В десетката: С насилие държава не се мотивира
Изключително глупаво е да прилагаш мярката за неотклонение “задържане под стража” с цел да тормозиш някого. Тази мярка трябва да е срещу хора, които могат да се укрият и да извършат друго престъпление – да сплашат свидетели, да фалшифицират документи. Когато няма подобна опасност, да товариш държавата с издръжката на задържания, е напълно излишно. Броят на задържанията и местата за арестуване също са белег за демокрацията в една страна и за истинските отношения между хората в нея. Има норми, които управляващите трябва да познават – колко затворници може да има една страна на хиляда души население; и ако тя надвишава тази бройка, какво говори този факт?
Съзнателно съм проследила последните 10 години от тоталитарната система, а през последните пет от тях съм била оперативен прокурор. Тогава беше абсолютно забранено да задържаш незаконно и произволно. За 24-часов незаконен арест се уволняваше, без тогава някой да е смятал, че правата на човека са ценност. А днес всеки ден започва с акции – в първите две от тях поне можеше да се проследи кои са лицата и какво се случва с тях. Но когато всеки ден “се вадят” някакви арести, вече никой не следи кой, за колко време и защо бива задържан. Преди няколко дни имаше акция срещу сутеньори, при която няколко души бяха задържани. След 72-ия час прокуратурата не посмя дори да внесе мерките в съда, а остави задържаните с мярка за неотклонение – подписка.
На такъв предварителен етап да пуснеш задържания срещу “подписка” означава, че не е имало никакви данни за започване на предварително производство. При друг случай, известен като “Лапачите”, се оказа, че става дума за рутинна полицейска преписка за евентуална данъчна измама и теглене на ДДС, по която са събирани данни миналата година. През септември м.г. тя е образувана като дело – тоест, била е оперативно проверявана, а след това в продължение на шест месеца разследващите дори не са поискали счетоводна експертиза, за да проверят дали наистина е теглено ДДС и дали това е било правомерно или не. И въпреки това, на 6-ия месец започват масови арести – задържания за по 72 часа, след което се искат постоянни мерки за задържане с тезата, че някой казал, “че тези точат ДДС”.
Подобни практики са характерни за определени държави в Латинска Америка, известни със „специфичното” си управление. Нужно ли е и тук – в една страна, членка на ЕС, да се преживява същото? Питам се и откога се въведе модата полицията да нахлува нощно време по домовете? По-рано подобни неща бяха забранени. Ако става дума за психопат или за сериен убиец, може да се организира хайка, но при нас стана масова практика да се влиза нощем в къщите с автомати срещу малки деца.
Кому са нужни тези демонстрации? Особено, имайки предвид, че след това процесите поголовно са секретни, дори докато се разглеждат мерките за неотклонение. И защо се прави това? Аргументът е, че са използвани СРС-та, но в момента, в който СРС-то е депозирано в дадено съдебно дело, то не може да бъде тайно. Има и друг проблем – в делата се слагат докладни, в които на всеки ред може да се прочете: “По оперативни данни еди-какво си…; по други оперативни данни еди-кой си…” Това означава, че някакъв оперативен работник от някого чул нещо, което обаче не подлежи на проверка…
Прокуратурата пък, и това се вижда от всички, напълно се е предала и де факто е станала част от МВР. Дори и в тоталитарно време не е имало подобно нещо. Помня моя последен главен прокурор – професор Васил Мръчков, когото обвиниха, че е провеждал Възродителния процес. Наистина, по онова време той е бил главен прокурор и добре, че беше той, един изключително фин и авторитетен човек, защото не мога да си представя каква вакханалия щеше да настъпи, ако на негово място беше някой сатрап, без задръжки и без отношение към човешки съдби. А професор Мръчков се постара да не въвлече системата в нещо, от което работещите в нея да се срамуват. При друг случай пък не позволи ДС да проверява няколко високопоставени магистрати с категоричното: “Докато аз съм тук, ДС и милицията не могат да проверяват съдии и прокурори – това ще си го свърши самата система”. И тя наистина си го свърши.
А днес хора с европейски претенции, пушещи пури и говорещи английски, нямат сили да се противопоставят на подобни намеси. Винаги съм казвала, че за главен прокурор не е необходим английски – трябва гръбнак, характер, хъс, съзнание за мисия. Ето защо не приемам обяснението за поведението на Роман Василев с изнервеност. За изнервените има Нареченски бани, лексотан, психотерапевти, както и друго работно място. Законът дава право да арестуваш и да обвиняваш. Но да унижаваш е забранено. С насилие държава не се мотивира и нацията не върви напред, а стои на едно място.
Виж целия текст във в. Култура