Центристите печелят влияние в Европейския парламент

Себастиен Маяр

Централата на ЕС в Брюксел. Снимка: Уебшотс

В Брюксел председателстваната от Ги Верхофстад центристка група АЛДЕ се оформя като упорит защитник на общностния характер на Европа и нейните граждански свободи, а центристите имат по-голямо влияние, отколкото в много европейски страни. Европейската народна партия (ЕНП) вдясно и социалдемократите (Прогресивен алианс на социалистите и демократите) вляво остават първата и втората най-влиятелни политически сили в Европейския парламент. Между тях обаче центристката група АЛДЕ се очертава като третата сила, която не би могло да бъде пренебрегвана. С 81 депутати от общо 736 в ЕП, Алиансът на либералите и демократите за Европа дължи своята „профил“ най-вече на авторитета на председателя си Ги Верхофстад.

На пленарните заседания бившият белгийски премиер съперничи по красноречие (най-често на френски) на водача на Зелените Даниел Кон-Бендит, за сметка на председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу. Красноречие и влияние. Когато основната част от европейските центристи – с изключение на френските („Демократично движение“) и италианските – бяха готови да лишат председателя Барозу от втори мандат, Ги Верхофстад не се поколеба да отложи вота, печелейки важни постове за политическото си семейство. Еврокомисарите за икономическите и валутните въпроси Оли Рен, за новите технологии Нели Крус, както и сънародникът му Карел де Гухт, който отговаря за търговията, произхождат от центристката сила.

„Верхофстад внася раздвижване. Той е размирен елемент, който нарушава рутината в загрижения най-напред за собствените си привилегии Европарламент“, твърди брюкселски дипломат. Ги Верхофстад участва дейно в създаването на новата европейска дипломатическа служба, проявявайки се като човек, готов да направи всичко възможно, за да защити ролята на Комисията. По отношение на Европа, той е по-голям радетел на общността от Комисията, така както някои са по-монархисти от краля. Дебатите по европейските бюджетни перспективи догодина, по които е докладчик, ще му предоставят нов случай да демонстрира това.

Проевропейското утвърждаване е запазена марка на АЛДЕ, в чиито редици фигурират заклети федералисти като Андрю Дъф или Силви Гулар. Групата се утвърждава и откроява от останалите обаче най-напред при отстояването на гражданските свободи. Тя се възползва от вакуума в законодателната процедура в началото на мандата, за да постави на гласуване политически резолюции в тази област като резолюцията за информационната свобода, обърнала се в Италия срещу Силвио Берлускони.

АЛДЕ обаче може да набере още влияние в европейската йерархия. По социалните въпроси центристката група се проявява като прогресивна или „либерална“ в англосаксонския смисъл на думата, подобно на холандската депутатка София инт’Велд. Самият Ги Верхофстат въплъщава тази линия, след като подложи на гласуване декриминализирането на евтаназията в Белгия, докато оглавяваше правителството. По тези въпроси, както и по отвореното отношения към имиграцията АЛДЕ намира съюзници в левия сектор на ЕП. В областта на икономическия либерализъм обаче групата прикрива по-слабо вътрешната си разнородност. „Някои защитават потребителя, а други – предприятието“, обобщава същият вътрешен източник, отбелязвайки при все това, че кризата е накарала мнозина либерали да нюансират изходната си позиция. „Чисто либералните идеолози са не повече от 20 процента в групата“, допълва източникът, сочейки скандинавските депутати.

Друга слабост на групата е липсата на представителност в целия ЕС. Въпреки балтийското, румънското, българското, словенското и словашкото присъствие, в АЛДЕ няма нито чехи, нито унгарци, нито (най-вече) поляци. Центристката група все още отразява главно Западна Европа. С политическото си семейство, което вече участва заедно с десницата в управляващите коалиции в Германия (Свободна демократическа партия – либерали), Великобритания (Либерални демократи), а скоро и в Холандия, АЛДЕ би могла да засили още влиянието си в европейския висш ешелон, рискувайки обаче да се отклони още по-вдясно.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.