След “Евровизия” – защо Миро и българският поп е паднал ангел…

Ирина Флорин се гушка в Миро. Снимка: Булфото

Още след репетицията на участниците в полуфиналите на “Евровизия” букмейкърите и събраните от цяла Европа музикални журналисти оповестиха своите прогнози. В тях българинът Миро бе поставен на едно от последните места с категорично мнение – отпада от по-нататъшното състезание. Което наистина се случи на вторият полуфинал (27 май).

Но неуспехът бе предизвестен още в София, когато в домашната надпревара неговата авторска песен “Ангел си ти” изпревари (остава тайна как) другите четири. Беше слаба и неизразителна песен, може би минава за някое провинциално културно събитие, но неподходяща за голям международен конкурс.

Усъмнилите се в качествата й няколко компетентни гласа бяха удавени в словестния шербет, изливан в продължение на месеци от чайника на универсалния самодеец Драго Драганов. Който след резултатите от полуфинала се появи на екрана на БНТ като олицетворение на мировата скръб.

Какво чухме от него и от поредният провалил се български участник в конкурса “Евровизия”? Няколко патриотарски призива, оправдание за несполучливия жребий с намесата на Бог (липса на късмет) и в добавка – акцент върху извънмузикалните геополитически и финансови игри на конкурса.

Най-често звучеше излинелият от употреба шлагер за липсата на пари за по-всеобхватна реклама. Той бе подхванат с пълен глас от феновете на Миро в мрежата и нашите медии. Нито дума за качествата и недостатъците на “Ангел си ти”! Нито един опит за откриване на първопричината у дома! Свикнали да търсим вината за неуспехите вън от себе си (масова практика в живота ни), свенливо продължаваме да прикриваме неуспехите на българската поп музика.

Дори когато фактите, откроени през последните два-три месеца на 2010 г. показват, че делът на българската поп и рок музика в националния ефир се е стопил до 15-18 процента.

Миро – Ангел си ти

Ще бъде несправедливо и неморално постфактум да струпваме цялата вина върху певеца. Все едно дали той е Миро, Красимир Аврамов, Мариана Попова, “Каффе” или “Дийп зоун”. Защото те са само крайният резултат от некомпетентната и непродуктивна българска практика в последните две десетилетия. Опитите на днешната българска поп сцена да създаде реално производство и да го облече в легитимни пазарни действия показаха категорична безпомощност.

Имитативната стилистика на малкото песни се поприкри зад смокиновото листо на модата, но напълно разголи задните части на проблема. И се видя провинциалният характер на процеса, втурването на аматьорство към всяко по-видимо обществено място, шарлатанството на мениджъри с крайно съмнителни критерии и морал, та дори и заимстването на антикомунистическа реторика от политическия речник.

Съвременните български “звезди” греят само на домашния небосклон, окуражавайки се една друга в многобройни партита и сбирки на “елита”. (Например грузинката София Несарадзе е пяла в дует с Хосе Карерас, докато Миро е пял в дует със световно неизвестната Галя в “Каризма”). Неидентифицирани бюджети се наливат в песнички с мимолетен живот, а електронните медии полуприкрито рекетират кандидатите за славата и техните финансови покровители.

Все по-настойчиво вулгарната визия измества музикалното и особено словесното съдържание на песните, в което баналната безпомощност се настани уютно. И нито веднаж не се намери поне едно дете, което да извика, че кралят е гол. По тази причина и до днес не е осъзнат проблемът за количествената недостатъчност на песенната продукция. Тя е толкова ограничена, та не може да догони дори стандартите на тоталитарната държава.

Ако направим бегла оценка на досегашното участие на България в песенния конкурс (песенен, подчертавам!) на “Евровизия” ще забележим бавните, сякаш паралитични рефлекси на БНТ. След първите явни неуспехи през последните четири години тя се нае да продуцира песни с видеоклипове (по 20 хил. лв. всеки) по свой избор.

Но с изключение на единственото точно попадение – дуото Стоян Янкулов и Елица Тодорова – не си направи труда да създаде качествен собствен продукт, а предпочете да избира между вече готовите. При това само от стеснения периметър на медийните “звезди”, а не чрез оглеждане на цялата ни музикална сцена. В последна сметка заложи не на музикалните качества, а на локалната популярност на един или друг изпълнител. Кокетирайки с публиката, която, горката, е твърде далеч от истински високи критерии, уютно спяща в своята провинциалност.

БНТ и нейните отговорни музикални редактори и продуценти продължават да живеят сякаш в безвремие. Като доста непочтено прехвърлят вината за всяка международна неудача върху изначално гласувалите чрез SMS-и зрители, както и върху самите избраници.

Международният регламент предоставя на националната ни телевизия ниша, недостъпна за която и да е друга конкурентна медиа в България. И тя го ползва единствено за попълване на големи програмни сегменти, изстисквайки и последната капка от вложените средства (около 100 хил. щ. долара) за участието и предхождащите го задгранични воайажи на неизменния шербетен Драго и всеки следващ участник.

Тук е мястото да отбележим скритата амбиция на някои хора, кръжащи около Миро с илюзорни амбиции за по-голям международен пробив. Сред тях най-отпред се е наредил друг универсален самодеец – Михаил Михайлов. Актьор по образование, имиджмейкър на експремиера Иван Костов, медиен експерт и какво ли още не, той е решил да пробва късмета си и в шоу бизнеса (ако допуснем, че у нас съществува такъв – по света шоубизнесът реализира поне 8 % от брутния вътрешен продукт).

Михайлов е автор на ангелския текст на песента, видяхме го като централна фигура и във видеоклипа на “Ангел си ти”, пак той изнамери и аранжор от Великобритания с тайната надежда за по-продължително сътрудничество с него. Аранжиментът бе най-обикновен и у нас има поне пет-шест души, които биха направили по-добър.

В този смисъл Миро се превърна в паднал ангел с опърлени криле, благодарение главно на своята суетност и липсата на реална преценка за международните тенденции и собствените си възможности. Но отнесе в по-малка степен медийния “гняв”, в сравнение с Красимир Аврамов на предишната „Евровизия“.

Песента на 19-годишната победителка Лена от Германия

Миналата година Димитър Цонев, разкъсван между началническия си пост в БНТ и личното си его на водещ скъпо неделно предаване, спомена неща за промяна в регламента при определяне на българският кандидат. Ако допуснем, че такъв съществува, той пак е неуспешен. Така родилния период за отърваване от допусканите грешки се закръгли на шест години! Шест години, в които БНТ стриктно спазва Кубертеновия олимпийски принцип – най-важно е участието в “Евровизия”, не класирането на финал. И през 2010 г. допусна старите с добавка на нови грешки – първоначален избор на певец, а не на песен. За да ни убеди още веднаж, че България продължава да живее в шизоидно раздвоение между домашните си представи (дълбоко провинциални) и международните критерии. Което пак показва, че само административно сме приобщени към Европейския съюз. И трябва да изближем още много буци каменна сол, докато се превърнем в пълноправни членове.

Дотогава родните ни “звезди”, дори провалили се на международния подиум, ще продължават да бъдат медийно обгрижвани в локално безхаберие.
55-ия песенен (!) конкурс “Евровизия” показа, както и предишният, доста голямо разнообразие в стиловата ориентация на участниците. Танцовите песни отново доминираха, но вече оцветени от повече или по-малко стилизирани фолклорни елементи. За място под слънцето се включиха доста на брой песни, определяни доскоро като типично  конкурсни – широко разгънати, понякога с по-сложна форма, но винаги при изтъкване качествата на изпълнителя. Между чисто музикалното присъствие на сцената и визуалната реализация с допълнителни средства е постигнат известен паритет. Електронните звучности са солидно ограничени. Което подсказва нов завой на поп музиката, който българските продуценти от БНТ пак не са забелязали.

На първо място се класира 19-годишната Лена от Германия, която е с 12 години по-млада от Миро. А имаше и участници в тийнейджърска възраст. Което трябва да подскаже нещо на българските претенденти да печелят на „Евровизия“.

Да, вярно – и този конкурс изведе на преден план извънхудожествени съображения, не толкова от геополитически, колкото главно от финансов характер. В този смисъл България скоро няма никакъв шанс да спечели конкурса “Евровизия”. По регламент печелившата страна става домакин на следващото тв-състезание. А ние дълго време няма да сме в състояние да приемем подобна проява – поради бедност, ниска култура на масовите зрелища и отсъствието на подходяща закрита зала.

Освен ако Бойко Борисов не изпълни заканата си догодина да бъде завършена универсалната спортна зала в комплекса “Червено знаме” на Четвърти километър в София. И в свойствен стил не разпореди по-сериозно отношение на БНТ към участието ни в “Евровизия”. Защото там се споменава името на България, а не на Миро, Драго, Михаил Михайлов и пр. Те и без това си направиха няколкомесечна екскурзия по привлекателни дестинации – това им стига.