Липсват едни милиарди
Дупката в бюджета взе да мяза на софийска улична: шумно рекламираните опити да бъде закърпена предизвикват само по-широкото й зейване. Поредното доказателство: очертава се тази година да приключи с 3,2 милиарда финансов дефицит – пише в. “Дневник”, като се позовава на правителствен проект за актуализация на бюджета, подготвен в края на миналата седмица. И то – забележете – предвижда се републиканският бюджет да отчете дефицит от 3.671 млрд. лв., а заради излишък в бюджета на здравната каса над 400 млн. лв. (излишък в здравната каса – как ли звучи в ушите на докторите това?!) на консолидирано ниво да се стигне до дефицит 3.2 млрд. лв.
Това намерение обяснява защо Бойко Борисов изведнъж реши, че България няма защо да напира към чакалнята на еврозоната – щели сме да влезем там, когато суматохата от кризата попремине и това влизане стане по-изгодно за нас. Просто гроздето е кисело: едно от изискванията е под 3% бюджетен дефицит. Оттеглихме се от надпреварата, понеже финансовия министър успя да забележи (с десет месеца закъснение!), че не сме отличници, а двойкаджии, понеже тъмните сили от тройната коалиция били чопнали едни спотаени, трудно забележими милиарди чрез непокрити от бюджета договори.
Забелязвайки това, същият отиде да се черви пред експертите на ЕС със стратегическата цел да повярват все пак, че този гаф принадлежи на миналото и няма да се повтори. Изслушаха го учтиво, но все пак му посочиха вратата на чакалнята за еврозоната, и публично порицаха България за скрития свръхдефицит. Тогава – за 2009 г. – той беше 3,9% от БВП. В сегашния му, предвиден от правителството размер на 3,2 милиарда ще бъде 5%. Логично е съвсем да ни отпишат.
Разбира се, може да се възрази, че има държави с къде-къде по драматични финансови дупки. Гърция например. По логиката на селските кръчми: що не вземем и ние да си прахосаме париците за щяло и не щяло, та да земат и нам да дадат едни стотина милиарда…
Хитър трик, само дето няма никакви шансове за успех. Защото в тази игра печели само първата европейска овца, свърнала към финансовия джендем. И защото не става дума за безвъзмездно даване, а за сурови рестрикции, за които плащат пряко избирателите, но косвено и управляващите ги.
А нашите управляващи не обичат да плащат – особено електорална цена за действията си. Те просто смятат, че са получили веднъж завинаги народната любов – и са я получили заслужено. Затова дупката ще я кърпим по най-лесния начин – като се бръкне в резерва. Намерението е да се изтеглят оттам 3.3 млрд. лв. и белите пари за черни дни да спаднат от 7.67 на 4.5 милиарда лева.
Не би имало нищо лошо: смисъла да се поддържа финансов резерв е в това да се харчи в кризисни ситуации, след като всички останали средства са изчерпани. Има обаче три проблема, свързани с въпроса кой харчи и защо харчи.
Първият е дотолкова очевиден, че вече дори престанахме да го забелязваме. Не всички средства са изчерпани и не всички колани са пристегнати. Има свещени крави – МВР с огромния си, ненужно раздут щат е тъкмо такава. Има ненужни харчове – строителството на “българския Лувър” и прословутата спортна зала го доказва. Има смущаваща пасивност при усвояването на средствата от фондовете на ЕС, за което съвсем наскоро настойчиво ни напомниха.
Вторият не е толкова очевиден, но е далеч по-опасен. Сметките на това правителство не излизат. Или може би по-точно казано: в своите сметки то формулира финансовите си дела като задача с много неизвестни – и твърди, че тази задача има и много решения. Най-пресния пример: в неделя по „Нова тв“ Симеон Дянков заяви, че дупката в бюджета ще е под 2 млрд. лв. Сега се оказва, че според скроения пак в неговото ведомство проект за ревизия на бюджета дупката ще е 3,2 милиарда. Губят се пак едни… милиарди. Или може би е принцип едно да се говори, а друго да се прави – за да се поддържа оптимистичния тонус на населението?
Третият проблем обаче е просто фатален: това правителство не успя да докаже, че няма намерение да бърка в кацата с меда. Напротив – с тези 408 милиона в близката до Доган Корпоративна търговска банка, финансирала усилно възхваляващата управляващите медийна коалиция на Ирен Кръстева, доказа тъкмо обратното. Да купуваш медиен комфорт с пари на данъкоплатците е действие, за което си има съответното определение – и това определение е политическа корупция.
Бойко Борисов не случайно претупа тъй обговаряния в медиите отговор, който финансово министерство бе принудено да даде – щял да въведе правила и да се спрели разговорите по този въпрос. Само че тези 408 милиона депозити на държавни фирми тежат като камък на шията. На нашата – защото това са нашите пари. Но и на неговата – защото го влекат към дъното.
Виж още текстове от Едвин Сугарев в сайта svobodata.com