Одисеята на сем. Диневи в българския съд
За нашето правораздаване напоследък се говори или лошо, или нищо. Мешерето се радва на повече уважение сред клиентелата си. Защо авторитетът на правосъдието е паднал до най-ниски коти?
Ето една демонстрация на уменията му да превърне живота на почтения гражданин в кошмар.
Как Диневи си купиха къща, а още не я притежават
Светла Динева е учен-археолог. Съпругът й Росен Динев е капитан-далечно плаване. Младостта им минава в пренаселена панелка в столичния кв.”Младост” и мечтата за просторна къща. Демокрацията прави бляна им осъществим. Семейството продава наследствени имоти и изгражда своя “идеален дом” в престижния кв.”Витоша”. Средствата за строителството обаче не достигат и теглят заем. За да го погасяват търсят наемател. Явява се кандидат – военният аташе на Франция у нас, полк. Марк Риверан. Дипломатът се настанява в дома със седемчленното си семейство – съпруга и шест деца. След няколко месеца обаче притокът от наеми става нередовен и секва. Срокът на договорните отношения с наемодателите изтича, но полковникът продължава да обитава къщата безплатно. Сметките за ток, вода и телефон се изплащат от хазяите.
Семейство Диневи се обръща към съда, но като дипломат – полк. Риверан може да бъде съден само в родината си. След двугодишни премеждия (2000 – 2002), потърпевшите се обръщат към медиите. Печатът разгласява случая. Получава се дипломатически конфуз, аташето напуска дома на Диневи и почти се издължава.
Още ненарадвали се на прекратената френска “окупация”, през 2003 г. изникват нови узурпатори.
Наследниците на починалия през 2001 г. строител на къщата Георги Войников, две години сбед смъртта му “откриват” в архивите му запис на заповед за 55 хил. долара (б. р. – документ, с който купувачите Диневи се задължават да плащат за къщата) Но Диневи имат документи, че задължението е разсрочено на пет записа на заповед и, че те дължат само остатък от 18 хил. долара. Въпреки това вдовицата Мария Войникова и синът Марин Войников, отправят претенции към Диневи за повторно изплащане на 55-те хиляди долара.
Почват разправии по съдилища, на които не им се вижда краят.
Диневи многократно настояват да платят доброволно дължимата от тях сума (18 хил. долара), но кредиторите Войникови се скриват. И експедитивно завеждат изпълнително дело заради задълженията, за да изнесат чуждия имот на публична продан. Толкова бързат, че не смогват да внесат задължителната такса за образуване на изпълнително дело. Въпреки че така делото е нередовно, са наложени запори, възбрани, вещо лице и частен съдебен изпълнител правят опис на къщата.
От заплатата на Светла Динева в продължение на 22 месеца съдебният изпълнител тегли по 200 лв.
Да те граби съдия изпълнител
С действията си частният съдебен изпълнител може да се превърне в правомерен съучастник в грабителство.
Но преди да се нанесе големия удар – продажба на чуждия дом, е нужен опис. А описът се плаща. От този, който го поръчва. В случая – около 10 хил. лв. Но вместо възложителите да си платят – парите се набавят от …жертвата. А според закона за частните съдебни изпълнители, когато взискателят не си плаща, може да се извади изпълнителен лист и срещу него. Но в случая е по-удобно да цицат от “добрия платец”.
“Вие сте много добър платец, г-жо Динева! Де всички да бяха като вас!” – похвалила я пиявицата съдия-изпълнител, докато засмуквала нужните й пари без никакво формално основание.
Адвокатът на потърпевшите Иван Минков срещнал “изключително голяма трудност”, за да разбере какво всъщност “събира” частният съдия изпълнител, защо го прави и как си определя възнаграждението.
“Голяма бъркотия! – обобщава той. – Принципът е, че след всяко изплащане съдия изпълнителят трябва да дава сметка какво е привел на взискателя, какво е личното му възнаграждение, преди да извършва действия да разполага с молба, а след тях да съставя протокол. Никъде в делото няма нито сметки, нито молби, нито протоколи…”
Нов съдия изпълнител поема щафетата
Миналата седмица – пак изненада. Нов частен съдия изпълнител изтегля влоговете на семейството – сиреч заплатите на капитан Росен Динев, който имал неблагоразумието да внася на влог възнаграждението от петмесечния воаяж , за да е на разположение на близките му.
Няма ги парите. Прибрал ги съдия изпълнителят. Но на лична среща с капитана и жена му той се отнесъл с разбиране и тлее надежда парите на морския да се върнат в непродължителен срок. Ще се чака окончателното решение на съда, след което изтеглените суми евентуално да се възстановят. Но при досегашните темпове на съдопроизводство, това може да се очаква след още 8 години.
Според адв. Иван Минков Законът за частните съдии изпълнители е несправедлив и некоректен: “Като адвокат аз водя дадени дела по 5-6 години, правя какви ли не сложни юридически конструкции – мислене, комбинации, действия. Но суми от порядъка на 12 хил. лв. не съм взел, колкото един частен съдебен изпълнител взема за едно фактическо действие. Което на всичкото отгоре не е извършено от него, а от вещото лице, с което играят партия. Те си правят каквото си искат и няма ефективна защита срещу тях… Всеки месец смуче по 200 лв от заплатата на Светла – тя му беше донор. А в съдебното решение ясно пише:”Изпълнителното дело е спряно. Не се привеждат суми.” Да, обаче той продължава да си ги събира. Събира си ги …”
Фирма, регистрирана на адрес – изкоп
Тук съдебният епос развива втора сюжетна линия. По първата – Диневи дължат. По паралелната – длъжници са Войникови, тоест наследеното от тях дружество “Войком”.
През 2005 г. дружеството ВОЙКОМ е осъдено от неговия кредитор – фирмата“Перла Сервис+”.
Адвокат Минков разказва:
“Като ги осъди техният кредитор “Перла сервис плюс” ЕООД за 13 800 лв. още на същия ден “Войком” си продадоха имотите! Комбинативни са те! И умеят така да объркат нещата, че да ги вкарат в батак… Прехвърлиха имотите и дяловете от фирмата “Войком” на свои роднини – на братовчеда Олег Атанасов и на бащата Стефан Атанасов.”
Светла Динева разказва:
“А по повод изпълнителното дело Марин Войников се оплака, че видите ли, то се отнасяло до чужди имоти. А те са си имотите на фамилията, която си ги подмята като пинк-понк по “законов” път. “Войком” (Мария и Марин Войникови) продава фирмените имоти на “Метал груп елит” ООД (братовчеда Олег Атанасов). А след 10 месеца “Метал груп елит” им ги връща под формата на сделка. И цялата тази еквилибристика е, за да не се плати на кредиторите – “Перла сервис+” и ние”.
Докато трае протяжното съдебно дирене срещу “Войком”, фирмата тихомълком се пререгистрира под ново име – “Напредък 22” ЕООД и на нов адрес ул. “Цар Шишман” 7-А, офис 18, Пазарджик.
Новата фирма е факт, но офис на посочения адрес тя няма – защото там сграда не съществува, а изкоп. Фиктивният адрес е удобен за бягство от кредиторите и обявяване в несъстоятелност на “Войком” – вече “Напредък 22”.
Фирмата да се изпари чрез обявяване в несъстоятелност
Защо тъкмо в Пазарджик е избран изкопът за офис? Трапове има във всеки окръжен град, но удобен съд – в Пазарджик. Тъкмо на него се уповава Стефан Г. Атанасов – управител на “Войком” (вече “Напредък 22”), за да обяви успешно несъстоятелност чрез сключен от него договор №2.
Г-н управителят, 80-годишен офицер от резерва, се откроява със завидна енергия и бизнес умения. Макар потърпевшите да подозират, че той не наясно какво близките му вършат от негово име – как му продават фирмата, вече изпразнена от имоти, как го пререгистрират в Пазарджик и умишлено го фалират с едничката цел – да прецакат кредиторите си. Понеже г-н Атанасов бил вече на години и хал хабер си нямал от стопанско и банково дело, търговия с метали и международни спогодби…
Бай Стефан сключва с размах договор за 4 милиона лева, когато цялото имущество на фирмата се състои от два компютъра на стойност 215 лв. Като неустойка по договора фигурира клаузата племенникът му да получи 20% от стойността им!
Той сключва договор в качеството си на продавач с фирмата на племенника си Олег през април 2008 г. И тук започват серия документни шашми. В договора стоят подписът на Олег и печатът на управлявано от него дружество, което е преобразувано и регистрирано чак два месеца след подписването на договора.
Очевидното недоразумение убягва от погледа на двама съдии, и двамата от Пазарджишкия окръжен съд. Те пропускат да забележат и фалшифицирана преписка с фирмите “Металимпекс”ООД (Габрово) и “Форт сема” лтд (Украйна).
Под ръководството на бай Стефан фирмата разгръща мащабна кореспонденция с партньори в страната и в чужбина. Отправя запитване към габровската фирма “Металимпекс” за доставка на 4 500 т леярски чугун. Също и до Украйна чрез писмо до фирма “Форт сема” лтд.
Стъкмена преписка от бизнес кореспонденция е приета като доказателствен материал от Пазарджишкия съд…
Докато дирите на украинските сделки може и да се губят, то Габрово е на един хвърлей. Инж. Димитър Дакев от габровската фирма твърди, че: “фирмата “Войком” ЕООД (разбирай бай Стефан) е напълно непозната и не сме били в каквито и да било контактни отношения с нейни представители…“ И категорично смята, че има фалшификация.
Но независимият от логиката съд приема писмата-фантоми като доказателства…
Инж. Дакев от Габрово така и нямаше да научи, че си е писал с бай Стефан от София, ако Светла Динева не бе отишла на крака, за да се осведоми лично какви са бизнес отношенията между двете фирми:
“Изпратих писмата до г-н Дакев и се срещнах с него. Обясних му, че от три години гоня “Войком” да си платят дълга, но те духнаха в Пазарджик и се опитват да се самофалират в тамошния съд. Той сподели, че от години работи с Олег Атанасов. Че го питал познава ли фирмата “Войком”, а Олег го уверил, че за първи път я чува. Тогава му показах документите за “кръвната” връзка и как си прехвърлят имоти за да избягат от кредиторите. Скоро получих от него писмо-доказателство, че кореспонденцията е фалшивка.”
Чрез тия документни игри, пререгистрации на фирми, прехвърляния на имоти и обявяване в несъстоятелност, Диневи хем са ограбени, хем не могат да разполагат с жилището, заради което са им взели парите.
Въпреки неимоверните усилия да докажат правотата си, Диневи срещат систематичен отпор от Пазарджишки окръжен съд, Софийски Градски и Апелативен съд. Правния тупик, в който се озовават, ги заставя да търсят обществено съдействие.
Дават пресконференция на 14 юни 2010 г., отправят възвание за учредяване на Гражданска организация за защита на обществото от правосъдието. Понеже у нас да се отбраняваш от военния аташе на Велика сила като Франция е по-лесно, отколкото от братовчедството (вж. Ив. Костов) и тукашната Темида.
Възванието на Диневи за учредяване на Гражданска организация за защита на обществото от правосъдието
След 8-годишни неволи по съдилищата се убедихме, че тукашната Темида злоупотребява с властта си. Тя затваря очи пред документни измами и фалшификации. Съучаства в грабителство, като чрез своя филиал ЧСИ присвоява доходите на семейството ми.
Нашите тегоби не са прецедент. Стотици са потърпевшите от дела по ГПК. Но дребните риби като нас не са атрактивни за медиите – няма убийства! Но има инсулти и инфаркти. Няма демонстративни арести. Но има анонимна безпомощност. Като тази на пострадалите от здравеопазването. Те създадоха своя организация за защита на пациента. Измаменият купувач също има своя организация за защита на потребителя. А беззащитният клиент на българския съд не разполага дори с арменски поп, ако не броим омбудсмана.
Затова отправяме призив към всички пострадали от съдопроизводството, да учредим гражданска организация за защита на обществото от правосъдието.(ГОЗОП) Можем да я наречем на швейцареца Фридрих Дюренмат, който казал:”Справедливостта обитава високите етажи, които правосъдието не изкачва”.
За връзка svetlap57@abv.bg.