Американските тайни и „руската шпионска мрежа“

Реакцията на голяма част от средствата за информация в САЩ на скандала около разкритата от властите „руска шпионска мрежа“ може да се опише с думите, приписвани на великия Лев Толстой: „Той плаши, но мен не ме е страх“. Мой познат журналист, който от години се занимава със съдебната хроника в редица нюйоркски вестници, заяви, след като се запозна с материалите по делото на „руските шпиони“: „Онова, което те са предавали в т. нар. Център като разузнавателни данни, може свободно да се свали от интернет“.

Сходна е информацията и в „Ню Йорк дейли нюз“: „В съдебните материали се твърди, че от обвиняемите искали да предават такава информация, с която може да разполага всеки, който може да използва търсачката на Гугъл, например: каква е позицията на САЩ и иранската ядрена програма, или какви цели си е поставял президентът Обама на състоялата се миналата година среща на високо равнище в Москва“. Като се позовава на неназован по име представител на вашингтонската администрация, вестникът констатира, че „обвиняемите не са предали нито една информация, която би нанесла реални щети“.

Традиционно злонамерено настроената към Русия телевизия на Мърдок „Фокс нюз“, описвайки мащабите на разкритата от властите „руска мрежа от нелегални“, отбелязва, че „все още не е ясно – в ерата на Интернет и Гугъл – с какво те (руснаците) са могли да се сдобият като информация с толкова усилия“. Телевизията обръща внимание и на факта, че арестуваните са обвинени „не в шпионаж, а в пране на пари и че не са се регистрирали като чуждестранни агенти“. „Не е ясно дали е била разкрита поне една американска тайна“, констатира телевизията.

Даже при повърхностен преглед на големия обем съдебни документи, предадени във федералния съд в южния район на Манхатън се появява усещането, че т. нар. шпиони много по-успешно са се оплаквали от живота, отколкото са събирали шпионски сведения. Например, ако се вярва на промъкналите се в печата разпечатки от подслушани разговори, един от заподозрените – Хуан Ласаро,преподавател в колеж в щата Ню Джърси – веднъж посъветвал съпругата си Вики Пелаес, която също е обвиняема, че видите ли, в Центъра говорят, че информацията не представлява никаква ценност, тъй като в нея отсъстват позовавания на източници. Съпругата, която по съвместителство е и наблюдател в популярния вестник на испански език „Ел Диарио“, се опитала да го успокои. „Сложи там името на който искаш политик“, посъветвала тя съпруга си.

В материалите на следствието човек може да се натъкне и на оплакването на друг заподозрян, Ричард Мърфи, от това колко отвратително работи полученото от центъра шпионско оборудване. Освен това, както става ясно от документите по делото, с „работата“ в семейство Мърфи всъщност се занимавала съпругата, Синтия. Тя предала в Центъра добре приетото там съобщение за „перспективите на пазара на злато“, а след това, като че ли за да достави удоволствие на Москва, се запознала с важен нюйоркски финансист, който е тясно свързан с една от водещите партии.

Някои наблюдатели недоумяват: какъв е смисълът, при толкова ниско КПД на „руската шпионска мрежа“, от толкова шумни арести, извършени от Министерството на правосъдието, което на всичко отгоре май избра и не съвсем подходящ момент. Частичен отговор на този въпрос даде вашингтонски бюрократ, който в изблик на откровение признал пред журналисти, че една от основните цели на вълната от арести била „да се предизвика паника в руските шпионски служби“. „Та те не знаят какво знаем ние“, заявил източникът.

В същото време някои политически наблюдатели обръщат внимание на факта, че администрацията на САЩ не прави никакви опити да раздуе случая до голям международен скандал. „Фактът, че всичко това се случи няколко дни след посещението на Медведев в Белия дом, при условие, че арестите явно е можело да бъдат извършени и по-рано“ дава основание да се предположи, че там са чакали края на срещата на високо равнище“, твърди изпълнителният директор на вашингтонския „Център Никсън“ Пол Сандърс.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.