Хосе Мария Аснар: Подкрепете Израел. Ако той рухне, всички рухваме

Хосе Мария Аснар*

Хосе Мария Аснар. Снимка: личен сайт

Гневът заради Газа е отвличане на вниманието. Не трябва да забравяме, че Израел е най-добрият съюзник на Запада в размирния регион. В Европа отдавна е демоде да се говори в подкрепа за Израел. След последния инцидент на борда на кораб в Средиземно море, пълен с антиизраелски активисти, е трудно да се измисли по-непопулярна кауза.

В един идеален свят нападението на израелски командоси срещу кораба „Мави Мармара“ нямаше да завърши с девет убити и много ранени. В един идеален свят войниците щяха да бъдат спокойно посрещнати на кораба. В един идеален свят нито една държава, още по-малко неотдавнашен съюзник на Израел като Турция, нямаше да финансира и организира флотилия, чиято единствена цел е да създаде невъзможна ситуация за Израел, т.е. да го накара да избира между отказ от политиката си на сигурност и морската блокада и риска да си навлече гнева на света.

В отношенията си с Израел трябва да разсеем червената мъгла на гнева, която твърде често затъмнява разсъдъка ни. Разумен и балансиран подход би трябвало да бъде изграден въз основа на следните факти: първо, държавата Израел бе създадена с решение на ООН. Ето защо нейната легитимност не трябва да се поставя под съмнение. Израел е държава с дълбоко вкоренени демократични институции. Тя е динамично и отворено общество с процъфтяваща култура, наука и технологии.

Второ, благодарение на корените, историята и ценностите си, Израел е истинска западна държава. Всъщност, той е нормална западна държава, която обаче е поставена при ненормални обстоятелства. За разлика от останалите западни държави, тя е единствената демокрация, чието съществуване е поставено под въпрос още от зараждането й. Още от самото начало, тя бе нападната от своите съседи с конвенционални оръжия. След това се сблъска с тероризъм, който кулминира в непрекъснати вълни от самоубийствени атаки. Сега, заради ислямистите и техните симпатизанти, тя е изправена пред кампания за делегитимизация чрез международното право и дипломация.

62 години след създаването си Израел все още се бори за своето съществуване. Наказван с ракети, които валят от север и юг, заплашван с унищожение от Иран, който се стреми да се сдобие с ядрени оръжия, и притискан от приятели и врагове, Израел, както изглежда, никога няма да има и миг покой.

От години вниманието на Запада по понятни причини е съсредоточено върху мирния процес между израелци и палестинци. Но ако днес Израел е в опасност и целият регион върви към тревожно проблемно бъдеще, това не е заради липсата на разбиране между страните за това как да бъде решен този конфликт. Параметрите на всяко бъдещо мирно споразумение са ясни, колкото и да е трудно за двете страни да осъществят последния напън за споразумение.

Истинските заплахи за регионалната стабилност обаче могат да бъдат открити във възхода на радикалния ислямизъм, който вижда в унищожаването на Израел осъществяване на религиозното си предопределение и едновременно с това, в случая с Иран, израз на амбициите си за регионална хегемония. И двата феномена са заплахи, които засягат не само Израел, но и Запад в по-общия смисъл на думата, и до голяма степен света.

Същината на проблема е в амбициозния и често погрешен начин, по който твърде много западни страни сега реагират на това положение. Лесно е да се обвинява Израел за всички злини в Близкия изток. Някои дори реагират и говорят така, сякаш ново разбирателство с мюсюлманския свят може да бъде постигнато, само ако сме подготвени да пожертваме еврейската държава. Това е безумие.

Израел е предната ни отбранителна линия в размирния регион, който е в непрекъсната опасност да потъне в хаос, регион, който е от жизненоважно значение за енергийната ни сигурност заради зависимостта ни от близкоизточния петрол, регион, който оформя фронтовата линия в борбата срещу екстремизма. Ако Израел рухне, рухваме всички. За да се защити правото на Израел да съществува в мир, в сигурни граници, е необходима известна степен на морална и стратегическа яснота, която твърде често изглежда се губи в Европа. САЩ показват тревожни признаци, че тръгват в същата посока.

Западът преживява период на объркване за бъдещето на света. До голяма степен това объркване е породено от своеобразното мазохистично съмнение каква е нашата идентичност, от правилата за политическа коректност, от многообразието на културите, което ни принуждава да паднем на колене пред другите и на секуларизма, който – и в това е най-голямата ирония – ни заслепява, дори когато сме изправени пред джихадисти, рекламиращи най-фанатичното въплъщение на своята вяра. Ако в този момент оставим Израел на произвола на съдбата, само ще подчертаем колко дълбоко сме затънали и колко неумолим изглежда сега нашият залез. Не бива да позволяваме това да се случи.

Мотивиран от необходимостта да възстановим западните си ценности, изразявайки дълбока загриженост от вълната на агресия срещу Израел и помнещ, че силата на Израел е нашата сила и че слабостта на Израел е нашата слабост, аз реших да подема нова инициатива, наречена Приятели на Израел, с помощта на няколко изтъкнати личности, включително Дейвид Тримбъл, Андрю Робъртс, Джон Болтън, Алехандро Толедо (бившият президент на Перу), Марсело Пера (философ и бивш президент на италианския Сенат), Фиамма Ниренстейн (италиански писател и политик), финансиста Робърт Агостинели и католика интелектуалец Джордж Вайгъл.

Нашето намерение не е да защитаваме определена политика или определено израелско правителство. Поддръжниците на тази инициатива със сигурност не одобряват понякога решения, вземани от Ерусалим. Ние сме демократи и вярваме в разнообразието. Обединява ни обаче и неизменната ни подкрепа за правото на Израел да съществува и да се защитава. Ако западните страни застават на страната на тези, които поставят под въпрос легитимността на Израел, ако играят игрички в международните организации с важни въпроси за сигурността на Израел, ако успокояват онези, които са срещу западните ценности вместо енергично да защитят тези ценности, това е не само сериозна морална грешка, но и много голяма стратегическа грешка.

Израел е фундаментална част от Запада. Западът е това, което е, благодарение на юдейско-християнските си корени. Ако еврейският елемент на тези корени бъде премахнат, а Израел загубен, тогава и ние сме загубени. Дали ни харесва или не, съдбите ни са неразривно свързани.

По БТА

*Хосе Мария Аснар беше премиер на Испания от 1996 до 2004 г.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.