Интернет изяжда хляба на професионалните фотографи
Разглеждайки многото неясни и некачествени снимки в местния вестник се замислих за смъртта на една достойна професия – тази на фотографа. Разглеждайки този вестник, самият аз допринасям за обедняването на много мои приятели професионални фотографи. В съвременния, бързо променящ се свят филмовите апарати се изместиха от дигиталните, а професионалистите от аматьорите. Тези промени идват отчасти по технологични и отчасти по икономически причини. Последният решаващ удар срещу професията фотограф идва от сайтове за споделяна на снимки като и други подобни Web 2.0 проекти.
Преди 21 години започнах работа в Индипендънт – тогава известен с качествените си снимки правени изцяло от професионалисти. Фотографите се нуждаеха не само от набито око и ловкост, за да направят исканата от журналиста снимка, но и от специална техника и огромни професионални познания и умения. Обучаваха се с години, за да се научат да виждат света в черно и бяло и да използват максимума от фотоапаратите си. Отнемаше им години и да се научат така да проявяват и печатат филма, че от него да излизат най-добрите възможни снимки.
Първият удар върху тази традиция нанесе цветната фотография. Цветният филм се проявява много по-трудно и само специалисти могат да се справят. Фотографът вече нямаше време да намери своя собствен стил. Освен това, цветната фотография гледа на света по друг начин. За да направиш великолепна черно-бяла снимка ти трябва умение; за да направиш великолепна цветна снимка просто ти трябва нещо великолепно, което да заснемеш. Черно-белите снимки правят света да изглежда странен и различен; цветните го правят ярък и познат. Това позволи на цветни снимки с много малка художествена стойност да попадат във вестниците.
Търсенето на стойностни снимки намаля прогресивно. От друга новите технологии направиха самият процес на снимане много по-лесен. Днес трябва да платиш доста пари, за да се сдобиеш с дигитален апарат, който до позволява на фотографа да прави специфични настройки за всяка отделна снимка. Навремето такива настройки бяха необходими винаги. Днес дигиталните апарати сами вземат решенията и се справят добре. Дори мобилният ми телефон прави по-добри снимки от първите цветни в Индипендънт.
Всички тези нововъведения обезцениха уменията на професионалния фотограф. Но те не елиминираха нуждата от професионализъм : разликата между професионалист и аматьор не е в това, че аматьорът никога не прави хубави снимки. Разликата е в това, че професионалистът винаги прави нужните. Талантлив и трудолюбив аматьор с късмет може от време на време да прави страхотни снимки, но това ще се случва веднъж на хиляда опита. Професионалист може да прави 50 добри снимки от 100 опита. За това и си струва такива хора да бъдат вземани на работа.
От съвременните фотожурналисти не се изискват художествени снимки. Те просто продават снимки от събития. Но много професионалисти изкарват парите си със снимки, които не са само новини. Подобни качествени снимки се пазят в специални библиотеки и се продават на клиенти от типа на вестниците и списанията. Интернет обаче е на път да разбие този пазар.
Сайтовете за споделяне на изображения от рода на Flickr и Photobucket съдържат десетки хиляди аматьорски снимки, от които все някои са толкова добри, че могат да бъдат публикувани навсякъде. Според изследване на британския фотографски сайт EPUK, ако само 1% от снимките във Flickr стават за публикуване, това би означавало там всяка година да се ъплоудват по един милион и половина качествени снимки. Тези снимки лесно се откриват в морето от изображения, защото самите фотографи ги маркират като качествени, а и защото другите потребители ги оценяват високи. Естествено, че вестниците и списанията ще предпочетат тях, отколкото да плащат скъпо на някой професионалист.
Вероятно никой от потребителите на Flickr няма планове да се издържа от снимките си, но има хора, които правят точно това. И успехите на такива сайтове буквално вземат хляба от устата на професионалистите.