FameLab 2010: Целувката намалява риска от кариес, насекоми летят със 144 км/ч

Кристиян е роден в гр. Белоградчик, където е завършил Професионалната гимназия по електротехника. Сега е студент в Технически университет Варна и следва „Социален мениджмънт”. Снимки: авторката

Целувката намалява риска от кариес и снижава нивото на стреса, а електронната цигара съдържа съставка, която се открива в антифриза. Млади български учени между 19 и 25 години разкриха любопитни научни факти на финала на тазгодишното издание на конкурса “Лаборатория за слава 2010″ (FameLab). Конкурсът се провежда за четвърта година в България по инициатива на Британския съвет. Целта му е да насърчи младежите да разказват увлекателно и разбираемо за наука. Победител тази година стана 22-годишният студент по химия Христо Колев (виж тук в първата част). Той ще представи България на финала на “Лаборатория за слава” във Великобритания, където ще се състезава с младежи от цял свят.

Ето втората част от кратките популярни изложения на научни изследвания, с които се представихя финалистите за България:

Кристиан Крилатски: Целувката намалява риска от кариес

„90% от хората се целуват, но много от тях не си дават сметка какви процеси протичат в нашето тяло през това време. Хормонът на любовта, който се отделя, докато се целуваме (т.нар. окситоцин) ни успокоява. Той неутрализира хормона на стреса кортизон.  Целувката предотвратява и образуването на кариес. Ако не искаме да ходим на зъболекар, трябва да се целуваме по-често, защото стимулираме отделянето на адреналин, който отмива бактериите от зъбите. Целувката играе много важна роля и за мозъчните процеси. Тя стимулира мисленето и ни прави по-спокойни да изразяваме чувствата си. Денят на целувката, измислен във Великобритания, се чества на 6 юли. Вече има и рекорди за продължително целуване – от 2 минути и 18 секунди под вода до 17 дни и 9 часа на суша“.

Венета Славчева: Електронната цигара също е много токсична

Венета учи „Компютърна химия“ в ПУ „Паисий Хилендарски“. Работи в лаборатория, където изследва химическия състав на различни лекарства. Снимки: авторката

„В момента на вдишването на цигарения дим, никотинът стига за 4 секунди до кръвообращението и за 10 секунди до мозъка. Свързвайки се с различни части в мозъка, отделя едни химикали, на които се дължи удовлетворението ни от първото и второто дръпване от цигарата. При дългогодишните пушачи нещата не стоят точно така. При тях първата и втората дръпка не носят чак такова голямо удоволствие. Те по-скоро имат нужда от своята никотинова доза, защото са пристрастени. Заедно с никотина, с цигарата получаваме и много други вредни вещества, сред които е катранът. Той уврежда белият дроб и причинява много от раковите заболявания. За да се преборят с тютюнопушенето, някои хора си купуват електронна цигара. Американски учени изследвали електронната цигара и установили, че тя съдържа не по-малко вредни вещества от обикновената цигара. В нея има и никотин, и катран, и още много други токсични вещества, сред които – химично съединение, което се среща в състава на антифриза“.

Милко Дурев: Спирачният път зависи и от психологически фактори

Милко е магистър – инженер. Снимки: авторката

„Днес ще ви говоря за разстоянието, което наричаме спирачен път на автомобила. Предполагам, че много от вас асоциират понятието “спирачен път” с разстоянието, което изминава автомобилът от момента, в който натиснем педала на спирачката, до пълния покой. Но аз искам да ви разкажа не за това планувано и очаквано натискане на спирачния педал, а за инцидентното и породеното от изненадваща опасност. В тази връзка, като чуете сутрин майор Костов да ви казва, че при скорост от 50 км/ч спирачният път е десетина-дванадесет километра, това може да ви се струва много, но е вярно. При детайлно разглеждане на процеса на пълното спиране на автомобила се отчитат и фактори като физическо състояние на индивида, време, за което той съобразява какъв обект стои пред него и подсъзнателна оценка дали той представлява опасност. Включва се времето за физическата реакция и за сработване на механичната система на автомобила. Чак след това се изчисляват коефициент на триене и динамичните фактори. По отношение на първите две неща – времето за оценка на опасността и времето за нашата физическа реакция, искам да подчертая, че много често ние подценяваме влиянието на алкохола и не осъзнаваме достатъчно добре, че употребата му увеличава времето за реакция. Същото е с лекарствата, в чиито листовки пише, че не се препоръчва човекът, който ги използва, да шофира“.

Тома Щилянов: Някои насекоми летят със 144 км/ч

Тома е завършил Софийската математическа гимназия. В момента учи „Ветеринарна медицина“ в Лесотехническия университет в София. Снимки: авторката

„Мечтали ли сте някога да летите като птица? Да разперите криле и просто да се понесете по небето? Недейте! На птиците крилата всъщност са им ръцете. От толкова много махания, най-много да ви заболи рамото. По-добре си мечтайте да бъдете насекомо – пчеличка, мухичка, комар… При насекомите  крилата са допълнителни придатъци към тялото, които им помагат за движението. Летенето на насекомите още не е напълно разгадано. Крилото им е прикрепено по изключително сложен начин и им позволява да летят напред-назад, наляво-надясно и дори – да се задържат на едно място (нещо, което нито една птица не може, освен колибрито). Жилките, от които е изградено крилото на насекомото, са толкова здрави, че му позволяват да прави много махове, които обуславят издръжливостта му. При различните насекоми маховете са с различна честота. Има комари, които достигат до няколко хиляди маха в минута. Дълго време е било мистерия как го правят, защото нервният импулс не може да предава толкова бързо напред-назад, докато мускулът няма проблем да се свива. В крайна сметка е открито, че нервният импулс един път предава сигнал и мускулът няколко пъти се съкращава, позволявайки да се помаха няколко пъти. Насекомите, които летят, го правят и с различна скорост. Едни летят с метри в секунда, докато други летят с километри в час, в продължение на много дълго време. Например, водно конче се е състезавало със самолет, който е летял със 144 км/ч. и дори е имало време да го заобикаля. Затова имам въпрос към хората, които искат да летят като птици – толкова ли искате да махате като луди, само за да се движите напред като птица, или предпочитате да се отпуснете, крилата да ви махат, да летите със 144 км/ч и пак да стигнете, закъдето сте се запътили, както го умеят насекомите?“

Веселина Калинова: Андромеда и Млечният път ще се слеят в нова галактика

Веселина е родена в Сливен и още учи за магистратура по „Астрофизика и астрономия“ във Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, но вече работи като физик в Института по Астрономия към БАН. Снимки: авторката

„Слънцето е много важна част от нашето ежедневие и съществуване. Когато говорим за най-близката ни звезда, ние трябва да знаем какво е нейното минало и какво ще е бъдещето й. Да се качим на една машина на времето и да си представим, че с нея отиваме 2 милиона години напред. Тогава ще забележим нещо странно – небето няма да изглежда същото. Най-близката спирална галактика до нас – Андромеда, ще се приближава до нас и ще се вижда все по-ярко. След време тя ще се слее с нашата галактика Млечен път и вече ще има нова галактика – Милкомеда. Слънцето ще загине в тази нова галактика Милкомеда, а не в Млечния път. Това е важно, защото слънцето в нашия живот измерва и годините. Движейки се около слънцето, земята прави една обиколка и за нас това е една година. Какво ще се случи, ако се движим около центъра на галактиката? Тогава нашият живот ще бъде точно една секунда – обаче галактична. Искам да кажа, че 2012 година може и да изпревари тези събития, но по принцип краят на нашата земя ще настъпи след 4.5 милиарда години, когато слънцето ще изгори своите запаси и ще загине. Тоест, краят на земята ще дойде с края на слънцето, и то в една нова галактика – Милкомеда“.