Албер Камю – портрет от влюбена американка

През 1957 г. 43-годишният Албер Камю е удостоен с Нобелова награда за литература за есето си „Размишления за гилотината“. През 1960 г. загива в автомобилна катастрофа. Така той се превръща в най-младия лауреат след Киплинг, но и в най-рано починалия носител на отличието.

„Камю, моя любов” (ИК Ера) е проникновена и страстна биография на един от най-значимите творци на ХХ век. Елизабет Хос разкрива многоликия портрет на човека, скрит зад името Албер Камю. Кой е бил той под маската на славата? Французин от Алжир, роден в скромно семейство сред кипежа на средиземноморските страсти. Болен от туберкулоза изгнаник, който редактира вестник на Съпротивата в окупирана Франция. Талантлив творец, измъчван от кървавия конфликт в родната земя. Красив чужденец, влюбен в много жени. Писател в търсене на истинския си глас…

„Камю, моя любов” съдържа 14 части, изследващи както периоди от живота на твореца в хронологична последователност, така и основни проблеми в произведенията  и житейския му път – сред които неговите идеи за бунта и съпътстващата го туберкулоза.

Елизабет Хос рисува детайлна картина на епохата, местата и хората, оказали влияние върху живота на великия писател. Роден през ноември 1913 г. в Алжир, той расте в пренаселено жилище без ток и течаща вода. Почти глухонямата му майка остава вдовица, след като съпругът й е убит през Първата световна война. Камю е забелязан от свой учител в началното училище и изпратен да учи в престижна гимназия, а по-късно и в университета на гр. Алжир. С подчертано образен език са описани дните на неговата младост сред пищния северноафрикански пейзаж. Оказва се, че освен буден ученик младият Албер е бил и запален футболист и плувец.

Тази книга не спестява нито една трудност, предизвикателство и разочарование, което съдбата поднася на бележития писател, журналист, философ. Камю се разболява от туберкулоза едва на седемнайсетгодишна възраст и това до голяма степен предопределя по-нататъшната му съдба. Авторката раздипля причините за горчивата вражда с Жан-Пол Сартър и обръща внимание на критиките, които Камю изтърпява заради отказа си да заема страна по време на Алжирската война за независимост.

Елизабет Хос анализира романите, пиесите, есетата, политическите статии и писма на Камю. Подчертана е моралната му позиция срещу смъртното наказание, тероризма, насилието, нацизма, Сталин и атомната бомба. Той е бил високо морален човек, който е чувствал отговорност да сподели на висок глас проблемите на своето време.

В „Камю, моя любов” ще прочетем и много подробности от ежедневието на изтъкнатия творец. Той е обичал да играе пинг-понг и е имал котка на име Сигарет (цигара – б. пр.). Камю никога не заключвал колата си и пишел прав. Когато изпаднал в депресия след получаването на Нобеловата награда (клаустрофобия, панически атаки), той се захванал с йога. А по време на единственото си гостуване в Ню Йорк посетил зоологическата градина двайсет пъти.

Елизабет Хос постига баланс между безупречното изследване на фактите и деликатния поглед върху най-интимните измерения от душевността на Камю. Тя съчетава нишките от пъстроцветния му живот със спомените за своето пътешествие по неговите стъпки в Северна Африка, Франция и САЩ и опитите й да надникне отвъд обвивката на неговата прословута самота.

Авторката внася дълбочина в повествованието, като запознава читателите с процеса на създаването на книгата. Така например, един от най-драматичните моменти в проучването е, когато най-надеждният източник – критикът Роже Кийо, се самоубива няколко седмици преди уговорената им среща. На друго място авторката чистосърдечно признава, че без да иска е зацапала дума в оригинал на Камю…

Елизабет Хос е като археолог – не се примирява, докато не научи всичко, което е възможно да бъде научено за субекта на нейния труд. Тя черпи информация от огромно количество източници – дневници, издадени произведения, срещи с познати и близки, архиви, писма и снимки. Тя посещава къщите и апартаментите му, любимите му барове и ресторанти. Разговаря с всеки, който може би го е познавал. Дори се научава да разбира нечетливия му почерк. А написването на книгата й отнема 9 години.

Усилията дават резултат: за разлика от други биографии в „Камю, моя любов” са преплетени три изключително важни елемента – историческите факти, биографичните детайли и личните прозрения на авторката.

Затова „Камю, моя любов” не е само биография. Тези страници са откровение за дългогодишната страст на Елизабет Хос към твореца, формирал я като личност. Увлечението на авторката по далечната фигура на френския писател започва още в колежа. Когато Камю умира в автомобилна катастрофа на 46-годишна възраст, трагичната новина разтърсва хиляди почитатели на французина в цял свят.  Хос не е изключение…

Колежанското увлечение на авторката се превръща в четирийсет годишно търсене на истинския Камю, което рефлектира в педантично изследване за неговия живот. Елизабет Хос е дала израз на своя литературен плам в произведение, в което се съчетават жанровите особености на биографията, литературната критика, културната история и мемоара…

От блога Книжен Ъгъл

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.