Не очаквайте от Обама да е Супермен

в. Вашингтон пост

Барак Обама в Овалния кабинет. Снимка: Белия дом

Защо президентът Барак Обама не може да спре изтичането на петрол в Мексиканския залив? Защо не може да накара израелците и палестинците да спрат да се карат и да сключат мир? Защо не може да накара европейците да пратят повече войници за борба с талибаните в Афганистан? Защо не може да направи световен договор за намаляване на емисиите от парникови газове? Защо не може… е, вече разбрахте накъде бия. Оказва се, че Обама не е Супермен. Горчивата истина е, че никой президент не е супермен, колкото и да е талантлив в политиката, колкото и хора в собствената му страна и по света да искат той да успее.

Американците обичат да възприемат политиката и историята като приказка за Великия човек – те искрено вярват в Херкулесовия мит за света. Обама особено пасва на това примамливо, но измамно схващане. Когато през 2008 г. го избраха за президент, американците явно си мислеха, че неговото „Да, ние можем“ ще се превърне, едва ли не за една нощ, в „Направихме го“, и една обаятелна фигура – още повече при неговото поразително бързо издигане до върха – смени поизносения лидер, попрегърбения Джордж Буш.

Либералите побързаха да сравнят Обама с Франк Делано Рузвелт – най-успелия и обичан президент през 20-и век, с безрезервната си вяра в управлението, което защитава правата на човека. Но и Рузвелт не е бил магьосник. Трябваше икономиката да мине на военна нога, за да се сложи край на Голямата депресия, трябваше Червената армия на Сталин да нанесе смъртен удар на нацистите в ледените полета на Сталинград.

Що се отнася до консерваторите, които са склонни да бъдат скептични към Обама, може би трябва да им припомним, че светът не се подчиняваше кой знае колко на начинанията на Роналд Рейгън, техния модел за лидер-герой. Усилията на Рейгън да посредничи за мир в Ливан, окупиран от палестинските въоръжени групировки и от израелската армия, освен другите воюващи страни, приключи с катастрофа – със самоубийствения атентат срещу казармата на американските морски пехотинци в Бейрут през октомври 1983 г. и в крайна сметка доведе до изтегляне на американските войски от тази страна (която и сега, 27 години по-късно е разединена и изложена на насилие).

През 19 век американците не са имали такива очаквания от президентите си – дори от Ейбрахам Линкълн, който придоби ореол на герой, едва след като бе убит. Митът за Херкулес е по-скорошен и е свързан с превръщането на Америка в единствената най-голяма световна сила. Това донякъде е детска фантазия – тази непорочна вяра в господарите на вселената, прекрасно отразена във въпроса на Малия Обама към баща й за петролния разлив – „Тате, запуши ли вече дупката?“.

Краткият и простичък отговор на този въпрос е че някои проблеми убягват дори на най-влиятелните хора: дори Тати няма вълшебна пръчица. По-дългият и по-сложен отговор е, че лидерите на Великите сили, ако перифразираме Ото фон Бисмарк, не определят течението на историята, а правят каквото могат за да „плават в него с повече или по-малко умения и опит“.

Тези, които биха искали да ни навредят, никога не са толкова лесно управляеми, колкото си мислим; това важи и за неизбежните избори, които трябва да направи Обама, за да спре иранската ядрена програма. Дори нашите приятели често ни създават спънки. Обама го разбра, когато помоли израелците да замразят строителството на нови селища и когато трябваше да преглътне тяхното „а, не, не искаме“.

Обама доста често жъне това, което е посял, като се зае с невъзможната задача да бъде спасителят на света. Но и американците са виновни. Малцина са хората, които искат да чуят това, което ще кажа, но той прави каквото може, имайки предвид трудните обстоятелства, пред които е изправен и той, и страната. Това, от което той има най-голяма нужда от страна на обществото, е то да прояви качество, което отличава възрастните от децата: търпение. Или, да го кажа с други думи: „Америка, порасни!“.

*Пол Старобин работи в „Нешънъл джърнъл“ и в „Атлантик“. Автор е на книгата „Петте пътя към бъдещето: властта през следващата глобална ера“.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.