Как Youtube и Twitter станаха лидери в новините

Оператор от германска телевизия предава видеоматериал от паважа пред барикадата на червеноризците в Банкок на живо през лаптопа си. Канадски блогър, който обикновено се радва, когато получи между 1000 и 2000 посещения на клиповете си в ЮТюб, държи камера пред лицето си, докато протестиращите червеноризци се бият с войниците – и изведнъж получава 300 000 посещения. Американски телевизионен продуцент се носи по гребена на бързоразвиващите се събития, като оставя на палците си да свършат работата, като предават съобщения в Туитър през мобилния му телефон.

Последните комуникационни технологии и социални мрежи бълват потоп от информация за политическата криза в Тайланд, като същевременно карат по-традиционните медии да се напрегнат, за да си спечелят парите. „Без Туитър никой нямаше да знае какво се случва“, коментира ентусиазираният 50-годишен независим телевизионен продуцент Ерик Селдин, който отразява политическата криза в Тайланд от самото начало. „Това е суров материал. Всичко се случва в реално време. Много съм пристрастен!“.

Социалните мрежи в интернет бяха в силата си по времето на няколко катаклизма напоследък – най-вече в Иран миналата година, и в Хаити и Чили по-рано тази година. „Новините са в Туитър и Фейсбук“, казва Селдин. „Вече никой не ползва МайСпейс.“ Знак за успеха на Туитър по време на тайландската криза беше честата поява на картинката с кита, която се появява на монитора, когато сайтът се претовари.

Възможността да получаваш последни новини в реално време на мобилния си телефон не елиминира необходимостта от трезва преценка, смята Селдин. „Има и много фалшива информация“, казва той. „Трябва да отделям сеното от плявата. Като всеки журналист трябва да сверяваш информацията по няколко източника. С времето научаваш кой е надежден.“

Кризата с червеноризците задвижи машината за слухове в Тайланд и даде възможност на авторите и потребителите на новини да заобикалят традиционните медии, от което се родиха няколко интернет-звезди. „Много хора залагат на това, за да увеличат посещаемостта на сайтовете си“, отбелязва 37-годишният Тони Джо, който от декември пише от Банкок в блога thai-faw. Той изрази безпокойство, че други блогъри се опитват да подражават на неговия успех, като отразяват собственоръчно кървавата битка между тайландските войски и демонстрантите с червени ризи на 10 април.

Трите му видеоблога от тази нощ предлагат някои от най-завладяващите кадри от насилието. Те получиха над 300 000 посещения от цял свят. „Притеснявам се, че други блогъри се опитват да постигнат същото, като излагат живота си на опасност“, споделя Джо. „Не бива да рискуват живота си само за да получат повече посещения.“

Една от причините за необходимостта от по-голяма бдителност от страна както на журналистите любители, така и на професионалистите, е промяната в отношението към тях на самите червеноризци. В началната фаза на кризата антиправителствените демонстранти активно се стремяха към приятелство с журналистите, приветстваха ги в редиците си и безпроблемно им даваха интервюта и освежителни напитки.

Това отношение обаче се преобърна в откровена враждебност до операцията на 19 май, когато журналисти, смятани за несимпатизиращи на червеноризците, включително тези, които работят за англоезичните „Банкок пост“, „Нейшън“ и някои чужди медии, отнесоха обиди и вербални нападки от демонстрантите. Тогава един италиански журналист беше убит, а няколко други получиха огнестрелни рани.

Предупреждения, че военните може да вземат на мушка журналисти, предадени от анонимни „надеждни източници“, се разпространиха по имейли и текстови съобщения в последните дни преди офанзивата на армията. Би Би Си и Си Ен Ен бяха подложени на канонада от критики в киберпространството заради подозрения в пристрастие и прекалено опростяване на тайландската криза. И двете телевизии се опитаха да погълнат конкуренцията в интернет, като тръбяха кои са най-добрите сайтове и насърчаваха зрителите да им изпращат своите снимки и коментари.

Сайтът на базираната в САЩ кабелна телевизия Си Ен Ен Гоу миналия месец даде признание на седемте най-добри, по нейната преценка, микроблогъра в Туитър в тайландската столица, като в класацията за политически новини и коментари начело беше поставен каналът Bangkok Pundit. Сайтът Bangkok Pundit и страницата в Туитър предлагат актуално покритие на политическите събития в Тайланд и широка гама от мнения, за разлика от стотици други сайтове с твърде очевидни пристрастия.

По БТА