„Полузабранена“ писателка от Куба напомни соца на българите
За българите над 40-годишна възраст една книга на кубинска писателка, излязла неотдавна на български, връща спомените им за живота при социализма. Дефицитът, забраните, изходните визи, мизерното заплащане, лъскавите образи от свободния свят на Запад… Писателката е Уенди Гера (виж по-долу интервю с нея), а книгата – „Всички си тръгват” – роман, който е преведен на около 10 езика, издаден в цяла Европа и Латинска Америка, но още не е издаден в Куба. Авторката му пътува зад граница със специални разрешения като лице на кубинската литература, която всъщност не се печата в собствената й страна.
Романът „Всички си тръгват”, който има куп награди за испаноезична литература и др., всъщност представлява дневникът на едно момиче. Гера започва да води свой дневник на 8 години, поощрена от своята майка, известна кубинска поетеса – Албис Торес. На базата на детския дневник по-късно тя пише роман, запазвайки формата на дневник, с изключително поетичен език и потресаващо съдържание. В романа си Уенди Гера говори открито за Куба на Фидел Кастро – отвътре. Книгата рисува затворения свят на една държава на забраните през очите на едно момиче и ужасно болезнено припомня и на българите как беше при соца.
Уенди Гера твърди, че няма намерение да напуска страната си, независимо че вече е известна и пътува по света. Режимът в Куба се отнася търпеливо към нея и дори към някой нейни по-остри изказвания за цензура и др. несъгласия с официалната власт. Тя се изказа безцеремонно по същия начин и при гостуването си в България неотдавна за издаването на книгата й на български от ИК „Жанет 45”.
Гера продължава да пише всеки ден дневника си, запечатва не толкова мислите си, колкото случки и активни събития. „Така намирам уединение в една много колективна страна”, обяснява тя.
Уенди Гера: Има отказ да ме издават в Куба и толкова
Петър Величков
Уенди Гера (Wendy Guerra) е на 39 г., с романа си „Всички си тръгват” печели наградата Bruguera за най-добър испаноезичен роман през 2006 г. и мн. други литературни награди. Романът още не е издаден в Куба, но е преведен на английски и много европейски езици. През 2007 г. Уенди Гера е включена от Convocatoria Bogotá 39 (Колумбия) – сред 39-те най-важни писатели от новото поколение латиноамерикански разказвачи.
Гера бе първият кубински писател от четвърт век насам, пристигнал в България. Тя гостува у нас неотдавна по покана на ИК „Жанет 45”, за да представи БГ превода на романа си „Всички си тръгват”, осъществен от Еми Барух.
Гера е родена в Хавана през 1970 г. На 17 години спечелва наградата за поезия на Хаванския университет (1987). Признава, че най-важната роля за превръщането й в писател са изиграли кубинците, които крачат редом с нея, техните ритми, самият живот… френската, английската и североамериканската литература, но и Габриел Гарсия Маркес, с когото лично се познава.
– Госпожо Гера, гостували ли сте преди в България? Какви са очакванията ви?
– Не съм идвала, това е моето първо посещение тук и съм любопитна да разбера една култура, която ми е била препоръчвана още от дете. Нямам очаквания, защото никога не митологизирам градовете, просто се оставям да ме водят и съм вярна на себе си там, където се намирам.
– В последните 21 години някогашният интензивен културен диалог между българи и кубинци позаглъхна. Чели ли сте книги от български автори и кои?
– Чела съм само детски български писатели, такива каквито в нашето детство се появяваха в книжарниците и във филмите и които ни съпътстваха, когато Куба не позволяваше навлизането на творци извън възприетия социалистически канон по отношение на формата и съдържанието. Била съм на различни литературни фестивали в Европа, но за съжаление не съм имала възможност да се запозная с български автори. Сега е най-добрият момент за това.
– Романът ви „Всички си тръгват” е преведен на доста европейски езици. Но защо още не е излязъл в Куба?
– Авторът рядко узнава причините за мълчанията. Отнасям се с подозрение към този, който би могъл да знае това. Има отказ и толкова.
– Доколко героите ви живеят самостоятелно? Какво автентично, преживяно или чуто от вас самата влагате в съдбите им?
– Избирам централната сюжетна линия и после работя около изграждането на героите и техните детайли с отделни истории, откраднати от близки до мен хора. Всичко обаче тръгва от личния дневник и е много трудно човек да се отдалечи от него.
– Вие сте сред авторите, свързани с Педро Хуан Гутиерес, превеждан с успех у нас (б. р. – кубински писател, художник и скулптор. Романът му „Мръсна хаванска трилогия“ (1998) е световен бестселър, преведен е на петнайсет езика). Познавате ли се лично? Разкажете някоя случка, свързана с него…
– Педро Хуан е много ерудиран и мил човек. Излизаме да хапнем заедно, когато сме в Куба. Неговият възглед за действителността, начинът, по който я усеща, е много силен и истински. Много ми харесва как разказва за живота в моя някогашен квартал Сенто Хавана. Педро е любител на грозното, на красивото, на мръсното, на луксозното в нещата, които ни заобикалят.
Присъствието на Педро в моя град е част от обаянието, с което устоявам на кубинската действителност. Нарича ме „Принцесо” и има прекрасно чувство за хумор, може да промени всичко с тона, по който засяга събитията. Той е лъчезарен. Уважаваме се и се обичаме. Голяма личност е.
– Славата ви застига с „Всички си тръгват”… По-трудно ли ви беше с писането на следващите книги?
– За мен да продължа да пиша е всекидневна работа, всяка сутрин си водя бележки в дневника. Не е важно от тях да излезе роман, важното е да записвам. Между думите в личния ми дневник има хиляди истории, които могат да се родят.
– Какво от тези записки се появи досега?
– Вторият ми ромaн разказва за липсата на власт на жената и за паметта в Куба. Третият, който публикува моето френско издателство, разказва за Анаис Нин в перода 1922-1923 г. (б. р. – американска писателка от френски произход, известна с еротичните си романи и разкази).
– У нас преведоха скандалния й роман „Делтата на Венера”…
– Книгата ми за Нин напомня апокрифен дневник, много старателно обмислен, въз основа на проучвания, които водих в продължение на 11 дълги години за кубинския живот и пристигането на Анаис, за да се омъжи в Хавана. Имам много сюжети за романи, запазени в личните ми бележки, които чакат да разкрият себе си чрез моя странен начин на писане – в истински или в измислени дневници.