Дефлацията – помага тук, вреди там

Богатите държави трябва да действат, за да предотвратят спада на цените. Той ще причини проблеми на нововъзникващите пазарни икономики. От кое да се страхуваме повече – от инфлацията или от дефлацията? Малко въпроси са по-важни за инвеститорите и политиците и също толкова малко изглеждат толкова неясни. Финансовите пазари изпращат смесени сигнали. Намаляващата доходност на облигациите навежда на мисълта, че много инвеститори се безпокоят от стагнация на икономиката и от дефлация; високата цена на златото загатва за опасения от стремително нарастваща инфлация.

Икономистите също се разминават в оценката си дали инфлацията или дефлацията представлява по-голям риск, до голяма степен в зависимост от страната и времевата рамка. Ако се съди по дискусията в нов онлайн форум с участието на над 50 водещи икономисти от цял свят, чието начало бе поставено тази седмица от списание „Икономист“, то дефлацията е по-голямата опасност в краткосрочен план в големите, богати държави, докато инфлацията е актуален повод за безпокойство в много нововъзникващи пазарни икономики и, потенциално, опасност в богатите страни в по-дългосрочен план.

Това изглежда е правилна оценка. В Съединените щати, еврозоната и Япония дефлацията е или тревожно близо, или болезнена реалност, въпреки че лихвените проценти почти нулеви, а има и другие мерки, въведени от централните банки. За една година от април до април цените на основните потребителски стоки се повишиха само с 0,9% в САЩ – най-бавните темпове от четири десетилетия. В еврозоната те нараснаха с 0,7%. А в Япония, която има проблеми със спада на цените повече от десетилетие, бе регистрирано понижение от 1,5%.

Няма и особени причини да очакваме внезапна промяна на сегашната ситуация. Общите показатели за растежа на финансирането и кредитирането и на трите места или са в застой, или се понижават. Безработицата е висока, а между сегашното обем на производство на икономиките и техния потенциал е зейнала пропаст. В еврозоната, най-вече, плановете за строги ограничения ще подкопаят още повече вътрешното търсене. За щастие малко е вероятно да станем свидетели на рязък спад на цените, не на последно място защото обикновените хора все още очакват умерен растеж на потребителските цени, и тези очаквания за инфлацията в бъдеще помагат за сегашното закрепване на цените. Краткосрочният баланс на натиска, идващия от различни посоки, обаче сочи ясно за посока надолу.

Това важи и за баланса на рисковете. Дефлацията, ако стане постоянна величина, е по-опасна от повечето форми на инфлация. Когато цените спадат, то потребителите отлагат своите покупки в очакване на още по-изгодни сделки на по-късен етап, като обричат икономиката на един порочен кръг на ниски разходи и намаляващи цени. В тежко задлъжнелите икономики, понижаващите се цени ще увеличат реалната тежест на потребителските и държавните дългове.

Битката срещу дефлацията е по-трудна, отколкото срещу инфлацията. През последните две десетилетия централните банки натрупаха богат опит как да превъзмогват прекомерните повишения на цените. Неспособност на Япония и сега да предотврати спада на цените навежда на мисълта, че противоположната задача е по-скоро по-зле разбрана. Макар да е вярно, че тежко задлъжнелите държави могат да се изкушат да се опитат да намалят дълговете си чрез ускоряване на инфлацията, то признаци, че политическата подкрепа за ниска инфлация намалява, са малко.

Включете в сметката всички тези фактори и ще стигнете до извода, че трите най-големи централни банки в света – американската, европейската и японската, трябва да се тревожат най-много от понижението на цените. Мащабът на затягането на бюджетните колани подсказва, че тази политика на банките ще остане на заден план в продължение на няколко години. Това обаче ще причини проблеми на други места по света. Близките до нулата лихвени проценти в големите, богати икономики пренасочват капиталовите потоци към други места, в търсене на по-висока доходност, което затруднява задачата на по-здравите икономики да се запазят стабилни.

Помага тук, вреди там

Проблемът ще бъде най-остър в нововъзникващите пазарни икономики. Много от тях вече прегряват, като цените нарастват, а балоните на различни активи се надуват. По-голямата част от тези държави водят неоправдано немарлива валутна политика. Реалните лихвени проценти са отрицателни в две трети от 25-те нововъзникващи пазарни икономики, проследени от „Икономист“. Техните очаквания за инфлацията са по-малко стабилни, така че е възможно цените да поемат бързо нагоре.

Това създава необходимост от по-строга валутна политика. Централните банки в Бразилия, Малайзия и други държави започнаха да водят такава. Най-важната нововъзникваща пазарна икономика – Китай, обаче е обвързала своята валута за американския долар, което ограничава нейната свобода да повишава лихвените проценти. А дори онези с по-гъвкави обменни курсове се безпокоят, че по-високите лихвени проценти ще изстрелят техните валути нагоре.

В действителност, по-силните валути на нововъзникващите пазарни икономики са необходим елемент от „ребалансирането“ на глобалната икономика, което ще осигури на отслабените богати икономики бягство от натиска на дефлацията. По-строгата финансова политика в нововъзникващите пазарни икономики би помогнала за смекчаване на натиска на цените. Необходимо е също така контролът върху капиталите да бъде част от тяхната защита срещу внезапен наплив на чуждестранни пари.

Историята обаче подсказва, че нито една подобна политика няма да бъде панацея. Когато финансовите правила в богатите държави са хлабави, нововъзникващите пазарни икономики са предразположени към кредитен гуляй и балони на активи. Цената на избягването на дефлацията в богатите страни днес може да се окаже фалит на нововъзникващите пазарни икономики утре.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.