Eврозоната сама си причинява кризата

в. Гардиън

Настоящите затруднения на финансовите пазари по света са поредната илюстрация за вредите, които могат да бъдат причинени от един раздут и политически могъщ финансов сектор, съчетан с финансови министри и централни банкери, които се идентифицират с този сектор и имат своя собствена дясна политическа програма. Добре дошли в Европа, която стана центъра на новата глобална „финансова криза“. Вниманието към проблемите в Европа някак се измести вчера от Гърция към Испания.

На пръв поглед не личи в Европа да има някаква криза. Дори Гърция да бе обявила неплатежоспособност – а това щеше да е по-скоро отсрочване или преструктуриране, отколкото отписване на основната част от дълга й – това щеше да засегне относително малка сума пари в сравнение с ресурсите, които ЕС има в наличност за спасяване на която и да е засегната банка. А дългът на Испания е много по-малък, отнесен към икономиката й, от този на Гърция: той е около 60 процента от брутния вътрешен продукт, много под средния за ЕС от 80 на сто.

„Пазарите“ обаче решиха, че Испания ще е следващата атакувана страна и така цената на застраховките срещу фалит, т.нар. Си Ди Ес (credit default swaps), се повиши значително. Ако тези настроения продължат, лихвените проценти на Испания ще продължат да растат и тогава тяхното бреме върху дълга й наистина може да стане неудържимо. Още по-лошо е, че „пазарите“, изглежда, не могат да решат какво искат от тези правителства, за да ги обикнат отново. Преди две седмици еврото падаше главоломно, защото финансовите пазари се бяха настървили: те искаха Гърция, Испания, Португалия и останалите понастоящем измъчени държави в Европа (Италия и Ирландия) да свият още повече бюджетите си и да увеличат данъците. Те получиха това, което искаха, но след ден-два еврото започна отново да се сгромолясва, защото „пазарите“ откриха, че тази проциклична политика всъщност ще влоши нещата в страните, които я следват, и ще намали растежа в цялата еврозона.

За нещастие европейските власти и особено Европейската централна банка се държат дори още по-зле от пазарите. Те се двоумят по-малко и са по-решени да накажат по-слабите икономики, като ги накарат да намалят разходите, дори и това да причини или задълбочи рецесията и масовата безработица (над 20 процента в Испания). Да си спомним, че затрудненията във финансовите пазари доста се задълбочиха на 6 май, когато Европейската централна банка обяви, че няма да се занимава с „количествено облекчение“, т.е. да осигурява пари, за да облекчи кризата.
Те промениха решението си, но само частично. А споразумението, постигнато за т.нар. „спасение от трилион долара“, изисква от всяка страна, която заема средства, да се съгласи на по-големи икономии. Това означава, че ако например Испания наистина изпадне в затруднение заради по-скъпото кредитиране, черпенето от спасителните средства ще доведе до икономически спад. А къде е инфлацията, от която ЕЦБ се опасява? Еврозоната е защитена от МВФ да има 1 процент инфлация тази година и 1,5 процента следващата.

Представете си колко по-зле щеше да е икономиката на САЩ днес, ако вместо да отговорим на нашата рецесия с финансови стимули, близко до нулата лихвени проценти и удвояване на баланса на Федералния резерв, ние бяхме извършили бюджетни съкращения и данъчни увеличения. Такива са препоръките, които европейските власти дават на по-слабите икономики в еврозоната.

Гръцкото население отказва да приеме тези условия и това е разбираемо. По-висшите класи в Гърция не плащат данъците си и сега мнозинството е принудено да плати цената за техните измами – цена, доста уголемена от неразумната, проциклична природа на приспособяването. Недоволството в Испания също расте, като най-големите синдикати говорят за обща стачка. Всичко това има своето класово измерение, тъй като европейските власти и банкери са обединени в искането си да балансират счетоводните книги на гърба на работниците и да въведат „реформи на пазара на труда“, които ще го отслабят и ще преразпределят приходите за поколения напред.

Европейските власти и финансисти смятат, че истинските заплати трябва да бъдат рязко намалени в тези страни, за да станат те конкуретни, но протестиращите отвръщат с финансовата версия на „Без справедливост няма мир“. Те могат и да добавят: „Без справедливост няма евро“. От самото начало имаше сериозни икономически въпроси за това колко е жизнеспособна и желана общата валута и най-вече дали такъв валутен съюз е възможен между страни с доста различни нива на производителност, без обща финансова политика и с Централна банка, която се занимава само с поддържане на много ниска инфлация (без отношение към заетостта). Населението, което сега страда от наложените от ЕС икономии, трябва да има реална и достоверна заплаха, за да се спаси. В противен случай ще се стигне до безкрайни саможертви, които ще бъдат възнаградени с по-нисък жизнен стандарт.

По БТА

*Марк Уайзброт е директор на Центъра за икономически и политически изследвания във Вашингтон.