Eврото пред разпад или интеграция

Какво се крие зад различията за бъдещето на еврото? Ще съществува ли все още еврото след 10 години? Да се отговори на този въпрос сега е доста по-трудно, отколкото преди три месеца, когато лидерите на Европейския съюз се строиха за първи път в Брюксел, за да размахат заканително пръст на борсовите пазари и да изразят неопределено „солидарността“ си с Гърция в часа на финансовата й неволя.

Политическата воля за запазване на еврото не трябва да се подценява, не по-малко от политическата воля за създаването му. Наистина, решимостта на ЕС укрепна от февруари насам. Но кризата се изостри дори по-бързо от това. В Брюксел са ядосани, че държавите от еврозоната умуваха до 2 май, преди да сложат истински пари на масата: 80 милиарда евро (105 милиарда долара), за да покрият нуждите на Гърция от заеми, плюс 30 милиарда евро, които отпусна МВФ.

Високопоставени представители обвиняват Германия за това забавяне. Те приемат оправданието на германския канцлер Ангела Меркел, че Гърция никога не би се съгласила с толкова амбициозен план за строги икономии, ако спасителният пакет за нея бе договорен по-рано. От друга страна, отвръщат представителите, спасяването на Гърция в последния възможен момент преди да банкрутира е повишило разходите с милиарди.

Мнозина в Брюксел мърморят за германски егоизъм и дори национализъм. А когато се стигне до задаване на екзистенциални въпроси за еврото, конвенционалната европейска мъдрост си има готов отговор: единната валута я очаква „интеграция или разпад“. Под това субектите от ЕС имат предвид, че правителствата на страните членки трябва да избират между гибелта и отказа от още повече суверенитет, що се отнася до националните им бюджети.

Еврооптимистите твърдят, че спасителният пакет за Гърция е първата стъпка към „фискален съюз“, в който по-строгите правила за бюджетна дисциплина, подкрепени от болезнени санкции, ще бъдат компенсирани от по-големи трансфери от по-спестовните към по-нестабилните членове на клуба. Европесимистите роптаят, че г-жа Меркел е повече заинтересувана да накаже прахосника, отколкото е загрижена за европейската солидарност. Те припомнят призива й разточителните членки на еврозоната да бъдат лишавани от право на глас, а най-големите нарушители да бъдат системно обявявани в несъстоятелност.

Аргументът „интеграция или разпад“ е логичен и ясен. Но е също така погрешен. Или по-скоро е подвеждащо кризата с евровалутата да се интерпретира като борба между поддръжниците на националните интереси и привържениците на по-централизирана власт в ЕС. Погледнато по-надълбоко, напрежението в еврозоната представлява сблъсък между обществени договори и демократични предпочитания. Следвоенните германски правителства спечелиха одобрението на избирателите си, като предлагаха пестеливост и финансова стабилност (утеха за германците, помнещи как спестяванията им са били изядени от хиперинфлацията) заедно със сложна система на капитализъм, крепящ се на взаимно съгласие.

Вместо това, правителствата на Гърция години наред си купуваха социален мир и гласове чрез големи държавни разходи, щедри пенсии, данъчни облекчения, пари от еврофондовете и доживотни работни места, насочени към най-различни лобита, търсещи икономическа облага. Този вид обществен договор, смазван добре от ендемична корупция и нестриктно прилагане на закона, пасваше на страна, изплувала от мръсна гражданска война и дългогодишна диктатура, при която консенсусът болезнено липсваше.

За съжаление гръцкият модел се оказа неустойчив. И затова партньорите на Гърция от еврозоната начело с Германия сега са молени да дават огромни суми в името на европейската солидарност и мира по улиците на Атина. А това не е никак лесно. Германските гласоподаватели, подбуждани от ксенофобските заглавия в таблоидите, не искат да плащат за обществения договор на гърците. Още повече, че спасяването на един разточителен член на еврозоната нарушава обета на германското правителство към собствените му избиратели: еврото да бъде стабилно като дойчемарката. Това принуждава Германия да избира между два основни принципа, залегнали в собствения й обществен договор: икономическа стабилност и европейска интеграция.

Покрай враждебността на избирателите вицеканцлерът и министър на финансите на Австрия Йозеф Прьол тази седмица заяви, че Европа „почти е загубила търпение“ от уличните протести в Гърция против затягането на коланите. Министър-председателят на Словакия Роберт Фицо каза, че ще повярва на гръцкия план за икономии едва когато го види да се прилага и обяви: „Нямам доверие на гърците.“

Изработените от МВФ планове за строги икономии изглеждат като нарушение на договора за мнозина обикновени гърци, дори за отвратените от насилието, което взе жертви в Атина. Орязването на заплатите на държавните служители се струва нечестно на онези от тях, които са с ниски доходи. Събирането на повече данъци може да е жизненоважно, но то ще разгневи гърците, които трябва да търпят лоши обществени услуги, да дават подкупи за сносно лечение в болниците и да се бъркат допълнително за частни уроци на децата си, пренебрегвани от неефикасните държавни училища.

Идващите седмици ще покажат дали Гърция може да промени обществения си договор така, че икономиката й да стане устойчива. Ако не успее, гръцкият горски пожар ще се разрасне. Представителите на EС се опасяват най-вече заразата да не плъзне към много по-голямата икономика на Испания.

Бихейвиористка наука

Промяната на поведението е неизменна част от европейския проект. Италианецът Марио Монти, който на два пъти беше член на Европейската комисия, искаше страната му да приеме еврото именно за да възприеме един по-прогермански модел на вземане на заеми и харчене и да спре да ограбва бъдещите поколения, плащайки на днешните лобистки групи. „Мислех, че еврото ще промени културата на италианците и наистина стана така,“ отбелязва той. Публичният дълг на Италия остава висок, но страната вече се отнася много по-внимателно към дефицитите си.

Високопоставени еврократи настояват, че нямат за цел да предлагат фискални трансфери в рамките на единен икономически съюз. Не това е логиката на техния план, твърди един от тях. Фокусът е върху правилата и натиска отгоре. На 12 май Европейската комисия ще обяви планове за по-зорко следене на националните бюджети заедно с по-строги правила за налагане на дисциплина.

Но еврото няма да бъде спасено само с правила. За да оцелее единната валута, демократичните инстинкти на европейците, които я използват, трябва да се доближат по-плътно. А това е изключително трудно за постигане. Но ето каква е голата истина: правителствата от ЕС не се канят да обединят националните си бюджети. Ето защо конвергенцията на обществените договори – убеждаването на гърците да се държат повече като германци – може да се окаже най-добрата надежда за еврото.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.