Война на езиците се разгаря в Белгия

Филип Бленкинсоп

Централата на ЕС в Брюксел. Снимка: Уебшотс

В езиковата битка за Белгия границата на Брюксел е фронтовата линия. Сблъсъкът за границите на избирателните райони в столицата и около нея предизвика падането на правителството през април и насрочването на парламентарни избори за тази неделя.

Белгия е разделена хоризонтално на фламандскоговорещия район Фландрия на север и на френскоезичния Валония на юг, който е не дотам благоденстващ икономически. Но Брюксел и избирателният район около самата столица имат уникален, двуезичен статут и именно той – а не кризата с дълга, която тормози умовете на други европейски държави – доминира дневния ред на изборите.

Според допитванията до общественото мнение големият победител във вота ще бъде сепаратистката партия Нов фламандски алианс /НФА/, която е за постепенното разделяне на Белгия. Тя цитира разпадането на Чехословакия от 1993 г. като модел за развод по взаимно съгласие.
Говорещите фламандски, които са 60 процента от населението на Белгия, се оплакват, че техният език и култура са застрашени от разпространението на френския откъм региона на столицата. Говорещите френски твърдят, че да се брани така фламандският език е проява на дребнавост и тесногръдие.

„Регионът около Брюксел е много важен политически символ. Той не представлява само езикова граница. Той обозначава как френски и фламандски говорещите се отнасят един към друг“, казва Карл Девос, професор по политология в Университета на Гент. Крайнем е едно от тези бойни полета – той е почти предградие на Брюксел, населено предимно с френскоезични, но е разположен във Фландрия. Фламанската провинция преживява бум в последно време, докато индустрията във Валония е в упадък, на което се дължат и засилващите се регионални търкания.

Кметът на Крайнем Арнолд д’Орей дьо Лантреманж е ядосан, че на всички заседания на градската управа присъства фламандски представител, който следи членовете й, повечето от които са франкофони, да не разговарят на френски и че местната библиотека може да кандидатства за субсидия само ако три-четвърти от книгите в нея са на фламандски. „Кой тогава ще влезе в библиотеката, при положение че 80 процента от населението е френскоезично? Никой. Затова нашата библиотека трябва да функционира без субсидии,“ гневи се той. И макар че д’Орей дьо Лантреманж заема офис с табелка „Кмет“, фламандското правителство е отказало да му даде официално тази титла, след като той разпратил брошури на френски език до гласоподавателите франкофони, пренебрегвайки фламандските езикови правила.

Михел Домст, кмет на село Гойк, 95 процента от чиито жители говорят фламандски, представя противоположна гледна точка. Той е обезпокоен, че процентът на франкофоните, които живеят извън Брюксел, е нарастнал драстично през последните десетина години. „Опасяваме се, че ако не реагираме, тази тенденция ще се задълбочи“, заяви той. „Основните правила трябва да се приемат. Такава е сделката в тази страна. Не можеш да променяш правилата по време на мача“, казва кметът фламандец и християндемократ. Тези правила датират от 1963 г., когато законодателите прокараха линия през страната, разделяйки официално фламанско и френскоговорещите области. Брюксел остана двуезичен, а на изток се оформи немскоезичен район.

Шест общини извън Брюксел, включително Крайнем, получиха специален статут, който даде на френскоезичните им жители допълнителни права, например да се защитават сами в съда и да се бракосъчетават на родния си език. Фламандските лидери посочват, че говорещите фламандски не се радват на подобни привилегии във френскоезичните райони на страната. „Ако се преместим във Валония, ще се наложи да говорим на френски,“ каза Домст. „За мен това не е никакъв проблем.“

ФЛАМАНДСКИТЕ СЕПАРАТИСТИ ЩЕ СЕ ОБЛАГОДЕТЕЛСТВАТ

Фламандските партии са единни в желанието си да отцепят Брюксел от района около него. В момента това е един избирателен район, в който електоратът има право да гласува било за френско, било за фламандскоговорещи партии. Френскоезичните партии твърдят, че няма проблем, при условие че районите с франкофонски мнозинства бъдат прикрепени към Брюксел. В противен случай, казват те, около 150 000 френскоговорещи белгийци ще загубят правото си да използват майчиния си език. Но за фламандските лидери разширяването на района на Брюксел е неприемливо. Крайнодясната партия Влаамс Беланг (Фламандски интерес), за която прогнозират, че ще спечели около 15 процента от вота във Фландрия, заклеймява така наречения от нея „аншлус“ (анексиране) в нацистки стил на фламандска територия от страна на френскоезичните в техния стремеж към „Лебенсраум“ (жизнено пространство).

Кметът на Гойк Домст, използвайки съвсем различен изказ, твърди, че фламандците са обидени от отказа на френскоговорещите да преговарят. Ето защо проучванията на общественото мнение показват, че 40-45 процента от фламандските гласоподаватели ще подкрепят сепаратистките партии, подчертава той. Финансовите пазари може и да повтарят, че държавният дълг, който се очертава да прескочи 100 процента от БВП тази година, трябва да бъде централната тема на изборите, но така или иначе дебатът се фокусира върху бъдещето на Белгия.

Всъщност, макар че фламандците искат регионите им да получат повече пълномощия, повечето партии твърдят, че не искат Белгия да се разпадне. „Мисля, че имаме достатъчно богатства на икономическия фронт, за да се представяме като едно цяло пред външния свят и едно разцепване на страната ще ни отслаби“, заяви Домст. Д’Орей дьо Лантреманж отбелязва, че очакваната преднина на партиите, желаещи независимостта на Фландрия, не се връзва с допитванията, които показват, че 80-85 процента от белгийците искат да запазят целостта на страната. „Има дълбоко противоречие между електоралните настроения и политическото представителство – а именно последното доминира дебатите,“ изтъкна той.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.