Дмитрий Рогозин: НАТО да спре да шари наоколо в търсене на врагове

в. Независимая газета

В края на април в Талин заседаваха външните министри на държавите от НАТО. Както бе решено там, генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен предложи на Русия да участва в общата европейска система за противоракетна отбрана (ПРО). По-късно руският президент Дмитрий Медведев потвърди, че страната ни е готова да разгледа идеята: „Ако това е сериозно предложение, може да кажем „да“.

Талинската среща на НАТО донесе няколко важни резултата, но като цяло изглежда, че министрите от алианса са отложили вземането на окончателни решения „за по-нататък“. Предоставянето на план за действия за членство (ПДЧ) на Босна и Херцеговина примерно бе съпроводено с твърде съществена уговорка, сочеща, че тази стъпка е компромисна и неокончателна: босненците трябва да доведат докрай военните си реформи, особено що се отнася до проблемите около собствеността, и едва след това ще станат пълноправни участници в ПДЧ. Бюрократична еквилибристика, на чийто фон дори сложната и объркана политическа ситуация в Босна изглежда образец на гениална простота. Половинчатото решение за Босна е белег за съществени вътрешни разногласия в алианса, свързани с по-нататъшното му разширяване.

При все това политиката на отворени врати, както и останалите постулати от натовската идеология, е включена в проекта за нова стратегическа концепция на пакта. В чернови вариант той също бе обсъден на талинската среща. Ще бъде публикуван доклад, разработен от авторите на тази концепция – „групата на мъдреците“ начело с г-жа Олбрайт. Много скоро ще научим какво са оставили „мъдреците“ от многобройните предложения, адресирани до тях месеци наред. Със сигурност необичаен бе самият начин за написване на документа: неколцина политици и дипломати в оставка пътуваха из цял свят, провеждаха дискусии и събираха най-различни мнения и заключения за бъдещето на Евроатлантика. Това бе напълно успешна кампания за подобряване на реномето на НАТО като отворена и модерна организация.

В крайна сметка обаче се очертава в концепцията да бъдат заложени твърде спорни постулати – например идеята за глобализация на НАТО. Тя предвижда алиансът да прекрачи границите на пряката си териториална отговорност и професионалната си компетенция, навлизайки в нови сфери: ценообразуването при горивата, алтернативните маршрути за газови доставки, икономическите въпроси, киберпространството и т. н.

Естествено Русия не би могла да остане доволна от превръщането на НАТО в световен жандарм, нещо като „Големия брат“ на Оруел. Освен това, Русия е недоволна от егоистичния подход на НАТО към решаването на много международни проблеми – прословутия НАТОцентризъм. Подход, който пречи на самата НАТО да реагира гъвкаво на днешните заплахи.

Второ, НАТО според нас е изчерпала своя лимит за естествено разширяване. При последните си разширявания алиансът всеки път приемаше държави, които не даваха особен принос към неговия военен и икономически потенциал, по-скоро внасяха в НАТО политически проблеми, конфликти и русофобия. В крайна сметка НАТО погълна толкова страни, че си докара проблеми с храносмилането. И днес виждаме в алианса няколко политически фракции, заели антагонистични позиции по цял ред въпроси. Третото, което не харесваме, е амбицията на НАТО да замени ООН, както вече стана в Югославия през 1999 г.

Опасенията ни са, че НАТО може да вдигне знамето на някакъв „кръстоносен поход“ срещу третия свят. Тогава, вместо да възпира външните заплахи, пактът ще създава нови огнища на напрежение, включително с характер на цивилизационни, етнически, религиозни противоречия, което, естествено, ще повлияе върху стабилността и сигурността на самата Европа. И съм убеден, че тази перспектива не ще допадне и на самите народи от държавите в НАТО. Тъй че през времето до срещата на върха в Лисабон, където ще бъде приета новата стратегическа концепция, ни предстоят още множество интересни дискусии.

Искаме, най-малкото, НАТО да загърби навиците си от времето на студената война, да спре да шари наоколо в търсене на врагове и да се залови най-сетне с онова, което е заложено в уставните й документи – да гарантира сигурен и мирен живот на народите от Европа и Америка, поддържайки добросъседски, взаимно уважителни и равноправни отношения с партньорите си: съседните страни, неутралните европейски държави и, естествено, с нашата страна.

Русия винаги е изтъквала своята готовност да сътрудничи с НАТО при условие да има взаимно зачитане на интересите. Ние също взехме участие в дискусиите за бъдещето на архитектурата на евроатлантическата сигурност. Нашият философски, концептуален принос е проектът на договор за европейската сигурност. Освен това, във формата на Съвета Русия-НАТО започнаха дебати около новата ядрена доктрина на САЩ и около приетата неотдавна военна доктрина на Русия. Размяната на мнения по тези два документа означава, че нашият политически диалог излиза на ново равнище – обсъждане на доктрини, консултации по тях и взаимно съобразяване с тези документи при формирането на политически концепции.

Взаимодействието ще добие още по-дълбока форма, ако дневният ред на Съвета Русия-НАТО бъде наситен с реална проблематика, отразяваща общия интерес на страните. Сред тези области, където сътрудничеството е възможно и необходимо, ще посочим противоракетната отбрана. В Москва бе чут призивът на генералния секретар на НАТО да се започне практическо сътрудничество в сферата на една глобална система за ПРО и сме готови да разгледаме конкретни предложения за подобно сътрудничество, а също и да положим началото на конкретни обсъждания на експертно равнище. Първата дискусия за ПРО може да се състои още на 19 май на заседанието на Съвета Русия-НАТО в Брюксел.

Ще припомня, че когато в Прага бе подписан Договорът за мерки с цел по-нататъшно съкращаване и ограничаване на стратегическите ядрени оръжия СТАРТ-2, руската страна прие изявление, в което ясно е формулирано ограничение за прилагането на въпросния договор, а именно: ако САЩ развиват до краен предел своята ПРО, ще възникне реална заплаха за нашия стратегически ядрен потенциал. Затова СТАРТ-2 и ПРО са двете страни на медала и темата със сигурност също ще предизвика доста солидна дискусия в Съвета Русия-НАТО. Очакваме тези дни в Брюксел да пристигнат основните преговарящи – шефовете на руската и на американската делегация, водили дискусиите в Женева, за да ни запознаят с новия договор СТАРТ и със своя анализ за това как той ще бъде претворяван в живо дело. По време на разговорите безспорно ще бъде повдигната и темата за ПРО.

Още сега обаче можем да очертаем принципния си подход към идеята за създаване на колективна система за ПРО под егидата на САЩ. Самата конфигурация на системата прилича на уравнение с множество неизвестни. Не сме получили подробно описание на проектираната архитектура на противоракетната отбрана, в която ни предлагат да участваме.

Ключовият въпрос за Русия е степента, в която Москва ще участва в сътрудничеството между САЩ и НАТО с цел изграждане на общоевропейска система за ПРО. Необходими са ни гаранции, че Русия се разглежда като пълноценен и равноправен съюзник. Очевидна е изгодата, която бихме получили от участието си в проекта, но трябва да сме сигурни, че няма да ни предложат подписването на заробващо споразумение, което би ограничило руските военнотехнически разработки и техническата модернизация на отбранително-промишления комплекс.

Освен това, не бихме желали нашето участие в системата за общоевропейска ПРО да впрегне Русия в някакъв инструмент за геополитическо противопоставяне с държавите, които според САЩ са източник на заплаха за членките на НАТО. Съгласни сме да бъдем „приятели“ с европейските си съседки, но не и това приятелство да бъде насочено срещу Иран, Сирия и Северна Корея. Тъкмо затова на 6 юли 2009 г. президентите на Русия и на САЩ подписаха на 6 юли 2009 г. в Москва съвместно изявление по въпросите на ПРО, което пряко предвиждаше съвместен анализ на предизвикателствата в сферата на ракетното разпространение. Подразбираше се, че въз основа на този анализ ще бъдат изготвени – също съвместно, препоръки за реагиране на заплахите и преглед на наличните средства за мониторинг на развитието на ракетните програми. САЩ обаче направиха свой преглед на заплахите самостоятелно, без да потърсят за консултации нито Русия, нито държавите от НАТО, и ние научихме от медиите, че той е приключил.

За момента се налага впечатлението, че САЩ еднолично определят плановете за развитие на системата за ПРО и сами, без консултации с партньорите си, назначават враговете, срещу които предстои да насочим „приятелството“ си в рамките на съюзническите ангажименти. Съвместната оценка на заплахите предполага съвместна отговорност. Днес обаче се предлага да носим колективна отговорност за решения, вземани от една държава. Европейските натовци, най-вече източноевропейските и южноевропейските страни, са необходими на Вашингтон единствено като пустоши, където ще се дълбаят изкопи за монтиране на сензори и противоракети. Нима партньорите ни смятат, че Русия ще склони на подобни условия за участие в общото дело?

Най-неясна от всички страни на процеса, целящ изграждането на глобална американска ПРО, остава механизмът за вземане и изпълнение на решенията. Дали американските планове предвиждат съюзниците в равна степен да бъдат привличани към разработката на планове и към управлението на системите за ПРО? Още повече неясноти има около приноса, който би осигурил на съответния партньор достъп до разработването на общата линия. Параметрите на условията за участие на отделните държави все още са terra incognita. Ето основния въпрос: кой ще предава разпорежданията за бойно използване на системата? Кой всъщност ще взема окончателното решение за задействане на ПРО? Колко ще са пръстите върху ракетното копче – и чий пръст ще е истински, а не от папие-маше?

За момента са неясни не само подробностите, но и най-общата конфигурация на противоракетната отбрана на Европа. Русия тъне в догадки – в какво всъщност ни предлагат да участваме? Засега можем да констатираме само едно – че подходът на САЩ и НАТО се знае само отчасти и че основните консултации тепърва предстоят. Решението ни ще бъде взето въз основа на преговорните резултати. Тогава вече ще разберем дали нашите партньори наистина са готови да заровят щиковете на студената война или предложенията им са само част от една световна пиар кампания.

По БТА

*Дмитрий Рогозин е постоянен представител на Русия в НАТО.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.