Индонезийският „Плейбой“ е с облечени жени, но се сблъска с шериата*

Индонезийското издание на сп. „Плейбой“ (Playboy) спечели битката с шериата. Последният рунд от глобалната война на културите между исляма и Запада се проведе в малка съдебна зала в Джакарта, където преди дни съдът реши, че снимките на жени по бельо, които списанието публикува, не са порнография. Съответно и главният редактор не е нарушил морала в страната. Оправдани бяха и две от красавиците, снимали се в изданието, които бяха обругани от вярващите си сънароднички като „евтини проститутки”.

В победата за прогресивните сили обаче има една голяма условност. Защото „Плейбой“ – Индонезия е като никой друг „Плейбой“ по света – той е “облечена” версия. Т. е. в него няма снимки на голи жени, а издателите му обещават, че и занапред няма да има. Това, което може да се види по страниците му, са красиви момичета по бански или по непрозрачно бельо с голи крака и дълбоки деколтета.

Защо тогава крайните ислямисти в най-голямата мюсюлманска страна в света започнаха дело срещу главния редактор Ървин Армада и две от красавиците, появили се в първия брой на изданието? Защото, както казват те, „Плейбой“ е нещо повече от обикновено списание. Основано през 1953 г., за източния свят то е символ на западното влияние и невъздържаност. И въпреки че в Индонезия се продават и порнографски филми, и други доста по-разкрепостени списания – FHM, Popular, Matra, Kartini и Nova – „Плейбой“ се приема от хардлайнерите като посегателство на Запада над ислямския морал. Още повече, че индонезийското издание е единственото в мюсюлманския свят, след като „Плейбой“-Турция спря да излиза в средата на 90-те години. Неслучайно един от лидерите на местната ислямистка организация Фронт на защитниците на исляма каза: „Плейбой“ е нашата цел, защото е американско издание. То е символ на международната порнография. Ако го оставим да се легитимира, това ще означава, че приемаме порнографията.”

Затова битката в съда беше повече от символична. Решението, за щастие, беше в полза на красотата и на свободата на изразяване – съдия Ефран Басунинг постанови, че снимките, публикувани през април 2006 г., не са порнографски и „нецеломъдрени”. Обвинението беше свалено по формални причини. Исковата молба не била коректно формулирана, тъй като не се е съобразила с медийните закони в страната, приети след падането на диктатора-президент Сухарто през 1998 г. Главният редактор, 42-годишният Арнада, имаше повод да почерпи, тъй като беше оправдан и се отърва от две години и половина затвор, които се предвиждат от наказателния закон за разпространение на порнография.

Сега той трябва да измисли начин да се помири и с ислямистите. Преди делото от обединението Фронт на защитниците на исляма обявиха, че ще започнат война, ако бъде оправдан. Те заплашиха, че ще нападнат офиса на списанието и ще го унищожат. В това заявление няма нищо изненадващо, защото още преди излизането на първия брой един от хардлайнерите на Фронта каза: „Дори в „Плейбой“ изобщо да няма снимки на жени, ние пак ще протестираме заради името му. Ако то не спре да излиза, ще действаме по типичния за нас начин, със сила. И безмилостно ще преследваме издателите.” Затова стотици полицаи и военни машини бяха на разположение около сградата на съда.

След като чуха присъдата, демонстрантите се разотидоха. С викове „Бог е велик” те апелираха към прокурорите да подновят обвинението.

Всъщност в Индонезия търговията с порнографски стоки е забранена. Това правило се заобикаля и около този факт не се вдига много шум. Очакваше се и стартът на „Плейбой“ през април миналата година да е спокоен. Списанието тръгна без голи жени, а на корицата му беше Картика Гунауан (мис април 2006) в непрозрачно дамско бельо. На страниците имаше снимки по бански и на телевизионната актриса Андара Ърли, междувпрочем разведена и майка на едно дете. Броят предизвика невиждан интерес и се продаваше директно на улиците, въпреки че в него се виждаше по-малко плът, отколкото в американското оригинално издание от 50-те години.

Може би точно заради интереса ислямистки организации започнаха масови протести. Те обстрелваха офисите на редакцията в Джакарта с камъни, а към работещите в списанието отправиха директни заплахи. Така редакцията се премести в Денпасар, столицата на преобладаващо индуисткия остров Бали.

Заради протестите вторият брой на Плейбой-Индонезия излезе през юни 2006 г., с месец по-късно от предвиденото. В него главна героиня беше местната красавица и позната на публиката от множество телевизионни реклами, моделът Джоана Александра, снимана по бельо, извадила на показ корема си. Имаше снимки и на друга известна индонезийска хубавица – Фла Присила, член на поп-групата Тофу. В броя „гостуваше” живеещата в Бали френска красавица Амар Дориан, в сравнение с която героинята на брой №1 изглеждаше като наивна второкласничка.

И докато по-разкрепостените читатели се питаха дали в Плейбой не трябва да има повече плът, мюсюлманските хардлайнери приеха снимките като обида. Крайната ислямистка организация Хизбут Тахрир отправи апел към правителството да спре списанието. Фронтът на защитниците на исляма съзря в снимките нарушение на наказателния кодекс и сезира полицията. Красавиците от брой №1 Картика Гунауан и Андара Ърли, в едно с главния редактор бяха арестувани, обвинени в нарушаване на благоприличието и заплашени с най-малко две години затвор. Ислямистите поискаха смъртна присъда…

Процесът срещу списанието започна през декември. Прокурорът отсече, че обвиняемият нарочно е подбрал снимки на жени по бельо или с частично разголени гърди. По този начин той обърквал обществото и вредял на морала в страната. На обвиненията главният редактор Арнада отвърна, че в изданието няма голи жени и то е много по-целомъдрено, отколкото индонезийските издания на други западни списания.

След протестите „Плейбой“ – Индонезия направи още нещо забележително в историята на списанието. Тъй като уплашените от мюсюлманското недоволство рекламодатели оттеглиха рекламите си, вторият брой излезе без реклами – с девет празни страници и с едно послание от издателя PT Velvet Silver Media: „Тази страница е празна нарочно и е посветена на лоялните ни клиенти, които са били заплашвани за това, че рекламират в списанието ни”. Липсващите реклами са били на цигари, мъжки парфюми, коли и мобилни телефони.

Рекламодателите, разбира се, имат причини за притеснения. След опустошилите крайбрежието вълни-цунами от декември 2004 г., приети като Божие наказание, в страната се наблюдава завръщане на законите на шериата, които преследват най-вече извънбрачния секс, употребата на алкохол, комара и жените, които ходят с непокрити глави. В отделни индонезийски провинции тези закони действат още от въвеждането на регионалната автономия през 2000 г., но истински бум се наблюдава след 2004 г. Такъв е например законът срещу проституцията в Тангеранг, според който всяка жена, която след залез слънце е сама на улицата, трябва да докаже, че не е проститутка. Или законът в Макасар, според който от тази учебна година ученичките трябва да носят дълги поли, а не-мюсюлманките са длъжни да излизат на улицата забрадени.

За съответствието на новите закони с конституцията спорят политиците в националния парламент. Защото основаната през 1945 г. Република Индонезия е все още секуларна държава, която се базира на петте колони на държавната философия Панкасила. Нейната цел е да интегрира различните религии, езици и култури и се осланя на мотото „Единство в многообразието”. Според допитванията до общественото мнение, повечето индонезийци продължават да са умерени в религиозните си възгледи. Въпреки това много организации настояват за по-строги закони, свързани с порнографията и неморалните действия, които могат да тласнат младите хора към удоволствията и лекия живот. Тези организации по свое усмотрение организират нападения срещу различни прояви като изложби с актова живопис или редакцията на индонезийския Плейбой. Те лобират за нови закони срещу порнографията, които да въведат за жените в цялата страна нови правила на обличане и да ограничат свободата на изразяване чрез изкуството и в медиите. Според тях целувките на открито трябва да бъдат санкционирани със затвор.

Затова решението на съда в Джакарта си е истинска победа на красотата над исляма в най-мракобесния му вид. Вярно, че снимките от индонезийския Плейбой на запад не биха били приети дори за еротика. Историята за красавицата и звярът обаче продължава – ислямистите ще обжалват решението и ще търсят справедливостта до дупка.

Контра

В началото на март апелативният съд в египетската столица Кайро потвърди присъдата срещу египетски автор на интернет блог-страница – 22-годишният Абд ал-Карим Сюлейман. Той ще лежи четири години в затвора за обида на исляма и на президента на страната. Първоначално присъдата беше произнесена от съда в Александрия – две години за обида на исляма и на пророка Мохамед, както и за насърчаване на сформиране на секти, и една година за обида на египетския президент Хосни Мубарак. Повод за съдебното преследване станаха критиките на младежа към консервативните мюсюлмани. На първия процес съдията го обяви за виновен за обида на пророка Мохамед, тъй като през 2005 г. след нападението на разгневени мюсюлмани над християнска църква Сюлейман написал: „Мюсюлманите разкриха пред света истинското си, ужасно лице. Те показаха на всички, че са изпълнени с варварство, бруталност и ненавист”. Съдията цитира и постинг на Сюлейман, в който той нарича пророка Мохамед и последователите му кръвожадни, заради учението им за воденето на война. Съдът не взе предвид, че в други текстове египтянинът се опитва да изясни позицията си. Той искал да каже, че Мохамед е велик, но учението му за войната трябва да бъде оценявано в исторически контекст.

–––––-

* “Шериат” в превод от арабски означава “пътят, който трябва да се следва” и представлява т. нар. мюсюлманско право. Шериатът се основава на задълженията, възложени на вярващия, а не на неговите права. Мюсюлманското право се прилага само в отношенията между мюсюлмани, тъй като религиозният принцип, на който се основава, отпада, когато едната от страните не е мюсюлманин.