Украйна – между Европа и Русия

в. Файненшъл таймс

Приближава ли се Украйна към Русия, отдалечавайки се от Европа? Няколко неща, които се случиха напоследък, дават като че ли утвърдителен отговор. Но въпреки че махалото се залюля към Москва, можем да твърдим, че през следващите няколко месеца ще бъде постигнат външнополитически баланс.

След като си уреди изгодна сделка – дългосрочно присъствие на руския флот в украинското пристанище Севастопол срещу доставки на евтин газ – Русия вдигна мизата. Нейните лидери бомбардираха Киев със серия допълнителни предложения: сливане (на практика придобиване) между украинския Нафтогаз и гиганта Газпром; консорциум за износ на електричество за Европа; смесено предприятие за изграждане на атомни електроцентрали в Украйна и тясна интеграция на авиокосмическата индустрия. Всичко това прилича на пълно поглъщане на украинската икономика от страна на Русия.

Не всички от тези идеи са неразумни. В края на краищата замразяването на отношенията при управлението на президента Юшченко (2005 – 2010 г.) лиши Украйна от важен източник на инвестиционен капитал – жизненоважен, ако страната желае бързо възстановяване. В някои от руските предложения би имало смисъл, ако в тях се включат и трети страни. Но ако бъдат осъществени без уговорки, те биха могли да подронят устоите на украинския суверенитет.

Приемайки интимната намеса на Русия в икономическия и културния живот на Украйна, президентът Янукович е изправен пред ново предизвикателство: как да внуши обединяващо усещане за национална принадлежност сред политическата си база в източната и южната части на страната, където идентичността е слаба и податлива на руско влияние. С наближаването на 20-ата годишнина от независимостта на Украйна (през 2011 г.) бе създадена президентска комисия, която да оформи консенсус по националната идентичност. Комисията ще трябва да привлече културни и политически лидери и от опозицията.

И все пак тревогата за геополитическата ориентация на страната се нуждае от сверяване на часовника с реалността. Предположенията и слуховете около бъдещи сделки с Русия не са нищо повече от предположения и слухове. Засега е взето само едно важно решение: сделката газ срещу военноморски съоръжения. Екипът на президента твърди, че тя е продиктувана от необходимостта да бъде съкратен бюджетният дефицит и изпълнени условията за нов заем от МВФ в размер на 19 милиарда долара, който е ключов за връщане на западните инвеститори.
Освен това затоплянето между Москва и Киев помага на европейската ориентация на Украйна, твърдят съветниците на Янукович. Например, постигането на съгласие по договор за демаркиране на границите на Украйна с Русия може да ускори въвеждането на по-облекчен визов режим с ЕС.

От тази гледна точка Янукович не е отстъпил от ангажимента си към интеграция с Европа – цел, която той декларира публично и твърде редовно, и налага настойчиво всеки път, когато неговите чиновници се отклонят от курса. Президентът е амбициозен. След като е стигнал до този висок пост, той не е склонен да се превърне във второразреден администратор на руска провинция. Нито пък има полза от една разединена държава и разгневена опозиция – фактори, които доведоха до Оранжевата революция от 2004 г.

Че меденият месец е свършил, пролича най-ясно на срещата между президентите Медведев и Янукович в Киев на 17 и 18 май. На нея двамата лидери отвориха вратата за по-тясно сътрудничество в областта на енергетиката, авиацията и културата, но Украйна не прие да предаде ключовите си индустрии на Русия. Президентът Янукович дори влезе в дисонанс, настоявайки Русия да се оттегли от „Южен поток“ – проекта за газопровод, който подкопава ролята на Украйна като влиятелен играч в транзита на газ.

Президентът иска резултати през първите си 100 дни на власт, а Русия има стратегически интерес да му угоди – дори ако цената е висока. През идните месеци Янукович вероятно ще се захване с мудно придвижващия се европейски дневен ред, включително с търсенето на споразумение за свободна търговия и сделки в енергийния сектор, които ще осигурят европейско, както и руско участие. Той планира също да промотира възможностите за инвестиции пред партньори от Китай, Източна Азия, Европа и Северна Америка.

Всичко това не означава, че няма поводи за безпокойство. Ясно е, че в управляващата Партия на регионите и в правителството съществува силен проруски блок. Освен това отсъствието в новата управляваща коалиция на политици с досие от борбата за независимост означава, че много от тези начело остават безучастни към проблемите на националната идентичност. В коалицията не присъстват бившите членове на комунистическата номенклатура, които подкрепиха независимостта през 1991 г. или патриотичните демократи антикомунисти. В действителност някои от управляващите са толкова проруски настроени и пропити със съветска носталгия, че не са способни да си дадат сметка защо Украйна трябва да остане независима.

И докато ситуацията в правителството и парламентарната коалиция е такава, същото не може да се каже за президентския екип. В него преобладават добре образовани професионалисти на възраст между 30 и 40 години, които са прекарали целия си съзнателен живот в независима Украйна. Те подкрепят по-нюансирания възглед на Янукович за Украйна като европейска държава, поддържаща дълбоки и приятелски отношения с Русия.

За момента едностранчивата природа на събитията в Киев предизвиква загриженост и оставя без категоричен отговор въпроса дали пазарлъците между Русия и Украйна означават „Направи ми оферта, на която да не мога да откажа“, а не „Направи ми оферта. Не мога да ти откажа.“ Официален Киев твърди, че е валидно първото и че през следващите месеци ще станем свидетели на балансиран подход. Думите трябва да бъдат последвани от дела.

По БТА

*Адриан Каратницки е член на Атлантическия съвет на САЩ и управляващ съдружник в Мyrmidon Group LLC, консултантска фирма с фокус Източна Европа.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.