Защо Турция се обърна към Ориента

Франс прес

Отваряне към Иран и към арабите, криза с Израел, разочарование в отношенията с ЕС. Новата ориентация на Турция, която дава усещане, че тя се отклонява от западните си съюзници, има различни основания. „Има редица основания – исторически, идеологически и икономически“, отбелязва Сейфи Ташхан от университета Билкент в Анкара. „След разпадането на Съветския съюз съседните страни от Кавказ, от Централна Азия, от Балканите се отвориха към Турция, която започна да ги превръща в търговски партньори“, макар че търговията с ЕС представялва все още 60 процента от тъговските връзки, обяснява той.

„През последните години има сближаване с арабските страни отчасти заради идеологически причини и също, за да се използват възможностите на един много богат район“, посочва Ташхан. Той добавя „умората“, изпитвана от турците от мудността на преговорите за присъединяване с ЕС, започнали през 2005 г. „Турция не е изоставила (надеждата да се присъедини към ЕС), но тя развива една нова регионална роля за самата нея“, обяснява той.

Турция, която е член на НАТО и съюзник на Израел, с който бе подписала военно споразумение през 1996 г., сега „реши, че е по-важно за нея да застане на страната на арабите“, заявява по телефона от Израел Алон Лиел, председател на Съвета по делови въпроси Израел-Турция. Двустранните връзки, които вече определено се бяха влошили от повече от година, достигнаха най-ниското си ниво след 31 май, когато израелски командоси нападнаха флотилия с хуманитарна помощ за Газа, убивайки девет турски активисти.

Турският президент Абдуллах Гюл, който заяви, че отношенията „никога вече“ няма да са същите, отзова турския посланик от Тел Авив. Премиерът Реджеп Тайип Ердоган, чиято партия с ислямистки корени е на власт от 2002 г. насам, осъди това нападение като „кръваво клане“ и пое защитата на радикалното палестинско ислямистко движение Хамас.
„Турция, а не Израел, е тази, която взе решение за това влошаване и по идеологически и религиозни причини“, уверява Лиел.

„Икономически търговските връзки са важни, но в известна степен, те са незначителни за Турция“, добавя той.
За да обясни турската дипломатическа еволюция, анализаторът Джем Огуз изтъква промени в „жизненоважните нужди, свързани със сигурността“. През 90-те години Израел и Турция имаха обща цел „да възспират Сирия и Иран“, специално защото според турската страна тези страни поддържаха кюрдските бунтовници в Турция. Но както Дамаск, така и Техеран днес помагат на Анкара да се бори срещу тези бунотвници, отбелязва Огуз във вестник „Хюриет дейли нюз“.

Турското управление, което някога бе на крачка от състояние на война с такива страни като Сирия и Гърция, развива политика на „нулеви проблеми“ със съседите, по-специално арабските. Стратегическият съюз с Израел изгуби така своето значение, отбелязва европейски дипломат в Анкара. Като води дипломация за мир на границите, Ердоган лишава в същото време турската армия, с която е в скрит конфликт, от централното положение, което заемаше през последните години, простиращо се до политическия живот.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.