Странното прераждане на Англия

в. Файненшъл таймс

В началото на тази година Дейвид Камерън и Консервативната партия водеха в социологическите проучвания. Те разчитаха на много повече пари отколкото другите партии. Най-много средства наля лорд Ашкрофт в избирателни райони с малка подкрепа от предишните избори. След 13 години на бъхтещо се и често пъти неуспешно лейбъристко правителство, с електорат, който гримасничеше при спомена за Тони Блеър и недоволстваше от непохватността на Гордън Браун, мотото „време е за промяна“ се оказа силно.

Общо взето торите очакваха да спечелят предстоящите избори с добра преднина, но въпреки това се оказаха с 30 места по-малко от необходимите за абсолютно парламентарно мнозинство. Те все пак дойдоха на власт и Камерън е на Даунинг стрийт 10, но само благодарение на една напрегната коалиция, формирана заедно с Ник Клег и неговите либерални демократи.

Днес паролата сред депутати от двете партии е „не клатете лодката“ и колкото по-малко се казва тя, толкова по-добре. Но можете да бъдете сигурни, че в частни разговори торите изразяват голяма горчивина, правят самоанализи и отправят обвинения. Как се объркаха нещата, кога и защо? Пресилено ли е да се каже, че Камерън е пропилял шанса си?

Ако оставим настрана Уестминстър, има активисти в избирателни райони на торите и блогъри, които са готови да обвинят партийното ръководство, че е водило много лошо кампанията: почти двама на всеки трима партийни активисти, анкетирани он-лайн, вече заявиха това. Групата на Камерън – един от проблемите е, че партията бе управлявана от малка клика около лидера – бомбардира всекидневно електората с нови инициативи и политики. И въпреки това нито един от тях не заплени въображението на гласоподавателите.

Нещо, наречено „голямото общество“, щеше да бъде „най-продаваното“ предложение на торите, но то прозвуча плоско, може би защото малцина от обикновените хора разбраха какво означава това (аз със сигурност не разбрах). Това бе една от онези страхотни идеи, които изникват на маркетингови срещи и които един опитен изпълнителен директор отхвърля с лека насмешка. Екипът на торите изглежда няма такива мъдри лидери в днешно време.

Проблемът обаче се корени по-надълбоко, още в началото на лидерството на Камерън. Той бе изкусно подмамен на това място от Майкъл Хауърд, негов ментор и предшественик, и подписа сделката с изразителна реч. След като стана партиен лидер „Дейв“ създаде впечатлението, че се чуди защо е станало така и какво ще прави сега.

Не всички го харесаха, но атаките срещу него бяха не на място. Когато медийните стратези на лейбъристите поискаха да осмеят произхода на Камерън, Блеър разумно им припомни, че самият той е бил във Фет, „шотландския Ийтън“, и след това в Оксфорд, също като Камерън, и че такава асоциация би била смешна. Браун обаче не можа да устои да не се присмее. Други нападки дойдоха от непреустроеното дясно крило в партията на Камерън и в печата на торите, но те също не разбраха правилно нещата и го нарекоха скрит либерал.

По странен начин това бе точно отражение на грешката, която левицата направи преди години с отхвърлянето на Блеър. Тъй като левицата продължава непоправимо да мисли в идеологически понятия, тя възприе Блеър като агент на десницата, който въобще не вижда истината. Проблемът с „блеъризма“ не бе, че е идеологически ляв или идеологически десен, а че въобще няма никакво идеологическо съдържание.

А „камерънизма“? Имаше дни, когато Камерън искаше да „се скрие под шапката си“ и дни, когато искаше да бъде твърд по въпроса за престъпността. Той е заявявал, че Обединеното кралство не трябва да бъде подчинено на Вашингтон, а на следващата седмица твърдеше, че подарява на Барак Обама книгата „История на английски говорещите народи“ (най-лошата творба на Уинстън Чърчил, както се оказа). Или пък искаше данъчна политика, която насърчава семейството, и, в следващия момент вече не я искаше. Въобще бе възможно да видим Камерън като последния „марксистки“ политик, като тук имаме предвид американския комик Гручо Маркс, който казва: „Това са моите принципи и ако не ги харесвате…ами имам си и други“.

Никой не предполага, че един партиен лидер ще се държи като епископ или ще мисли като професор, но ние имаме право да очакваме степен на разумна преценка, последователност и дълбочина на характера. Камерън е умен човек, той е красноречив говорител, добър съпруг и баща. Сега стана премиер в момент на криза и ще научим отговора на един друг въпрос: дали той е сериозен човек?

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.