САЩ – икономиката се подобрява, повече хора сменят работата си

Кристъфър Ръгабър

Асошиейтед прес

Един признак, че са дошли по-добри времена за икономиката, е когато повече хора започнат да си намират нова работа. Друг сигнал за подобряваща се конюнктура е, когато служителите се чувстват достатъчно уверени, за да напуснат работа. През последните три месеца в Съединените щати броят на напуснали работа е бил по-голям, отколкото на съкратените – рязък обрат след 15 поредни месеца, през които съкращенията надвишаваха доброволните напускания. Тенденцията навежда на мисълта, че положението на трудовия пазар най-накрая се подобрява.

Някои от напускащите си тръгват, за да постъпят на нова работа. Други нямат сигурни предложения. Тяхната възвърната увереност, че могат да си намерят работа, обаче сама по себе си е доказателство, че работодателите наемат повече хора и икономиката укрепва. „Има съвсем сигурни доказателства, които потвърждават това наблюдение, че доброволните напускания се увеличават, а съкращенията намаляват, с подобряването на положението на трудовия пазар“, казва Стивън Дейвис – икономист от Чикагския университет.

Броят на хората, които напускат работа, обаче е някъде близо до равнището отпреди рецесията. Икономистите очакват подобряването на положението на трудовия пазар да бъде по-скоро непостоянно отколкото устойчиво. През май, например, частният сектор създаде само 41 000 нови работни места, срещу 218 000 през април. Тенденцията в дългосрочен план обаче сочи към подобряване на положението на трудовия пазар. Американската икономика създаде тази година 982 000 работни места след рецесията, която заличи 8 милиона.

Правителството съобщи във вторник, че броят на хората, напуснали работа, е нараснал през април до близо 2 милиона. Това е най-високото равнище от повече от година и води до увеличение с близо 12% спрямо януари. Може да бъде направен паралел със 1,75-те милиона души, които бяха съкратени през април – най-ниското ниво от януари 2007 година, когато рецесията все още не бе започнала. През най-тежкия период от кризата работниците се колебаеха дали да напуснат и то не само защото работните места бяха оскъдни. Дори и да откриеха нова работа, някои се опасяваха, че ще бъдат уязвими от съкращение. В много компании съкращенията следваха едно просто правило: последният нает е първият изгонен.

Мнозина се вкопчиха в работните си места от страх, отбелязва Дейвид Адамс, който е вицепрезидент на Adecco по въпросите на обучението. Когато тази компания за набиране на персонал се опитвала да наеме служители, за да запълни вакантни позиции, тя често се натъквала на едно и също препятствие – малцина били готови да заложат на нова работа, която можело скоро да изчезне. Те вече са повече. Adecco отчита, че броят на наетите хора, които кандидатстват за интервюта е нараснал повече, отколкото на съкратените работници, които търсят „спасително въже“.

„Най-лошото като че ли е отминало“, казва Адамс. „Наистина започваме да вървим към пазар, на който служителят има много по-голяма увереност, за да направи ход.“ Ето защо Кейти Чарланд току-що е напуснала работата си в списание във Финикс по проблемите с отглеждането на деца, за да постъпи в неправителствена организация с идеална цел, която работи по програми за обучение на деца.

Чарланд, която е на 27 години, казва, че има мечтана работа. Тя обаче си има цена: Чарланд е заемала по-висока позиция на предишното си работно място, но според нея икономиката нараства достатъчно, за да може нейната компания да привлече щатско и корпоративно финансиране. „Според мен не бе риск да напусна досегашната си работа, за да се захвана с това“, твърди Чарланд. „Чувствам, че икономиката се подобрява и има повече възможности.“

Такъв оптимизъм бе рядко срещан през 2008 и 2009 година, когато работодателите закриха над 8 милиона работни места, което изстреля равнището на безработицата в Съединените щати до 10,1% – най-високото му равнище от 26 години. Броят на хората, напуснали работа, намаля до 1,72 милиона през септември 2009 година – най-ниското равнище, откакто правителството започна да води такава статистика през 2000 година. За сравнение той бе 2,9 милиона през декември 2007 година, когато рецесията започна.

Изследвания показват, че доверието на работниците е спаднало по време на рецесията. Производителността на труда нарасна, тъй като компаниите изстискваха повече работа от своите служители. Поради тази причина е възможно броят на напусналите доброволно хора да продължи да нараства: претрупаните със задължения работници могат да се възползват от шанса да си сменят работата, когато изникне нова възможност.

„Най-добрите служители ще започнат масово да напускат, тъй като икономиката започва да се активизира“, прогнозира Рейзър Сулеман – консултант, който помага на компаниите да задържат своите топ кадри. Около 25% от най-добрите служители на компании планират да напуснат сегашната си работа до една година, според проучване, публикувано в майския брой на списание „Харвард бизнес ривю“. А през 2006 година едва 10% планираха да напуснат своята работа в рамките на една година. Проучването е обхванало 20 000 работници, за които работодателите им са посочили, че имат висок потенциал.

Компаниите задържаха тези кадри по време на рецесията, но ги натовариха с повече работа, отбелязва Джийн Мартин – съавторка на проучването и изпълнителен директор на Corporate Executive Board’s Corporate Leadership Council във Вашингтон. В същото време работодателите намалиха наградите и бонусите, допълва тя. Сега топ кадрите в някои компании се ориентират към напускане на фона на откриването на повече възможности за нова работа. Това означава, че компаниите ще почувстват по-силен натиск да ги задържат.

„Тези изгряващи звезди си знаят цената“, коментира Мартин. „Те се чувстват до известна степен пренебрегнати.“ Фил Идълстийн може да потвърди това. Той изкарал две години на първата си работа в рекламна агенция, като получавал все нови и нови задължения, но не и увеличение на заплатата. Идълстийн, който е на 25 годишни, работел за агенция във Филаделфия, изпаднала във финансови затруднения, тъй като клиентите й намалили своите разходи. Шефовете непрекъснато му обещавали повишаване на възнаграждението пропорционално на работната натовареност. Той обаче така и не го получил.

„С това идва онова силно чувство на безпомощност, защото човек наистина усеща, че няма контрол над това колко пари прави и колко работа свършва“, обобщава рекламният агент. Идълстийн не пуснал работата си през 2009 година, когато се закривали масово работни места. Тази година обаче той започнал да изпраща професионалната си биография на други рекламни агенции. Тогава се обадил очакваният клиент. Главният изпълнителен директор на производител на чай от Колорадо се нуждаел от маркетингов директор. На Идълстийн не му трябвало много време, за да каже „да“.

Повече хора сега правят крачката, на която малцина се осмеляваха само преди няколко месеца: да напуснат работа, без да имат ново предложение. Подобряването на икономиката им дава увереност. Сред тях е Робърт Диксън. Той бил консултант на компании, които правят бизнес в Китай, като им помагал да изграждат снабдителни вериги с местни заводи. Диксън обаче се уморил да прекарва седмици далеч от съпругата си в Масачузетс. И така той напуснал през май, без да има резервен план. „Някой ми каза на следващия ден, че аз съм първият срещнат от него човек, който е напуснал добре платена работа, без да отиде на друга“, разказва Диксън. „Зная, че има други компании. Просто трябва да ги намеря.“

По БТА