Неохотното възстановяване. Как мрачните нагласи спъват икономиката
Робърт Дж. Самюелсън
Това е психология. Нито едно икономическо възстановяване след Втората световна война не е било така спъвано от слабото доверие. Всяка рецесия завещава опасения и несигурност. Сегашното наследство обаче е необикновено, тъй като рецесията бе жестока и по-важното – произходът й („балонът“ на жилищния пазар, финансовата криза) бе непознат. Хората са свръхчувствителни към последните новини, за добро или за лошо, тъй като тяхната представа за бъдещето е замъглена, а очакванията им са мрачни.
Подценили риска по време на бума, американците може би сега пък го надценяват. За съжаление усещанията могат да сами да се изпълнят на практика. Правителството на (президента на САЩ Барак) Обама се бори трудно с тази реалност. То може и да има право, като твърди, че икономическата му политика е обуздала страстите, граничещи с хистерия в края на 2008 и началото на 2009 година, но успехът бе частичен и то не получава много доверие дори за това. Само 23% от обществеността са на мнение, че политиката на Обама е подобрила състоянието на икономиката, сочи ново изследване на центъра Pew. Според 29% политиката му е влошила нещата, а 38% защитават тезата, че не е настъпила промяна.
За или против, тези политики не са възстановили вярата в стабилната основа на икономиката. Решенията на хората и компаниите да харчат или да спестяват, да наемат или да уволняват са отражение на непроменливи надежди и страхове. Те се менят, но днешната обща отправна точка е песимизмът. През май 56% от американските домакинства очакваха застой или спад на доходите през идната година, съобщава отделът за изследвания на потребителите на Мичиганския университет. В началото на 2007 година, преди рецесията, 89% от семействата очакваха по-високи или същите доходи през следващата година.
Икономистите не ги бива да правят връзка между настроенията сред населението и състоянието на икономиката; това е една от причините, поради които повечето от тях пропуснаха „балона“ и се полагат усилия да прогнозират възстановяването. Слабият трудов пазар несъмнено е психологическа отрова. Почти всеки познава някого, който е или е бил безработен – неотдавна дипломирал се колежанин, който не може да се намери работа, строителен работник без работа, уволнен мениджър. Истина е, че равнището на безработицата (9,7% през май) е под максимума след Втората световна война (10,8% в края на 1982 година), но непълната заетост и продължителната безработица се движат около следвоенните максимални равнища.
Веднъж изгубил работата си, трудно намираш нова. Близо половината (46%) от 15-те милиона безработни нямат работа вече шест или повече месеца. Почти една пета от икономически активното население е безработно, принудено да работи на непълен работен ден или пък е толкова обезкуражено, че е спряло да си търси работа. Фондовият пазар също е подвластен на психологическите фактори. „Нашата икономика стана много чувствителна спрямо фондовия пазар“ коментира Марк Занди от Moody’s Economy.com. На най-богатите 20% от американците се падат около 60% от потребителските разходи, посочва Занди.
Същите тези хора са инвестирали най-много в пазара. Когато пазарната тенденция е възходяща, те се чувстват по-богати, пестят по-малко и харчат повече – и обратното. В средата на 2007 година равнището техните спестявания се сви до 1% от разполагаемия доход, но когато пазарните индекси се сринаха, спестяванията скочиха до 16% за сметка на разходите. Вземете под внимание сегашните зависимости. Възстановяването на пазара, започнало през март 2009 година, предизвика нов обрат. Почувствали се по-богати, заможните хора започнаха да харчат повече. До края на 2009 година равнището на техните спестявания се бе понижило до 3,5%.
По същия начин най-новият спад на пазарните индекси би могъл да отслаби възстановяването. (При писането на този материал индексът Standard & Poor’s 500 е с 11% под неотдавнашния си максимум). Опасността е, че песимизмът се самоподхранва и води към ужасяваща „двойна рецесия“. Компаниите няма да наемат служители, защото се страхуват, че потребителите няма да харчат, а потребителите не харчат, тъй като се страхуват, че компаниите няма да наемат персонал или пък че могат да уволняват. За момента това изглежда малко вероятно да се случи. Частният сектор отново започна да наема служители; запасите се изчерпаха; силният растеж в Китай, Бразилия и Индия даде тласък на американския износ.
Въпреки това фактът, че някои добре осведомени наблюдатели се опасяват от втори спад, говори за ниското доверие. Липсва „животинският дух“ от известната фраза на икономиста Джон Мейнард Кейнс (Кейнс вижда в „животинския дух“ спонтанен подтик към действие, вместо към бездействие, който не се подчинява на „средното претегляне на количествените ползи, умножени с количествените вероятности“ – бел. пр.). По време на бума „животинския дух“, който бе в излишък, предизвика спекулации. Недостатъчният „животински дух“ в момента пък възпрепятства възстановяването.
Предвид жилищната и финансовата „сеч“, в по-голямата си част предпазливостта и избягването на риск в днешно време – както от компаниите, така и от домакинствата – бяха неизбежни. Анти-бизнес реториката и спорната здравна „реформа“ на правителството на Обама обаче може да са засилили ефекта. Те създадоха несигурност, в случая със здравната „реформа“ – вдигнаха цената на бъдещите служители на пълен работен ден. Според правителството тази политика не излага на опасност икономическото възстановяване. Историците могат да заключат, че целите са били противоречиви.
По БТА