Културата на МОЛА

Правда Спасова

…Преодоляхме очаквани и неочаквани перипетии, остаряхме през „прехода” и се отзовахме в… МОЛА. МОЛА е за България явление ново, но бленувано. МОЛА – самото име, неподлежащо на членуване, като онзи депутат Лорда или мафиотския бос Златистия (все герои на турбулентния ни преход), е олицетворение на идеала за живот на съвременния средностатистически българин. Идеал, съчетал ценностите на модния американски стремеж към добро самочувствие, свързано с комфорта на богатството, с вкуса към „духовното”, разбрано като своеобразна езотерична „информираност”.

Прекрачиш ли дверите на МОЛА, стъпваш в чисто, светло и сигурно пространство, където продавачките, с кукленски дрешки и усмивки, са любезни, а калните разбити улици и панелните балкони с простряното пране са останали отвън. МОЛА блести с разноцветните си балони и копринени ленти, чакащи да бъдат прерязани от високи политици, най-високите: поредният МОЛ е открит.

МОЛА е символ на успех и физическа красота. В културата на МОЛА призивът „да се върнем към природата” е превърнат в култ към здравето. Там пазаруваш това, от което се нуждае тялото ти, за да е младо и прекрасно: плодове от органично обработвани ферми, диетични мюсли, яйца от свободни кокошки, сирена от истинско мляко, топчета за точков масаж и уреди за домашен фитнес. Или пък онова, което пести време, за да успееш в кариерата: разтворими супи, готови за 2 минути; замразена лазаня – 15 минути в микровълновата и цялото семейство е нахранено. МОЛА те облича в маркови дрешки или ти спестява пари с евтина конфекция. МОЛА ти предлага своята молова информация – лъскави life-style списания и каталози.

В хипермаркета на МОЛА има продукти за всекиго: за по-бедните са евтините, натъпкани със соя кренвирши и бутчетата от прекомерно пораснали пилета, соковете с изтичащ срок на годност и намалените шоколадови бонбони, съхранявани небрежно; витрините с деликатеси, маркови вина и шоколади, френската козметика са за по-заможните. В МОЛА няма книжарници, но има грижа за духовната ни извисеност: там можеш да си купиш ръководство по Фън шуй, за да знаеш как хармонично да разположиш закупените в МОЛА мебели, та биоенергийните потоци да са в правилната посока; в бижутерийния отдел ще те посъветват как да избереш подхождащия на зодията ти скъпоценен камък. В МОЛА всички въпроси имат отговор и ти вече преставаш да питаш.

Там любопитството е промоционално насочвано и априори задоволено, възможностите се търсят в листовката с предложения, покриващи всички потребности. В МОЛА проблемите на външния свят изчезват, МОЛА омайва с пластмасовата си красота, а наркотизирането ти продължава вкъщи: след като си разопаковал и подредил закупените в МОЛА продукти, сядаш пред телевизора и гледаш поредния епизод от сериала за МОЛА. В МОЛА героите прекарват по-голямата част от времето си: младите в барчето, по-възрастните в елегантните офиси, някои във фризьорския салон. Страстите се развиват предвидимо, всички са красиви, макар не непременно добри, но прегрешилите несъмнено ще си получат заслуженото. Заниманията на добрите са правилни: главният герой, преди да стане собственик на МОЛА в България, безкористно е защитавал онеправданите в Америка (там, тъй като тук в МОЛА тази категория хора, разбира се, липсва), а главната героиня е интелектуалка, която подготвя изложба за прабългарските сватби (свидетелства за подобни ритуали, които на всичко отгоре да стават за изложба в МОЛ-културата, подразбира се, не липсват).

Така си оставаме потопени в сладникавата естетика на МОЛА, която постепенно завладява цялото ни човешко пространство. Там не непременно звучи чалга, но всичко е чалгизирано, там ги няма реалните проблеми, нито реалните взаимоотношения. Всичко е симулакрум. Унифицираната хубост на тялото се е превърнала в основен стремеж и на постигането й са посветени много усилия: пречистващи диети, сауна и фитнес, каланетика и Пилатес, съчетани с йога за начинаещи, а ако това не помогне, болезнените, но резултатни ботокс и липосукция, после силикон. Не остава време за четене, затова пък има достатъчно телевизионни предавания, които претендират да задоволят дори потребността от саморефлексия и висока образованост. Те се грижат за духовното ни развитие и предлагат задълбочени дискусии за енергийните вампири, които били четири вида: стрелец, октопод, кокошка и кука; запознават ни бързо и лесно не само с рецепти за готвене, но и с идеите на будизма и хиндуизма; дават мигновени уроци по икебана; информират защо и кога да се носи кабалистичен червен конец на китката и как в слънчевия сплит се имплантирал духът; разискват сциентологията чрез кадри с холивудски актьори, които я изповядват.

Несвойствените за нашата духовна традиция културни феномени, извадени от специфичния си исторически и религиозен контекст, са се превърнали в карикатури. Простата и лесна култура на МОЛА подменя техния смисъл и продава пъстро опаковани магически решения за всичко: болести, любовни мъки, професионални неудачи. Дълбоките религиозни преживявания се заменят с егоистичния стремеж към благоденствие на всяка цена, осигурено от леснодостъпни ежедневни чудеса. Трепетът от сакралното надникване в метафизичното е заместен от обсесивното занимание с физиката на собственото тяло, а любовта се схваща като суетно оглеждане на едно перфектно прекроено тяло в очите на другия.

Тъй като за самочувствието ни на добре живеещи е необходима и известна доза национална гордост, а основания за нея трудно могат да се намерят в съвременното ни битие в МОЛА, където лъскавото е предимно вносно, историческото наследство на нашата територия също се превръща в продукт-симулакрум. Дисертации се пишат за духовността на тракийските ни предци; археолози откриват гробове на митични герои, които се оказват българи; „възраждат се” древни ритуали, за които трудно би могло да се съди въз основа на отколешни руини. Неопогански традиции, които няма как да са реконструкция на ставалото векове назад (защото никаква археологическа находка, нито писмен източник свидетелстват за тях) се подреждат на витрината на историческия МОЛ. Какво значение има тяхната достоверност, консумира се патриотарската им значимост. Прабългарските сватби от тази витрина скоро могат да се превърнат в супер моден ритуал на съвременни бракосъчетания в МОЛА.

Реалната политика постепенно се измества от молови формати: суперменът на деня е известен. Той говори просто и ясно, разбираемо за „незнаещите като него английски”. Възприема се от публиката като сигнификат на спасител. Криещата се зад този симулакрум реална перспектива няма значение. Важна е омайващата надежда. Останалите политици също се стремят да не обременяват мозъците на публиката с мисъл, а въображението им с представи. Подражавайки на финансовия коментатор Ричард Куест от САЩ, родината на хипермаркета, те нагледно демонстрират тезите си с пици, кучешки каишки и поднасят горчивите истини, дегизирани като предмети от МОЛА. Такава е и съдбата на прогнозите им, разпръсват се в празното пространство на масовото безразличие като разноцветни балони: сини, червени, розови. Тези сдъвкани илюстрации приличат на обръщения към полуидиоти, в които бавно и не толкова бавно (във всеки случай – сигурно) се превръщаме.

С големи съкращения. Виж целия текст във в. Култура