Проф. Иван Илчев: Скандалът с Батак беше политически удобен. Вестниците също са виновни

Разумните историци не са на мнението на Божидар Димитров, те не могат да направят скандал

ivan-ilchev.jpg

Петър Добрев, Иван Бакалов

Проф. Иван Илчев е д-р на историческите науки и декан на историческия факултет на Софийския университет. Роден е 1953 г. в София. Завършил е английска гимназия в София и история в Софийския университет „Св. Св. Климент Охридски“. Специализира история на балканските народи. През 1984-1986 г. е гост-професор в Държавния университет на щата Охайо, Кълъмбъс, САЩ и Мерилендския държавен университет, САЩ. 1990-1991 – гост-професор в центъра „Уудроу Уилсън“, Вашингтон, САЩ. 1999-2000 г. – в университета на Чиба, Япония. Професор е по нова и най-нова история на балканските народи. От 2003-а е председател на научния съвет на Историческия факултет. Автор е на множество статии в печата.

– Поф. Илчев, възможно ли е вече да се води научен спор по тезата на германския проект за Батак след цялата политическа шумотевица?

– Първо трябва да се каже, че има тотално объркване от страна на политиците. Самият проект на Мартина Балева е много слаб и показва незнание. Тя е човек изкуствовед и за голямо съжаление просто не знае нещата. Проф. Улф Брунбауер е един добър специалист, но той работи предимно с периода след девети септември 1944 г. Някак си по терлици се измъкна един от участниците – Александър Везенков, който за съжаление е бивш наш студент. Така или иначе имаше много проекти от този род през последните 15 години. Те обаче не попаднаха в подходяща политическа обстановка и не вдигнаха такъв шум. Имаше и проекти и за „развенчаване“ на Левски, и за „развенчаване“ на Ботев, имаше проекти за Втората световна война. Ако не беше вдигнат толкова шум около Батак и този проект щеше да си мине и отмине без никой да му обърне внимание.

– Защо според вас се разрази такъв скандал?

– Очевидно в случая беше политически удобно да се направи скандал.

– А не са ли виновни всъщност вестниците?

– Вестниците също са много виновни. Те не правят елементарно историческо проучване преди да пишат за нещо. Преди близо два месеца имахме един подобен скандален случай в нашите медии. ДПС издигна на митинг идеята възродителният процес да влезе в учебниците по история. Веднага всички медии писаха за това, започнаха дискусия трябва ли или не трябва това да се случи. Министърът на образованието също се изказа, че според него е рано и трябва да се изчака още 15-20 години. Това изобщо не му работата – да казва какво да пишат историците. В целия този ажиотаж нито един журналист не си направи труда да отвори учебниците и да види, че възродителният процес присъства в тях от 10 години! Познавам много добри журналисти, блестящи, но като цяло нивото на медиите е много ниско. Това е така, защото се гони моментният ефект.

– Дали не трябваше повече учени като вас да се намесят, да дадат смислени мнения и да не оставят медиите да водят дискусията и да интервюират единствено Божидар Димитров?

– Вижте, Божидар Димитров говори на езика на медиите и затова те толкова го интервюират.

– И упорито го наричат професор, без той да е.

– Преди години аз бях написал статия за него – за чалгата в историята. Той говори езика, който е разбираем за повечето журналисти, за съжаление. Има една руска дума – „панибратство“- той говори по този начин. Не много от историците могат да говорят така. Димитров, освен това, говори много гъвкаво и съобразява това, което казва, с тънката струя на национализма, която всъщност се оказа доста дебеличка. Разумните историци не са в никакъв случай на неговото мнение, но те не могат да направят скандал. Скандалът го прави Божидар Димитров. Моята позиция, която вероятно е въпрос и на характер, на образование и на нагласа, е винаги в средата. Тя не може да вдъхнови, не може да стане знаме. Знаме става яростният национализъм да речем или пък яростното отричане на национализма.

– Наистина, като че ли и в този случай общественото мнение беше на точно тези две крайности.

– Това е нормално. Една част от историците направиха апел против държавната намеса в определянето на полета на проучване. А то няма държавна намеса! Как ще се намеси държавата? По какъв начин?

– Ами ето – президентът Първанов направи изявление?

– Да, но какво пречи това? Софийският университет написа една декларация, че подобни спорове трябва да се оставят на професионалистите и това си е вярно. Иначе и моето име беше намесено, че съм се съгласил да участвам в конференцията за Батак. В интерес на истината никой не ме е питал, но ако ме бяха попитали, вероятно щях да се съглася. В крайна сметка това е научна конференция. Ако на нея участват слаби учени и се излагат неверни тези, това няма да е прецедент. Има маса такива конференции.

– Спекулация ли е все пак целият проект и шумът около него?

– Не, ако прочетете книгите на Брунбауер ще видите, че той много отдавна се занимава с история на малцинствата у нас, с история на учебниците – това му е специалността. Но искам да ви кажа, че за наше много голямо съжаление повечето западни специалисти, които се занимават с България и Балканите, симпатизират на малцинствата – каквито и да са те. Те в общи линии неглижират усилията на мнозинството да постигне един баланс вътре в страната.

– Все пак на Балканите по традиция малцинствата са притискани?

– Малцинството е по-интересно, винаги може да се представи, че то е в криза. И науката, колкото и да е печално, като журналистиката, се интересува повече от кризите, отколкото от нормалното развитие на нещата. Примерно в България има в пъти повече изследвания, посветени на годините на войните, отколкото да речем за периода 1900-1912 г., когато България се развива мирно и жъне икономически, социални и културни успехи. Този период на свободно, постъпателно развитие не привлича толкова вниманието на историците, те са се вторачили във войните. Така че не само журналистите търсят единствено сензацията. Но пак повтарям, самият проект на Балева и Брунбауер е много слаб, той показва непознаване на историята, на обстановката.

– Значи Мартина Балева не е права, когато казва, че за Батак започва да се говори едва след 1892 г.?

– Никога не е спирало да се говори за Батак. Батак е нарицателно название още от преди Освобождението. Батак се споменава в политическия бестселър на 19 век – памфлетът на Уилям Гладстон за кланетата в България. Говори се надълго и нашироко за Батак не само от МакГахан, както твърди Балева, но и от Беринг, от Скайлер. Още преди да се освободи България, Батак е в устата на всички, Батак е в английския парламент, във френския парламент. След Освобождението батачани вопият до Бога и искат пари за възстановяване на града. Има даже турски комисии, които под международен натиск започват да дават пари за пострадалите в Батак. По мое мнение, Батак се превръща в нарицателна дума още през 80-те години на 19 в. за нещо което е лошо, хаос, от който няма оправия.

– Споменава ли се Батак и в първите учебници по история на България?

– Имайте предвид, че първите истински учебници по история на България са писани в края на 80-те години на 19 век. Дотогава се учи по историята на Иречек, която е публикувана 1876 г. преди въстанието и там по обективни причини Батак го няма. Когато се появяват учебници в края на 80-те и началото на 90-те години, Батак разбира се се споменава, както и цялото Априлско въстание. Има и друго, за което Мартина Балева напълно не е права. Картината на Пиетровски допреди две години висеше в един коридор в Министерски съвет. Техниката, която е използвал художника, не е издържала времето и на нея не може да се различи нищо, виждат се само силуети на фигури. По мое мнение картината на Пиетровски никога не е била популярна. Тя не може да се сравнява с картините на Мърквичка, на Вешин, на Обербауер. Популярни са литографиите на Дембицки и Николай Павлович за сражението на четата на Х. Димитър и Ст. Караджа, за цар Симеон и хан Крум пред стените на Цариград – героични, националистически литографии. Помислете си, кой нормален човек ще си сложи в къщата репродукция на картина с клане? Да си стои на масата, да пие вино и да гледа отсреща отсреща отрязани глави? Той ще си сложи „Ръченица“ на Мърквичка, където се подрусват в кръчмата с чаши вино.

– Възможно ли е все пак след целия шум предвидената от Балева конференция да се проведе?

– Нашият факултет в момента подготвя покани за другата пролет, когато планираме една международна конференция за политическата митология на Балканите. Иначе и конференцията за Батак може да се проведе. В наши дни такова нещо не може да се забрани.

– Какво щеше да стане, ако на тезите на Мартина Балева не беше обърнато такова внимание?

– Повечето от тях са напълно неправилни и конференцията щеше да се проведе без никой да и обърне особено внимание. Това е цялата работа. Но на мен ми прави страшно лошо впечатление, че нашите политици се занимават с миналото.

– Може би си намират по-здрава почва в миналото?

– Явно им е неприятно да се занимават с днешния ден, не им изглежда добре утрешния, не им е ясно какво ще става и намират здрава почва само в миналото. Особено Античността, Средновековието, когато „ние сме най-велики, а другите са нищо.“ Ние не можем да се представяме за наследници на траките, както и турците за наследници на троянците, а македонците за потомци на Александър Македонски. Ние нямаме генетична връзка с тези народи, а просто живеем на същата земя, на която те са живели. Университет се занимава със сериозни неща, а не със сензации. Дори на пищното погребение на Калоян не забелязах представители на академичната общност. Аз все пак не бях против, хубаво е да знаем къде е поне един наш цар. Но не трябваше да се прави по такъв театрален начин, с военни… Политиците в момента използват историята. В един от сократическите диалози на Платон се казва, че политиката е най-лесното нещо. В последно време у нас наистина се оказва, че освен от политика, вече всички разбират също от образование и от история, и имат свои становища и мнения.

Вчера при мен беше председателят на една от многото пенсионерските организации, който тропаше по масата по повод Батак: “Трябва да се забрани, трябва да се забрани!”. Казвам му, че в нашето време такова нещо не може да се забрани. Той – не: “Трябва да се забрани!”. Казах му: “Уредете ми един батальон танкове и ще тръгна за Берлин да забранявам…”

ИнтервюМнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.