Турция се превръща от отстъпчив съюзник в трън за САЩ
Сабрина Тевърнис, Майкъл Слекман
Десетилетия наред Турция, стратегическа държава по границата на Близкия изток, която твърдо следваше американската политика, беше един от най-отстъпчивите съюзници на САЩ. Но напоследък тя налага нов подход в региона, като има вероятност нейните думи и методи, насочени към прокарване на собствените й интереси, да предизвикат Вашингтон. Промяната в политиката на Турция излезе наяве миналата седмица след смъртоносната акция на израелски командоси срещу турска флотилия, което едва не доведе до прекъсване на отношенията с Израел, дългогодишния съюзник на Турция. Само преди месец Турция разгневи САЩ, като обяви, че заедно с Бразилия е договорила сделка с Иран за облекчаване на ядрената безизходица, а във вторник топло посрещна иранския президент Махмуд Ахмадинеджад и руския министър-председател Владимир Путин на среща на високо равнище по регионалната сигурност в Истанбул.
Промяната във външната политика на Турция превръща нейния министър-председател Реджеп Тайип Ердоган в герой за арабския свят и отправя открито предизвикателство към начина, по който САЩ действат по двата най-неотложни за тях въпроса в региона – ядрената програма на Иран и израелско-палестинския мирен процес. В очите на Вашингтон Турция все повече изглежда като „правеща в региона неща, които са в противоречие с това, което искат големите сили“, каза изследователят от Съвета за международни отношения Стивън А. Кук. Според него въпросът, който се задава, е „как да задържим турците в тяхната пътека?“
От гледна точка на Турция обаче тя просто установява своята позиция в собствения си заден двор – проблемен регион, характеризиращ се от години със смутове отчасти заради американската политика. Търция също така търпи разочарования в дългогодишното си желание да се присъедини към Европейския съюз. „Независимо какво казват, американците не могат да свикнат с един нов свят, в който регионалните сили искат да имат глас в регионалната и глобалната политика. Това е нашето обкръжение и ние не искаме неприятности. Американците правят поразии, а ние трябва да стоим и да пазим багажа“, заяви преподавателят по международни отношения в университета Билги в Истанбул Соли Йозел.
Издигането на Турция като регионална сила може да изглежда внезапно, но то се развива от години след края на Студената война, когато светът беше групиран просто на бели и черни, а Турция, мюсюлманска демокрация, създадена през 1923 г., беше по-малък партньор в американския лагер. Двайсет години по-късно картата е преначертана. Сега Турция е жизнена, конкурентна демокрация с икономика, която би се наредила на шесто място в Европа. За разлика от Йордания и Египет, които разчитат изключително на американска помощ, тя е финансово независима от САЩ. А парадоксално, нейната демокрация създава някои проблеми на Вашингтон: например през 2003 г. членове на партията на Ердоган дезертираха, като гласуваха срещу допускането на американците да нападнат Ирак от турска територия.
Турският външен министър Ахмет Давутоглу каза в интервю, че икономиката е в центъра на новата политика. Партията, към която принадлежи той, оглавявана от Ердоган, се състои от едри и дребни търговци, които са по-верни на своите бизнес интереси, отколкото на отстояването на ислямската солидарност. „Икономическата взаимозависимост е най-добрият начин за постигане на мир. През 90-те години навсякъде около нас имаше сериозни напрежения и Турция плати висока цена за това. Сега ние искаме да установим мирен ред около нас“, заяви той миналия уикенд в дома си в Анкара. Но това виждане води до търкания с Вашингтон, особено във връзка с Иран, единствения алтернативен енергиен източник за Турция след Русия.
„Те са амбициозни и това им отрежда водеща роля на световната сцена. Но има опасност американците да не разберат какво прави Турция, а това ще се отрази върху отношенията“, каза високопоставен американски служител. Именно конфронтацията на Ердоган с Израел, обвинен от него в „държавен тероризъм“ заради акцията срещу флотилията, най-много разтревожи американците. Мнозина разглеждат бурните му изказвания като знак, че той не само изоставя стремежа за присъединяване към Европейския съюз, но се нарежда сред ислямските съперници на Запада.
Все пак години наред Ердоган насърчаваше по-близките връзки с Израел и дори доведе пълен самолет с бизнесмени в Тел Авив през 2005 г. Въпреки че през последните години отношенията сериозно се влошиха, пример за което бяха острите критики на Ердоган срещу израелския президент Шимон Перес заради тактиката на израелската армия при кампанията в Газа, еврейски лидери в Истанбул казват, че това се дължи по-скоро на антипатията на Ердоган към правителството на министър-председателя Бенямин Нетаняху, отколкото на възгледите му за Израел.
„Еврейската общност в Турция изобщо не е разтревожена“, заяви видният еврейски бизнесмен в Истанбул Ишак Алатон. Според него твърдият тон е просто стил на Ердоган, опит за печелене на точки преди изборите.
Макар и прагматик, Ердоган е също така вярващ мюсюлманин, категория, която някога се преследваше в светското турско общество, и в него е вкоренено съчувствието към палестинците. Той е кибритлия с наперено държание на уличен побойник, което става по-ярко изразено при кризи. Той например се почувства лично обиден, когато тогавашният израелски министър-председател Ехуд Олмерт започна без предупреждение бомбардировките на Газа, докато Ердоган посредничеше в преговори между Израел и Сирия.
Преподавателят по политология в Кувейтския университет Шафик Габра настоя, че Турция е стъпила в останалия след провалилия се мирен процес вакуум и се опитва да „спаси палестинците от повторно отчаяние и да спаси Израел от самия него“. И така да е, според анализатори твърдият тон на Ердоган лишава Турция от място на масата като посредник по отношение на Израел и също така се сблъсква с правителството на Обама, като го принуждава да прави избор между съюзници, който турците със сигурност ще загубят.
Зад търканията между САЩ и Турция стои по-големият въпрос за подхода към кризите в Близкия изток, твърди авторът на книгата „Пренастройка: Иран, Турция и бъдещето на Америка“ Стивън Кинцър. Турция призовава за преговори, докато Вашингтон се стреми към санкции. „Турците казват на САЩ: „Студената война свърши. Трябва да възприемете подход на по-голямо сътрудничество и ние можем да помогнем. САЩ не са готови да приемат това предложение“, заяви Кинцър, който е бивш кореспондент на в. „Ню Йорк таймс“.
Турски и американски служители омаловажават взаимните различия, като казват, че споделят целта за постигане на мир в Близкия изток. Но определени гледни точки – във връзка с Хамас и израелските тревоги за сигурността – изглежда наистина поставят непреодолими препятствия, а някои смятат, че турската позиция пренебрегва реалностите. „Светът не се е променил за 48 часа само защото един кораб е бил щурмуван. Анкара мисли, че претворява света, но в дългосрочен план това би могло да има обратен ефект“, каза журналистът от турския всекидневник „Миллиет“ Аслъ Айдънтасбаш.
По БТА