Турция: Упование в Русия
От много години Турция не пести усилия, за да се превърне в енергиен център за икономиките на Западна Европа с надежда, че така ще се доближи повече към Запада и това ще е в подкрепа на усилията й за пълноправно членство в Европейския съюз, въпреки че много от държавите в ЕС не споделят особено тази идея. Турция заздрави отношенията си с Русия, увеличавайки капацитета на съществуващите тръбопроводи и изграждайки нови, по които ще тече руски петрол и газ към европейските страни. Парадоксално, това би могло да сближи Турция с Европа или да превърне Турция в незаменим партньор на европейските икономики.
Заменяйки враждата от периода на Студената война, надпреварата за влияние върху републиките в Централна Азия и Кавказ чрез засилване на икономическото и търговското сътрудничество, засилени политически контакти и откриването на нови хоризонти на сътрудничество, като ядрена технология за мирни цели, разбира се, е от най-голям интерес и за двете държави. През последното десетилетие Русия, главно благодарение на енергийния внос на Турция, се превърна в най-важния икономически партньор на Турция.
Подписването на 20 нови споразумения и протоколи между Турция и Русия със сигурност ще издигне отношенията между тези две държави на по-високо равнище. Споразумението за премахване на визите за гражданите за посещения между двете страни – въпреки че без визи ще са посещенията до един месец, ще съдействат за по-нататъшното взаимодействие между двата народа, ще улеснят бизнеса и контактите между фирмите. Със сигурност ще подпомогнат туризма.
Както руският президент Дмитрий Медведев, който бе на посещение в Турция, така и домакинът му Абдуллах Гюл бяха категорични, че ще работят за увеличаване на търговския оборот между двете страни до 100 милиарда долара в идните пет години и това показва наличието на политическа воля за превръщането на някогашните врагове при Студената война в близки икономически и политически партньори. Сред най-значимите съвместни проекти са някои нови енергийни проекти като този за строеж на първата атомна електроцентрала в Турция с руска помощ.
ДРУГАТА СТРАНА НА МОНЕТАТА
Целта за постигане на търговски оборот между Русия и Турция от 100 милиарда долара в идните пет години е просто велика. Обратно на споразумението от 1987 година между двете държави, според което Турция изплаща до 70 на сто от енергийния си внос от Русия с износ към тази страна, договорите, сключвани след 1987 година не включват подобна клауза и делът на турския износ към Русия, покриващ турския внос от Русия е спаднал до по-малко от седем на сто, заради което Турция има огромен търговски дефицит.
Сега въпреки че Русия е съгласна да намали цената на природния газ, който внася в Турция, в новите споразумения, подписани с Русия, не се споменава плащане на вноса от Русия с турски износ към тази страна. Даже по-лошо – Турция в момента е поне 60 на сто зависима от Русия в енергийната сфера. Вярно, Русия гордо заявява, че никога не се отказва от ангажиментите си пред своите търговски партньори, но никой не е забравил какво се случи с Украйна. Разбира се не може само едната страна да се държи виновна, когато има проблем. Както се казва, за танго са нужни двама.
С подписването на меморандум, упълномощаващ Русия да построи и управлява атомна електроцентрала в Турция – първата в страната – Турция ще засили енергийната си зависимост от Русия. Нямаше ли да бъде по-добре, ако Турция бе възложила поръчката на друга страна, а не на Русия, от която Анкара е така зависима при посрещане на енергийните си нужди? Ами ако между Турция и Русия възникнат някакви политически проблеми и Москва реши да използва енергийната си карта, за да принуди Анкара да направи тежки компромиси, които в противен случай Анкара категорично би отхвърлила? Разбира се, че Турция трябва да засилва икономическите, политическите, както и социалните контакти със съседната ни Русия, но не трябва ли също така Турция да се опита да разнообрази източниците си на енергийни доставки?
По БТА