Турция: Упование в Русия

Дмитрий Медведев и Абдуллах Гюл. Снимка: официален сайт

От много години Турция не пести усилия, за да се превърне в енергиен център за икономиките на Западна Европа с надежда, че така ще се доближи повече към Запада и това ще е в подкрепа на усилията й за пълноправно членство в Европейския съюз, въпреки че много от държавите в ЕС не споделят особено тази идея. Турция заздрави отношенията си с Русия, увеличавайки капацитета на съществуващите тръбопроводи и изграждайки нови, по които ще тече руски петрол и газ към европейските страни. Парадоксално, това би могло да сближи Турция с Европа или да превърне Турция в незаменим партньор на европейските икономики.

Заменяйки враждата от периода на Студената война, надпреварата за влияние върху републиките в Централна Азия и Кавказ чрез засилване на икономическото и търговското сътрудничество, засилени политически контакти и откриването на нови хоризонти на сътрудничество, като ядрена технология за мирни цели, разбира се, е от най-голям интерес и за двете държави. През последното десетилетие Русия, главно благодарение на енергийния внос на Турция, се превърна в най-важния икономически партньор на Турция.

Подписването на 20 нови споразумения и протоколи между Турция и Русия със сигурност ще издигне отношенията между тези две държави на по-високо равнище. Споразумението за премахване на визите за гражданите за посещения между двете страни – въпреки че без визи ще са посещенията до един месец, ще съдействат за по-нататъшното взаимодействие между двата народа, ще улеснят бизнеса и контактите между фирмите. Със сигурност ще подпомогнат туризма.

Както руският президент Дмитрий Медведев, който бе на посещение в Турция, така и домакинът му Абдуллах Гюл бяха категорични, че ще работят за увеличаване на търговския оборот между двете страни до 100 милиарда долара в идните пет години и това показва наличието на политическа воля за превръщането на някогашните врагове при Студената война в близки икономически и политически партньори. Сред най-значимите съвместни проекти са някои нови енергийни проекти като този за строеж на първата атомна електроцентрала в Турция с руска помощ.

ДРУГАТА СТРАНА НА МОНЕТАТА

Целта за постигане на търговски оборот между Русия и Турция от 100 милиарда долара в идните пет години е просто велика. Обратно на споразумението от 1987 година между двете държави, според което Турция изплаща до 70 на сто от енергийния си внос от Русия с износ към тази страна, договорите, сключвани след 1987 година не включват подобна клауза и делът на турския износ към Русия, покриващ турския внос от Русия е спаднал до по-малко от седем на сто, заради което Турция има огромен търговски дефицит.

Сега въпреки че Русия е съгласна да намали цената на природния газ, който внася в Турция, в новите споразумения, подписани с Русия, не се споменава плащане на вноса от Русия с турски износ към тази страна. Даже по-лошо – Турция в момента е поне 60 на сто зависима от Русия в енергийната сфера. Вярно, Русия гордо заявява, че никога не се отказва от ангажиментите си пред своите търговски партньори, но никой не е забравил какво се случи с Украйна. Разбира се не може само едната страна да се държи виновна, когато има проблем. Както се казва, за танго са нужни двама.

С подписването на меморандум, упълномощаващ Русия да построи и управлява атомна електроцентрала в Турция – първата в страната – Турция ще засили енергийната си зависимост от Русия. Нямаше ли да бъде по-добре, ако Турция бе възложила поръчката на друга страна, а не на Русия, от която Анкара е така зависима при посрещане на енергийните си нужди? Ами ако между Турция и Русия възникнат някакви политически проблеми и Москва реши да използва енергийната си карта, за да принуди Анкара да направи тежки компромиси, които в противен случай Анкара категорично би отхвърлила? Разбира се, че Турция трябва да засилва икономическите, политическите, както и социалните контакти със съседната ни Русия, но не трябва ли също така Турция да се опита да разнообрази източниците си на енергийни доставки?

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.