„Британският булдог“ още не вярва на „руската мечка“

Росбалт

Поемането на премиерския пост във Великобритания от консерватора Дейвид Камерън може да стане благоприятен фактор за „рестартиране“ на отношенията между Лондон и Москва, но може и да ги влоши. Експертите не очакват бързи и глобални промени. Вечерта на 11 май Гордън Браун, оглавявал три години британското правителство, призна изборното си поражение и съобщи, че се оттегля от министър-председателския пост. В резиденцията на Даунинг стрийт 10 се настани нов стопанин – назначеният за премиер 43-годишен лидер на Консервативната партия Дейвид Камерън. Браун пожела на приемника си късмет и подчерта, че Камерън ще трябва да вземе решения, важни за бъдещето на Великобритания.

Новото правителство съвсем очевидно е изправено пред трудни задачи, тъй като напоследък кралството среща сериозни проблеми. На първо място, министрите трябва да вземат редица решения във връзка с финансовата криза, бюджетния дефицит, безработицата, нелегалната миграция, отношенията с ЕС и НАТО. А въпросът как ще се развиват руско-британските връзки остава отворен. Промени безспорно ще има. Специалистите обаче днес трудно биха предсказали какви ветрове ще задухат в платната на британската външнополитическа шхуна. При все че консервативният лидер вече огласи намерението да формира „правилна и пълна коалиция между консерваторите и либералдемократите“ – първото коалиционно правителство във Великобритания след Втората световна война.

Руското външно министерство предпазливо изрази надежда, че „поемането на властта от коалиционно правителство ще даде нов тласък на двустранните отношения, включително за решаване на проблемите, натрупани през последните години“. Според Сергей Приходко, помощник на руския президент по международните въпроси, Кремъл също разчита „новото британско правителство да продължи сериозните стъпки, направени от техните предшественици, и да прояви достатъчна политическа воля за подобряване на двустранните отношения в интерес и на Великобритания, и на Русия“. Както посочи Приходко, „това ще съдейства и за постъпателно развитие на отношенията ни с Евросъюза като цяло“.

По думите на Константин Косачов, председател на външнополитическия комитет в Държавната дума, Москва може да очаква „рестартиране“ на отношенията с Лондон. „Заради проблемите около „делото Литвиненко“ лейбъристкото правителство на Великобритания замрази изцяло сътрудничеството с Русия по линия на антитерора. Това е просто неприемливо. Ако дойдат консерваторите, въпросът ще бъде придвижен от мъртвата точка“, заяви Косачов пред в. „Газета“. Известният германски политолог международник Александър Рар обаче смята, че управлението на консерваторите няма да донесе глобални промени в британската външна политика. В интервю за руското издание „Свободная преса“ той отбелязва, че „в глобален план нищо няма да се промени, тъй като всяко английско правителство трябва сега да обърне внимание най-вече на вътрешните проблеми“.

Според експерта, независимо че „Англия закъснява с подобряването на отношенията с Русия“, „англичаните все още са обидени заради Литвиненко, заради шпионските скандали преди няколко години“. „Затова няма изгледи за активно икономическо сътрудничество между Великобритания и Русия“, отбелязва Александър Рар. Същевременно той посочва, че „руски олигарси държат парите си в Лондон, затова има известна обвързаност между двете страни“.

Малко по-различно е мнението на Виктор Мизин, заместник-директор на Института за международни изследвания към Московския държавен институт за международни отношения. „Някогашните спънки в отношенията с правителството на Блеър днес отиват в миналото“, каза той пред Росбалт. „Естествено има още горчилка от шпионските, дипломатическите и други скандали, но това е характерно не само за Консервативната партия или за лейбъристите“, убеден е анализаторът.

Според него „двустранните проблеми нямат нищо общо с партийната политика“. По думите на Виктор Мизин, на срещите му неотдавна с министри от лейбъристкото правителство се наложил изводът, че „трудният период от руско-британските отношения е останал в миналото. Малцина си спомнят страховитите имена Луговой, Литвиненко и Березовски. С лейбъристите успяхме да затворим негативните страници“, каза експертът.

„Не очаквам с консерваторите отново да има някаква вълна от негативи, освен ако те специално поискат да отбележат точка по темата. Както разбирам обаче, те нямат предварителна нагласа да изберат негативната риторика към Русия за централен момент в своята политика. Особено като знаем, че британските консерватори подкрепят интересите на най-големите компании в страната, а те в момента имат интерес от добри отношения с Русия“, добави събеседникът на Росбалт.

Ще припомним, че над 600 британски фирми – от гиганти на петролногазовата промишленост като „Бритиш петролиъм“, „Шел“ и „Бритиш газ“ до производители на облекло и сладкарски изделия като „Кедбъри“, „Литълуудс“ и „Баскин Робинс“, имат представителства в Русия. Гласовете им обаче надали ще имат решаващо влияние върху британския кабинет, когато определя политическата линия към Русия.

Според заместник-директора на руския неправителствен Съвет за външна и отбранителна политика Дмитрий Суслов, „в Англия не виждат Русия като особено ценна за преодоляване на световната икономическа криза, по-значими там изглеждат САЩ и Китай“. Освен това, заяви експертът пред Росбалт, „Камерън не желае да разочарова своя електорат, като се откаже да критикува Русия“. „Напротив, смята Суслов, може да бъде въведен по-строг визов режим. Консерваторите вече го заявяват направо. И по-специално с оглед на стремежа към тясно сътрудничество със САЩ те ще представят това като стъпка към укрепване на британските позиции на международната арена.“ Експертът прогнозира, че в краткосрочна перспектива руско-британските отношения няма да се променят, а в средносрочна може дори съществено да бъдат влошени. Не бива да забравяме, че, първо, през последните години е натрупан огромен багаж от взаимно недоверие, разочарования и донейде дори неприязън.

За да бъдат преодолени тези чувства, е необходима политическа воля и от двете страни, но такава не демонстрира нито един от партньорите. Русия смята, че първата крачка трябва да бъде направена от Великобритания. Тя обаче едва ли ще склони на отстъпки, защото Русия не е сред приоритетите на Консервативната партия, която се ориентира към още по-тясно сближаване със САЩ и засилване на скептичното отношение към Евросъюза.

Второ, руско-британските отношения в последно време не зависят от конкретни лица в държавната власт. Затова смяната на основните фигури в британското политическо ръководство надали ще реши основните проблеми в двустранните контакти. И какво ли би постигнал новият кабинет в Лондон, ако прояви гъвкавост във връзка с „делото Литвиненко“ (разглеждано в кралството едва ли не като заплаха за националната сигурност), ако екстрадира някои имигранти (от рода на Борис Березовски) или смекчи критиките срещу някои тенденции в развитието на руската външна политика?

Накрая – трето, има смисъл да вземем предвид традициите в политиката на британските консерватори към Русия. Тя винаги е била и най-вероятно ще остане още по-критична и нападателна от позицията на лейбъристите. „Британският булдог“ все тъй поглежда с недоверие към „руската мечка“. „Русия става по-дружелюбна към света, но не и към Великобритания. Британия не е включена в списъка на страните, с които Русия ще се стреми към модернизиране на сътрудничеството; това е знак, че руско-британските отношения остават обтегнати“, отбелязва лондонският в. „Таймс“.

По БТА