Ще признае ли Израел за ядрените си оръжия?
Израел отдавна базира политиката си за сигурност на запазването на монопола си върху ядрените оръжия в Близкия изток. Той изглежда смята този монопол за толкова очевидно само по себе си правомощие, което няма нужда от обсъждане в страната или чужбина, и дори създаде доктрината на неяснотата, според която нито отрича, нито потвърждава ядрения си статут като начин да предотврати или най-малкото, да стои настрани от всяка дискусия. Според документите, сред многото прикрити от Израел неща била готовността на страната да обмисли изпращане на ядрени оръжия за режима на апартейд в Южна Африка, факт, който се разминава с израелските настойчиви твърдения, че винаги е била отговорна държава.
Но голямата ценност на разследването на сделката между Израел и Южна Африка, което „Гардиън“ публикува тази седмица, е не само разкритието, че Израел наистина има ядрени оръжия, и че в миналото е обмислял предаването на подобни оръжия на друга страна, но и че ни позволява да стигнем по-далеч от въпросите „правят ли го или не“, за да видим основните начала на израелската и американската политика. По време на преговорите по Договора за неразпространение на ядрените оръжия този месец, САЩ проявиха известна гъвкавост спрямо исканията на страните, които настояват за напредък към постигането на безядрена зона в Близкия изток, напредък, който на определен етап ще трябва да включва ясното израелско признаване на ядрения му арсенал и някаква степен на готовност за обсъждане на гаранции, като подписването на Договора за неразпространение на ядрени оръжия и изясняването на иранските ядрени амбиции.
Израел, от друга страна, бе разгневен от този натиск. Премиерът Бенямин Нетаняху отложи визитата си във Вашингтон по-рано този месец , за да не трябва да се разправя по този въпрос. Неясно е дали други близкоизточни страни смятат за реално превръщане на Близкия изток в зона свободна от ядрени оръжия, но повечето действително вярват, че насочването на вниманието и оспорването на израелския ядрен монопол си струва само по себе си и че това може да промени към по-добро контекста, в който се водят преговорите с Иран.
Както Америка, така и Израел смятат, че Израел трябва да запази ядрените си оръжия, а на Иран не трябва да бъде разрешавано да се сдобива с такива. След като бразилската и турската схема за прехвърляне на ядрен материал бе отхвърлена и в момента се подготвят по-строги санкции на ООН срещу Иран, това е непроверено противоречие, което подкопава голяма част от близкоизточната дипломация и не може да бъде вечно заобикаляно. Невъзможно е да си представим дори и първите стъпки към истинско уреждане на ядрения въпрос в Близкия изток без Израел да сложи край на увъртанията за ядрените си оръжия и да признае, подобно на други ядрени сили, че сигурността е както колективен, така и индивидуален въпрос.
По БТА