С амбициозна дипломация Турция се стреми към световната сцена

Франс прес

Турция следва амбициозна и хиперактивна дипломация – от Иран до Латинска Америка, с надеждата да издигне международното си политическо влияние до нивото на икономическото си развитие. Реджеп Тайип Ердоган е тази седмица на посещение в Бразилия, първото на турски премиер, а след това ще посети Аржентина и Чили. В програмата на турския премиер е и среща с бразилския президент Луис Инасиу Лула да Силва, след като на 17 май бе подписано споразумение между Бразилия, Анкара и Техеран, което има за цел да реши кризата с ядрената програма на Иран, когото западните държави подозират, че се оборудва с ядрено оръжие.

Споразумението бе прието хладно от САЩ, съюзник на Турция в НАТО, и окачествено като „фиктивно“ от Бенямин Нетаняху, министър-председателя на Израел, друг стратегически съюзник на Анкара.     Но то постави на преден план две страни с нововъзникващи пазарни икономики – Бразилия и Турция, непостоянни членове на Съвета за сигурност на ООН, в един проблем, който, както каза Ердоган в Бразилия, причинява голямо неудобство на международната общност.

С Иран Турция се опитва да предаде политическо измерение на концепцията за нововъзникващите пазарни икономики, отбелязва Жан Марку от Френския институт за анадолски изследвания, базиран в Истанбул. Освен иранския въпрос, Ердоган даде на това осемдневно пътуване в Латинска Америка икономически обхват, взимайки със себе си внушителна група бизнесмени.

Разпростряла се и в Африка (турският президент Абдуллах Гюл посети през март Камерун и Конго), дипломацията на Турция е в истински подем по границите й. Последният по време проект е посещение, предвидено за юни на президента на Иракски Кюрдистан Масуд Барзани, когото Анкара обвиняваше по-рано, че заговорничи срещу Турция. Много турски фирми работят в Кюрдистан, а Анкара притиска Барзани да се бори срещу ПКК – кюрдските бунтовници, базирани в иракски Кюрдистан, отбелязва журналистът от вестник „Миллиет“ Семих Идиз. Освен с Кюрдистан, ислямисткото консервативно правителство, което управлява от 2002 година, се ангажира с политика на нулеви проблеми със съседните страни, която има умерен успех – помирение с двама бивши врагове – Сирия и Гърция Ердоган беше в средата на май в Атина , сближаване с Иран и Ирак, опит за помирение с Армения.

Същевременно Анкара демонстративно се обърна към арабските страни, за беда на Израел, отношенията с който открито се влошиха. Тази много активна дипломация, която не забравя Русия (президентът Медведев посети Турция през май), маркирана също от многократно изявената воля на Турция да влезе в Европа, не може да бъде разбрана без да се държи сметка за икономическото развитие на страната, отбелязва Жан Марку.

Член на Г 20, Турция мина за 20 години от 28 на 17 място в класациите на световните икономики, правени от Международния валутен фонд. В последното тримесечие на 2009 година икономическият й ръст бе 6 на сто. Турция разполага и със средствата на географията, отбелязва Марку. Тя става истинска регионална сила и може да заеме място на международната сцена. Феноменът се обяснява и с политическите промени: премиерът Ердоган постави под въпрос старата система на сигурност, при която армията налагаше правилата и във външната политика, и установи стабилна власт, която е в състояние да наложи възгледите си.

За Семих Идиз този дипломатически подем не се дължи точно на сегашния режим. Границите на Турция са каквито са си – Иран, Сирия, Ирак, обяснява той. Лидерите нямат избор. Те трябва да предложат решения за кризите, които са на вратата, казва той.

По БТА