Франция иска драстични съкращения в НАТО
Франс прес
Една година след голямото си завръщане в интегрираното командване на НАТО, Франция за пръв път оповести миналата седмица конкретно число за съкращаване броя на служителите в алианса в стремежа си да е на предни позиции на „задълбочена реформа“ на структурите му. Съкращаване с една трета на сегашните 12 500 военни м алианса – такава е целта, към която се стреми Париж, довериха на АФП източници от обкръжението на министъра на отбраната Ерве Морен. И то само що се отнася до генералните щабове на съюзниците. Възможно е да се постигнат и други „рационализации“ в институцията, която също е засегната от бюджетна криза.
Морен е в познати води след като задвижи реформа на френските въоръжени сили, която ще доведе до съкращаването на 54 000 щатни длъжности и десетки поделения. В писмо от 24 февруари до американския му колега Робърт Гейтс министърът открито изразява съжаление, че структурите на алианса са „твърде белязани от миналото“, тоест от Студената война. В това писмо Морен набляга на функционирането на международния секретариат на НАТО, което според него „не е оптимално“, на командната структура, която е „твърде териториална и статична“, на „дублиранията“ между генерални щабове и на „недостатъчно добре оценената дейност на различни агенции на НАТО“. „Трябва генералният секретар (на НАТО Андерс Фог Расмусен) да представи варианти за задълбочена реформа“, отбелязва той с особено заповеден тон.
Даже е определен краен срок – до следващото заседание на министрите на отбраната на НАТО, предвидено за 10 и 11 юни в Брюксел, а всичко трябва да е постигнато преди следващата среща на върха на НАТО през ноември в Лисабон. По решение на президента Никола Саркози непокорният съюзник на Атлантическия алианс Франция тържествено се завърна „в пълна степен“ там на 17 март 2009 г. с предупреждението, че в замяна на това възнамерява „да оказва влияние на стратегията му“. След дълги месеци мълчание Морен даде становището си в края на март в статия във в. „Монд“ и още в нея призова Расмусен бързо да извърши реформите на алианса.
Статията бе предшествена от писма до Гейтс, но и до британския министър на отбраната Боб Ейнсуърт. Оттогава Франция развива различната си позиция. Приемайки Расмусен „по негова молба“ в министерството на отбраната, Морен прояви меко казано скептицизъм към плановете му за противоракетна отбрана или желанието му да превърне НАТО във форум на световната сигурност. В изказване пред най-висшите представители на френската отбрана на 7 юни, новият началник на генералния щаб на френските въоръжени сили адмирал Едуар Гийо описа НАТО като пострадала от „криза на доверието и солидарността в Афганистан, от финансова и бюджетна криза и от структурна криза на пренасищане“.
Пред важен гост в лицето на главнокомандващия НАТО в Европа американския адмирал Джеймс Ставридис, той оспори „глобалното“ призвание на един алианс, който Париж възприема като трансатлантическа организация, призова членовете му „да споделят рисковете на място“, специално в Афганистан и прикани НАТО да се бори с новите заплахи като кибератаките или морското пиратство. Адмирал Гийо все пак призна, че е уместно да има система за отбрана от балистични ракети „като допълнение, а не в замяна на „ядреното възпиране.
СТРУКТУРИТЕ НА НАТО
Гражданските и военни структури на НАТО, в които работят около 20 000 души и които Франция иска да бъдат значително съкратени, остават белязани от развитието си по време на Студената война. В брюкселската централа на НАТО международният граждански секретариат и военният му еквивалент – международният генерален щаб имат около 2000 служители. Също на подчинение на генералния секретар, около 3000 души работят в дузина агенции за логистика, комуникации, специализирани оръжейни системи. Около хиляда от тях работят в Люксембург в Намса – агенцията по поддръжка и доставки на алианса. Повечето други работят в Брюксел.
Към това трябва да се прибавят Центрове за най-добри практики или обучение (информационна война, разузнаване и т.н.).
От бюджетна гледна точка картината се усложнява от това, че агенциите, както и Центровете се финансират само от страните, които участват в тях доброволно, а не от общия бюджет на НАТО. Освен това около 2000 дипломати и военни работят в представителствата на 28-те страни членки в централата. Те обаче изобщо не са на издръжка на бюджета на НАТО, а на този на съответните столици и евентуалната реформа на натовските структури не ги засяга пряко.
Ежедневното функциониране на цялото се опира на 39 големи комитети. Най-важните сред тях, освен Северноатлантическия съвет, са Комитетът по отбранително планиране и Групата по ядрено планиране. Тези органи се делят на 380 подкомитети и работни групи. Колкото до военния персонал в интегрираното командване, ново разпределение на числеността „в мирно време“ от 2009 г. вече го намали от под 16 000 на под 13 000 души, а на хартия там имаше 17 000 щатни длъжности.
Това не беше първото съкращение. След края на Студената война три исторически командвания бяха слети в едно – Съюзно командване на НАТО по операциите в Монс, Южна Белгия. През 2003 г. в Норфък, САЩ, бе създадено второ стратегическо командване, което пък бе натоварено с планиране на модернизацията на съюзническите сили – Съюзното командване на НАТО по трансформациите. Дори след реформирането обаче, в структурата остават дузина генерални щабове. Откакто бе създадена през 1949 г., НАТО придоби формата на сложна мрежа от институции, в която държавите по стар навик са склонни да бранят придобивките си вместо да дадат предимство на обновяването.
По БТА