Хората гласуват за идиоти, за да накажат елита
Интервю на в. "Франкфуртер рундшау" с холандския журналист и писател Геерт Мак
– Господин Мак, десните партии печелят в Холандия, Белгия, Унгария или Словения. Намира ли се Европа пред един завой надясно?
– Като обща тенденция това вероятно е вярно. За Холандия обаче не. Би могло да се смята, че последните избори представляват една радикализация, но по принцип Холандия не се е преместила нито крачка надясно. Разликата между десни и леви все още е около 70 места в парламента. Вярно е по-скоро, че политическата средна линия някак имплодира в самата себе си. Мнозина от християндемократическите избиратели се придвижиха надясно.
– Можеше ли да се предвиди това?
– Не, то беше удивително именно защото проблемите при интеграцията на имигрантите не играят почти никаква роля в южната част на страната. И въпреки това хората избраха Вилдерс. Неговата голяма тема винаги е имиграцията. Но аз смятам, че неговите избиратели имат друго основание за избора си: те се бунтуват срещу елита.
– Хората в Холандия са високо образовани. Вилдерс обаче залага на опростени лозунги. Защо тогава той има успех?
– Във всяка европейска страна има 15 до 20 процента недоволни избиратели. Това е стара тенденция. Холандия дълго време виждаше себе си – впрочем, така ни виждаха и останалите – като по-добра от другите. Е, сега холандците трябва да разберат, че и те са обикновени европейци. Резултатите на Вилдерс са достойни за съжаление. Той получи 15 процента от гласовете. Но той повлия на останалите 85 процента с помощта на медиите, на вестниците или телевизията. Също като Макарти през 1950-те години в САЩ, Вилдерс получава огромно влияние поради опростяванията, които използва. Макар че собственото ми впечатление е, че през последната половин година той вече не доминира дебатите така силно, както преди това.
– Но наистина ли въпросът за имигрантите е толкова централен за западните общества? Би трябвало да предположим, че в момента има много други, съвсем различни проблеми.
– Действително. През последните месеци ние наистина започнахме да дискутираме и по други проблеми, освен ония за трудностите с мароканските или турски младежи. Например за безработицата, за икономиката. Предизборната борба в Холандия беше много провинциална: не се произнесе нито дума за бъдещето на Европа или за развитието на нещата по света. Това ме подразни много. И тук се намира големият проблем: нашите трудности, както и решенията, са европейски, но нашият демократичен театър все още е национален. Демокрацията все още има за гражданите чисто национални измерения. Тя все още не е намерила път към европейското ниво. Един открит европейски дебат все още не е поставен в ход. И всички ние плащаме висока цена за това, защото дебатите стават все по-провинциални. Разочарованието от днешна Европа се изразява в едно бягство в провинциализма, защото хората смятат, че не разполагат с контрол над процесите на европейско ниво. А при това всички наши шансове и надежди са свързани само с Европа. В Германия това се изживява по-осъзнато, отколкото в Холандия. Като малка страна ние живеем с усещането, че не разполагаме с власт. По тази причина ние се опитваме, подобно на Дания, да проектираме цялата си сила на нивото на националното.
– Следователно имигрантите не са проблемът, а по-скоро вентилът на недоволните?
– При всички случаи за Вилдерс е от полза това, че безработицата и икономическата криза са особено масивни в южната част на Холандия. Всичко това било по вина на мароканците, казва той. Но дори и сам той знае, че това не е истина. От изборите може добре да се види, че имигрантите са само вентил, защото на много места, в които Вилдерс имаше успех, липсват проблеми с интеграцията. На юг – като например в провинциите Лумбург или Брабант – има няколко места, където е имало трудности с имигрантите, но като цяло те липсват. Човек не може да ги сравнява с проблемите в Ротердам или Утрехт, или Хага. И въпреки това там Вилдерс е най-голямата партия. Градове като Амстердам, Хага, Ротердам, винаги са били имигрантски места. Без имиграцията Амстердам щеше да бъде едно нищо. Погледнато интернационално, това е едно съвсем нормално развитие. Някои квартали в града действително имат проблемите, за които Вилдерс говори. Но инак имигрантите му служат единствено като вентил.
– Какво трябва да се очаква от Вилдерс? Той се развива като десен популист.
– Ще бъде интересно да се наблюдава. В течение само на дванадесет часа той оттегли най-важната си предизборна тема освен тази за имигрантите – обещанието, че няма да качва възрастта за пенсия от 65 на 67 години. Той е циничен като някой американски неоконсерватор. Между другото, партията му демонстрира известни черти на бунтовност, съмнително е дали той ще успее да ги удържи под контрол. Той не разполага с персонал, който би могъл да работи в едно правителство.
– Коя управляваща коалиция според вас е най-интересна за Холандия?
– Голяма либерална коалиция с участието на либерали, социалдемократи, „D66“ – една прогресивнолиберална партия – и зелените. Това би било нещо нова за Холандия. Разликата между тези групи е сравнително голяма, но на личностно ниво те биха могли да работят добре едни с други. Струва ми се, че това не е невъзможно. Възможността за една дясно-либерална коалиция с Вилдерс е много малка.
– Какво очаквате от Вилдерс?
– Вилдерс не притежава широтата на Пим Фортюн, който сериозно се ангажираше с имиграционните проблеми. Той разчита на лозунги и не е изградил организацията на партията си. Това е един суетен човек, с него не може да се дискутира. В действителност той не знае нищо за исляма и интеграцията, той не се интересува от тях. Но в чужбина не трябва да се прави същата грешка, която беше извършена в Холандия: да се дискутира въпроса за интеграцията от партии като тази на Вилдерс.
– Живеем ли във време, в което хората се вслушват вече само в прости лозунги?
– В трудни времена това винаги е така. Болшинството от хората разбира много добре, че нещата са сложни и че за днешните проблеми няма прости решения. Хората, които гласуват за Вилдерс, казват: разбира се, той е идиот, той отива прекалено далеч, но при това си казват: Ние искаме да дадем урок на политическия елит. Онова, което не разбират е, че като избиратели те носят и определена отговорност.
Виж още текстове в сп. Либерален преглед