Европа не може да си позволи безплатен въглероден диоксид

Майкъл Гръб, Сузане Дрьоге*

Кравите са най-големите унищожители на климата. Всяка от тях отделя вредни газове колкото лек автомобил, който изминава 18 000 км на година. Снимка: kuh-online.de

Има ли нещо общо между спасителния план за Гърция и промените в климата? Всъщност има доста общи неща. И дълговете, и промените в климата се акумулират през дълги периоди, през които политиката е доминирана от лобиране и краткосрочна политическа целесъобразност. Докато не дойде денят, в който трябва да се плати сметката. Връзката сега обаче е много по-пряка и по-силна и предлага благоприятна възможност, която е голяма колкото и предизвикателството. Въпросът е дали Европа има капацитета, за да се възползва от нея.

Спешното споразумение да се окаже подкрепа на еврозоната подчертава зашеметяващите равнища на дълговете на Стария континент. Само че срещата на Европейския съвет изглежда предопределена да одобри предложения за раздаване на десетки милиарди евро под формата на безплатни разрешителни за отделяне на въглероден диоксид на компании, включени в системата на ЕС за търгуване на емисии, която определя цената на въглеродния диоксид.

В много случаи резултатът ще бъде големи печалби за най-енергоемките сектори за сметка на останалата част от европейския бизнес. Необходимо е правителствата на страните членки да се събудят преди окончателните решения да бъдат взети по-късно тази година.

Икономистите отдавна изтъкват, че издаването на безплатни разрешителни за отделяне на въглероден диоксид може да генерира огромни печалби, защото на много пазари цената на въглеродния диоксид все още може да бъде добавена към цената на продукта. Такъв бе случаят с европейските компании за производство на електроенергия, които прибраха много милиарди евро от схемата за търгуване на емисии през нейните ранни години. За този сектор, следователно, ЕС е видял смисъл, и през следващата фаза от схемата, която е предвидено да започне през 2013 година, почти всички разрешителни за електрически генератори ще бъдат продадени на търг.

Европейските енергоемки индустрии – производството на цимент, алуминий и стомана, обаче заявиха, че при тях положението е различно. Като част от международната търговия, те твърдят, че могат да се изнесат в чужбина, за да избегнат разходите за (отделяния – бел. ред.) въглеродния диоксид. През декември 2009 г. Европа прие неправдоподобно дълъг списък на „секторите, изложени на риск“ от такова изнасяне, и ще реши тази година какво ще прави с тях. Официалното предложение, което се очертава след години на усилено лобиране е да им бъдат раздадени безплатни разрешителни за емисии поне до 2020 година, а напълно възможно и за години след това.

Има няколко проблема с този отговор. Раздаването на безплатни разрешителни защитава отделящите най-голямо количество въглероден диоксид дейности и убива стимулите за по-чисто производство. При поставен таван за емисии, останалата част от бизнеса ще бъде принудена да съкрати своите още повече, за да компенсира, което ще повиши цената на въглеродния диоксид. През следващата фаза от схемата на ЕС за търгуване на емисии, постигането на сегашната европейска цел, защитавайки големите източници на въглероден диоксид като циментовата промишленост, добивът на стомана и алуминий, може да повиши с до 30% цената за въглеродния диоксид, която плаща останалата част от европейския бизнес.

С определянето на по-строги критерии за европейските емисии обемът на безплатните разрешителни ще намалее и това подчертава колко нецелесъобразно е да се разчита на този подход. Индустрията твърди, че предложенията за едностранно свиване на европейските емисии с 30% ще стане причина за недостатъчно на брой безплатни разрешителни, затова те така или иначе ще се нуждаят от допълнителна политическа закрила.

Сегашните предложения за безплатно раздаване на емисии пренебрегват по-добри подходи в ключови сектори. Вместо разходите на производителите, влизащи в схемата на ЕС за търгуване на емисии да бъдат намалявани с безплатни квоти, цените на емисиите могат да бъдат изравнявани на границата чрез поставяне на изискване на вносителите да купуват разрешителни за емисии. За относително прости стоки, като цимента, който сам по себе си отделя много повече въглероден диоксид в сравнение с авиацията, това може да бъде постигнато сравнително лесно с фиксирана такса. Този подход е напълно съвместим със Световната търговска организация (СТО), прилича до голяма степен на акциза за петрола, от който никой не предлага вносителите да бъдат освобождавани.

Ползите за околната среда от задължаването на производителите да плащат за своите емисии вървят ръка за ръка с финансовите ползи от правилното прилагане на тази мярка, които биха възлизали на десетки милиарди евро през следващото десетилетие. Гърция, Италия и Испания, например, са сред най-големите производители, потребители и вносители на цимент. Те ще спечелят най-много от едно правилно определяне на цената на въглеродния диоксид в този и в други сектори, като едновременно с това ще бъдат защитени от водещи до нелоялна конкуренция освобождавания на вносители.

И докато ЕС се мъчи да запълни големия си финансов дефицит, индустриализираните държави също поеха ангажименти в Копенхаген за международно финансиране. В добавка към ползите от предлагането на дългосрочно решение, основано на преминаване към вътрешни търгове, евентуално въвеждане на разрешителни за производствата, отделящи големи количества въглероден диоксид, може да бъде естествен източник на такива международни приходи, като предложи ключов източник на „новите и допълнителните“ финанси, които преговарящите под егидата на ООН делегации търсят така отчаяно.

Направете своя избор. Във време на финансово отчаяние, европейските правителства могат да подарят десетки милиарди евро по такъв начин, че голяма част от парите да отидат като баснословни печалби за замърсяващите индустрии. А като постъпят по този начин, те ще повишат цената за останалата част от европейския бизнес при изпълнението на ангажиментите на съюза в областта на климата. Но европейските правителства могат и да таксуват въглеродния диоксид правилно и да създадат недвусмислени и принципни стимули за ефективно съкращаване на емисиите, и така да вкарат десетки милиарди евро в обществения портфейл, като част от новите приходи да бъдат свързани с вноса, за да бъде намерен изход от задънената улица, в която е попаднала международната общност.

По БТА

*Професор Майкъл Гръб е председател на международната изследователска организация „Климатични стратегии“ в Кембриджския университет.Д-р Сузане Грьобе е директор на отдела за глобални въпроси в Германския институт по международни въпроси в Берлин.

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.