си в медиите в опит да обърне катастрофалния си рейтинг и да си възвърне политическата инициатива. На третата годишнина от убедителната му изборна победа през 2007 г. мрачните икономически перспективи и спадът в настроението на избирателите предполагат, че дори с новия си имидж Саркози ще се бори да остане на власт на следващите президентски избори през 2012 г.

„Гаден рожден ден, господин президент“, писаха социолози от Бе Ве А в коментар преди няколко дни, отприщвайки нова вълна от мрачни прогнози за Саркози, включително факта, че 69 на сто от французите оценяват постиженията му като „лоши“. Непопулярността на президента излезе наяве на местните избори през март, на които неговата партия „Съюз за народно движение“ (СНД) спечели само в един от общо 22 континентални френски региона.

Политически анализатори казват, че неспокойният характер на Саркози, арогантното му присъствие на всяко голямо събитие на деня и личният му живот, приличащ на сапунена опера, са допринсли за разрушителния разгром. Не за първи път в тригодишното си управление Саркози се опита да поправи неуспехите си и е забележително мълчалив през последните седмици по горещи теми като гръцката криза с дълга, нарушаването на въздушния трафик заради вулканичната пепел и решението за забрана на ислямската бурка.

„Саркози се опитва да се преоткрие като държавник, но мисля, че това може би идва твърде късно“, каза Жак Рюпник, председател на престижния парижки университет „Сианс По“. „Той е жертва на обстоятелствата и не съм сигурен дали икономическата ситуация ще се промени достатъчно бързо, за да може да възстанови устрема си“, добави Рюпник.

Въпреки че новият, по-сдържан стил на Саркози, както изглежда, спира бързия спад на рейтинга му в социологическите проучвания, подкрепата за него е значително по-ниска от тази за тримата му предшественици в същия етап на президентските им мандати. „Има такова разочарование, каквото никога преди не сме виждали при друг президент на републиката“, казва Брис Тейнтюрие, началник на социологическата агенция „Те Ен Ес -Софрес“.

Обещанията на Саркози, който бе избран заради програмата си за смели реформи, бяха издухани от финансовата криза и мотото му „работете повече, за да спечелите повече“ звучи съвсем изпразнено от съдържание. Нивото на безработицата се повиши над психологическия праг от 10 процента, дефицитът ще достигне рекордните 8 процента от брутния вътрешен продукт тази година, а икономическият растеж е анемичен и показва липсата на конкурентоспособност на Франция. „Растежът ще бъде блокиран на около 1 процент за известно време, държавният дълг ще бъде 100 процента от БВП през 2012 г., а безработицата – 10 на сто“, каза икономистът Никола Баврез. „Всичко това създава големи политически и социални тревоги, които водят до засилване на популизма и ксенофобията.“

Високопоставени политици гледат с насмешка на идеята, че Франция може да стане жертва на икономическа криза, подобна на гръцката, а правителството придава голямо значение на настоящата пенсионна реформа, за да докаже решимостта си да намали държавните разходи. Поддръжниците на Саркози обаче се опасяват от ответна реакция на синдикатите, която може да се изрази в парализиращи улични протести, и казват, че прогнозите за 2012 г., които изглеждаха светли само преди година, сега се очертават като изключително трудни. „Когато се разхождате наоколо, срещате много хора, които казват, че няма да гласуват отново за Саркози. Освен това още не съм срещнал нови привърженици на нашата кауза“, каза един навъсен министър, който пожела да запази анонимност.

ВЪЗРАЖДАНЕ НА СОЦИАЛИСТИТЕ

Съюзници на правителството са особено разтревожени от сигнали, че опозиционната Социалистическа партия най-после преодолява дълбоките си, сякаш вечни вътрешни разделения под ръководството на Мартин Обри и се формира като вдъхваща доверие алтернатива. „2012 г. ще бъде трудна, ако левицата реши лидерския си проблем“, каза високопоставен политик от СНД, който също пожела да не бъде назован. „Основният проблем е, че Франция и Европа са в много лошо състояние, с огромни дефицити и нито десницата, нито левицата нямат готовност да приемат предизвикателството“, добави той.

В идните месеци Саркози вероятно ще се стреми да остане незабелязан, като в същото време ще тласка министрите си на предната линия, за да поемат бурята от критики, каквато е старата традиция на френските президенти. Той почти със сигурност ще направи смени както в кабинета, така и във вътрешния кръг от съветници в Елисейския дворец, чиито безуспешни маневри по-рано тази година, целящи да ограничат отрицателния ефект от слуховете за брака на Саркози, само изостриха проблема.

Всичко това обаче може да не повлияе особено на ядосания електорат, който иска да види как Саркози изпълнява обещанието си да скъса с миналото и не се впечатлява от информациите, сочещи, че Франция се представя по-добре от повечето страни в икономическата криза. „Ако говорим обективно, положението съвсем не е толкова лошо, колкото французите го представят, но има загуба на доверие в правителството, президента и неговия екип“, каза уважаваният френски социолог Алан Турен.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.