В десетката: Протестът пред Бусманци – българският „Гуантанамо“
Този пост трябваше да бъде изцяло посветен на днешния протест пред Бусманци. За днешната слънчева юнска сутрин на едно зелено и красиво място, изпълнено с дървета и свеж чист въздух… Място, в центъра на което стои една чудовищна сграда. Красиво измазана, но с дебели стени, решетки и тел. Сграда, над и около която свободно летят ята птици, сякаш за да подчертаят разликата между волния си полет и живота на хората вътре. Без вина виновни, без съд и присъда, хванати и закарани за неопределен срок (често продължаващ с години) в т.нар. „дом за временно настаняване”, а реално затвор за бежанци.
Но ще започна преди това с група ученици и студенти, които са си направили предварителна среща да ходят заедно с трамвай до това място, за да не се изгубят. И в трамвая им налетели закачулени неофашисти с бухалки, които решили да им демонстрират отблизо точно какво е отношението им към защитниците на бежанците. Сред нападнатите те са имали стари противници от леви организации и са използвали повода за бежанците, за да си разчистят сметките. Отново.
Вижте видеото:
Все пак по-голяма част от протестиращите пристигнаха благополучно пред затвора. Много разнородна група от всякакви хора – природозащитници, правозащитници, бивши затворници от Бусманци, адвокати, журналисти. Опънаха се транспаранти в подкрепа на затворените вътре. Скандиранията ни бяха на български и на английски език.
WE ARE HERE AND WE WILL FIGHT. FREEDOM OF MOVEMENT IS EVERYBODY’S RIGHT.
НЕЛЕГАЛНИ ХОРА НЯМА.
NOONE IS ILLEGAL.
Преди, когато съм протестирала пред някоя институция – Народното събрание или Министерството на околната среда и водите – никога не съм виждала отклик отвътре. Този път обаче протестирах пред нелегален затвор. Затворниците в който успяха да се покажат по прозорците на сградата, да ни махат и да скандират „Свобода“ и „Freedom“ заедно с нас. Направиха от чаршафи транспаранти, но уви бяха твърде далеч, за да видя какво са написали. Разчетох само един надпис – гласеше ONE YEAR. Времето, което човекът, който го държеше, бе прекарал вътре без да знае кога ще го пуснат и ще го пуснат ли въобще.
Аревик далеч не е единствената бременна жена вътре. Има и майки с невръстни деца, хора от всякаква възраст и националност. Единственото общо между всички тях е проблемът със статута им. Някои са арестувани без никакви обяснения направо от границата, други са имали дългогодишен статут, който е изтекъл, автоматично са загубили правото си да учат и да работят (респективно и да плащат данъци) и са били натикани вътре по бюрократични причини. Някои са бягали от глад, други от война, трети от политически или религиозни режими, четвърти са дошли при любим човек – Аревик при Давид. Единственото общо между тези хора е, че нямат присъди за нищо, защото не са престъпници.
Виж целия текст в блога Кътчето на Селин
Допълнение от bulgaria.indymedia.org
Въпреки хубавото време и разпратените прессъобщения – на мястото имаше ЕДНА Телевизия и 2 журналисти. Нито един фоторепортер, нито някакви други журналисти. Единствен Иван Кулеков снимаше с личната си камера протеста. За сметка на това полицията беше на мястото, тоест пред високите зидове на затвора, далеч преди протестиращите. Дежурното видео-ченге също беше на своя пост.
Хората от затвора бяха информирани за протеста и още при вида на първите хора застанаха на решетките. Десетки ръце със знака “виктори” се промушваха през тесните решетки. Много от хората вътре бяха завързали ръцете и устите си с парцали, вероятно скъсани чаршафи. Мнозина показваха през решетките снимки на децата си. Провесиха самоделен транспарант с надпис “Busmantzi – Freedom”. През цялото време скандираха “Гуантанамо”, “Свобода”, “Human Rights”, “искаме Freedom”…правеха опити да скандират на български.