Папата стъпва на минно поле в Кипър
Папа Бенедикт Шестнайсети, критикуван често за политически гафове при пътувания в чужбина, се е запътил за потенциална дипломатическа буря с потеглянето си към Кипър тази седмица на посещение в разделения остров, което може да разгневи Турция и останалата част от мюсюлманския свят. Разделенията между гърци и етнически турци, пропукванията в православното християнство и безпокойствата за разрушените християнски и мюсюлмански храмове ще бъдат внимателно разглеждани по време на тридневната визита на Бенедикт, която започва в петък. Визитата ще бъде ключов тест за това дали папата е намерил правилния дипломатически път.
Изявлението на папата в Германия, в което той свърза исляма с насилието и предизвика гняв в мюсюлманския свят, почти доведе до отмяна на пътуването му в Турция през 2006 г. Други противоречия се отнасят до забележките му по време на посещение в Африка, че презервативите може да влошат допълнително епидемията от СПИН на континента, и в Бразилия, където каза, че коренните жители на Латинска Америка са искали да станат християни още преди пристигането на завоевателите от Европа.
Кипърското посещение идва само дни, след като лидерите на острова – кипърският държавен глава Димитрис Христофиас и новоизбраният президент на отцепилите се кипърски турци Дервиш Ероглу, възобновиха преговорите след двумесечно прекъсване. Генералният секретар на ООН Бан Ки-мун призова двамата лидери да направят така, че преговорите да не се провалят, предупреждавайки, че времето работи срещу тях.
Кипърската полиция съобщи, че макар да знае за възможни протести от религиозни групи по време на посещението на папата, няма основателни заплахи за сигурността му. „Продължаваме да правим планове за сигурността на папата и всички необходими мерки ще бъдат взети, така че да се гарантира, че няма да има дори най-малък инцидент,“ заяви говорителят на полицията Михалис Кацунотос.
Кипър е разделен етнически от 1974 г., когато Турция нахлу след преврат на привърженици на обединението с Гърция. Кипърските турци провъзгласиха независима република в северната част през 1983 г., но само Турция я признава и поддържа там 35 хиляди военни.
Официално разделението на острова не е част от дневния ред на папата. Бенедикт няма намерения да посети Северен Кипър, заяви говорителят на Ватикана Федерико Ломбарди. Той отказа да прогнозира какво може да каже папата по въпроса. Вместо това посещението на папата е замислено около разположението на Кипър като мост към Близкия изток. Бенедикт ще се срещне с духовни водачи на католическите църкви в региона, за да очертае предложения за голяма среща на епископи от Близкия изток през октомври във Ватикана.
Въпреки всичко ще бъде трудно да се пренебрегне напрежението в Кипър и изглежда в неделя папата предусети тази атмосфера, когато в говорейки пред поклонниците на площада Св. Петър, помоли за „молитви за мир и благоденствие на целия кипърски народ“. Кипърският посланик в Светия престол Георгиос Пулидис каза, че Бенедикт ще бъде настанен в нунциатурата – францискански манастир, разположен в т.нар. Зелена линия в Никозия, патрулираната от ООН буферна зона между осеяни с куршуми сгради и военни караули, разделяща двете етнически общности. „Това е историческо посещение, първият път, когато папа посещава Кипър,“ каза Пулидис.
Турското посолство във Ватикана заяви, че съжалява, че папата няма да посети северната част, като каза, че той би бил добре посрещнат там, и изрази надежда, че папата няма да пренебрегне турската общност в речите си. Има малка католическа общност с три църкви в северната част на Кипър, посочи посолството. Правителствен представител в Анкара заяви, че Турция ще следи внимателно визитата и може да изкаже мнение, ако има знак за политическа подкрепа за кипърските гърци или някакъв намек за предполагаемото унищожаване на църкви в северната част.
На аудиенция във Ватикана през 2006 г. покойният кипърски президент Тасос Пападопулос връчи на папата албум със снимки на унищожени църкви в Северен Кипър по време на турската окупация и на други, преустроени в ресторанти, магазини или за други светски цели.
Репортери, отразяващи срещата, цитираха Бенедикт, който каза, че „подобно унищожаване е невероятно“.
Кипърските турци публикуваха книга със снимки на унищожени джамии, гробища и други белези на турската култура в южната част на Кипър. Книгата носи заглавие „Заличаване на миналото: Кипърското турско културно и религиозно наследство под контрола на кипърската гръцка власт“. Освен това има проблеми между кипърците католици и православните християни, които са мнозинството в южната част. Някои твърдолинейни православни свещеници, които смятат папата за еретик, казват, че Бенедикт трябва да си остане в Рим, за да не провокира 800-те хиляди православни на острова.
В неделя Бенедикт каза, че ще „осъществи апостолическо посещение в Кипър, за да се срещне и да се помоли с католиците и православните християни там“. Доктринни, теологически и политически различия станаха причина за разкола през 11 в. между православната и католическа църкви. Представители на двете християнски църкви водят преговори през последните години, за да излекуват схизмата, но продължава да има съпротива срещу помирението. Архиепископ Хризостом заяви, че тези критици „могат да си останат вкъщи“, ако не харесват посещението на папата, което повечето висши духовници приветстваха.
За да попречи на групите, противопоставящи се на папската визита, да разпалват общественото мнение, синодът разпространи циркуляр, който беше прочетен в църквите и в който вярващите се уверяват, че по време на посещението няма да бъдат обсъждани деликатни религиозни въпроси. Бенедикт ще изнесе служба скоро след пристигането си и ще се срещне с президента и дипломатическия корпус, както и с малките маронитска и римокатолическа общности на острова.
По БТА