Да възприемеш културата на постоянната усмивка
Америка дисциплинира, казват двама български студенти след бригада в САЩ
Преди две години на Митя Атанасов САЩ му изглеждат далечна мечта. Но изведнъж той се озовава там, в щата Мичиган, на студентска бригада. На следващата година отива отново. Заедно с приятелката си Елина Серева попада в Атлантик Сити, градът, известен като втория Лас Вегас, заради множеството казина и игрални домове. Намира се в щата Ню Джърси, на Източното крайбрежие на САЩ.
Някогашната мечта за „далечната Америка” вече е постоянна дестинация на българските студенти.
Елина учи втори курс архитектура във Висшето военно-строително училище сега ВСУ. Митя е студент по информационни технологии в трети курс в Специализирано висше училище по библиотекарство и информационни технологии.
Близо 4 месеца в Атлантик Сити Елина е била сервитьорка.
Митя е работил на длъжност, както той я нарича „усмихване, поздравяване на хората и да бъдеш любезен”. Тази длъжност всъщност била кешер, работа на касата.
И двамата са работили само на едно място, по 40 часа на седмица. „Успявахме да се издържаме, без да се лишаваме от нищо. В двата свободни дни от седмицата пътувахме до Ню Йорк, Филаделфия, Вашингтон, Чикаго. В Атлантик Сити ходихме на концерти на Sean Paul, Black Eye Pease…“ (б. р. – групи, популярни от МТВ).
Елина: „Отидохме в САЩ не толкова, за да печелим пари, колкото да видим. Знаех, че ако остана в София цяло лято ще мързелувам и реших, че е по-добре да отида в щатите да видя как ще се справя сама. Честно казано до сега винаги нашите са ми давали пари. Затова исках по някакъв начин да докажа, че мога и сама. Америка много ми помогна да порасна.
Като кацнеш на летището, първото нещо, което мислиш, е как да се добереш до центъра на Ню Йорк, за да вземеш рейс за града, в който трябва да отидеш. Отначало изобщо не осъзнаваш къде си, в следващия момент си казваш, абе аз съм в щатите това дето го дават по филмите, на другия край на света. Като ходиш на дискотека все едно си в някакъв „черен” хип-хоп клип. В Ню Йорк е точно като в сериала „Сексът и градът”. Там кипи от живот. Веднъж като се разходиш в Ню Йорк и като се върнеш в София, Витошка в най-оживените си дни ти изглежда като някакви умрели улички там.”
За разлика от Ню Йорк, Вашингтон разочаровал Елина като град, „може би, защото няма небостъргачи.”
Намирането на квартира е най-трудната част, като пристигнеш в САЩ, казват и двамата в един глас. Елина в първите дни е спала в къщата на познати българи, а през това време по цял ден е обикаляла в търсене на квартири – от сутрин до вечер. „Като си там малко трябва да се стегнеш и никакви лиготии. Не можеш да си кажеш, сега ми писна да търся квартира, спирам. Няма кой друг да ти намери…”. Накрая Елина намерила къща в близко градче до Атлантик Сити, Вентор. Хазяите били „готини”. Там живели 7 приятели и си разделяли наема – по 300 долара на човек на месец.
„В САЩ хората живеят по съвсем друг начин. Много са общителни и усмихнати и винаги те поздравяват и те питат как си, особено като влезеш в магазин.”, още се учудват Елина и Митя. Отначало двамата възприели постоянната „усмихнатост” като нещо лицемерно. Елина:„В следващия момент обаче, като се върнеш в България и те посрещне някаква намусена продавачка, и си казваш – искам да са лицемерни, обаче да ми викат здрасти и да ме питат как съм”.
Започнали да възприемат „културата на постоянната усмивка“.
Елина:„Като ти се усмихнат 10 човека навън и ти вече не можеш да ходиш и да гледаш намръщено…започваш и ти да се усмихваш”.
Митя: „И в България се опитвам да живея така.”
„По-добре лицемерни, но усмихнати, отколкото още по-лицемерни, но намръщени”, единодушни са двамата.
Последната година случили при „много готини мениджъри”.
Елина: „Най-важното е да не закъсняваш за работа.“
Митя:„Работодателите много се кефят на българите, защото те се бъхтят яко за пари и им вършат работата. Другото хубаво нещо е, че там си има правила, които трябва да се спазват, ако правиш това, което не трябва да правиш 95% е вероятността да те уволнят, а не като тука „мама познава шефа”, примерно или „тате има фирма”.
Студентите се впечатлили, че в Атлантик Сити има много чернокожи. Затова и предпочели квартира извън центъра на града. И двамата предупреждават за думата „негър“ – вместо нея задължително да се използва думата „чернокож”, защото се обиждат и „ще имаш проблеми”. Митя: „Българите „кодово” ги наричат печки, черни, въглени и т. н.“
Елина: „Не сме имали спречквания с чернокожи. Освен веднъж – с още две момичета минавах през квартал на черни през нощта и една чернокожа жена ни каза „White Trashes” (бели боклуци).“
Митя: „В Атлантик Сити има страшно много българи, които работят по хотелите и казината, но „на всички управляващи позиции има американци. От най-ниския до най-високия мениджър почти всички изцяло са бели американци.
Отношението между българите в Америка по нищо не се различава от отношението помежду им в България. Има и позьори, и много готини българи. Обаче, като става дума за нещо сериозно, ако някой може да си хване първи работата естествено, че ще гледа да те прецака. Ако не се познавате от преди това, това че сте българи не ви поставя по-близо един до друг. Това е борба за оцеляване. Така е навсякъде независимо дали си българин!
За да се справиш с трудностите там, трябва да се настроиш вътре в себе си за нещата, които досега не си ги виждал. Просто трябва да си представиш как ще станат нещата и те стават.“
И двамата са единодушни, че Америка учи на дисциплина и самодисциплина.
Америка е направила Елина по-сериозна. Митя видял света под по-различен ъгъл. „Американското общество е много по-развито от българското, защото тук нашето е зъб за зъб, око за око и всеки гледа себе си. В Америка всички хора са поставени наравно. Поне масата от хора. Всеки знае като прави нещо, какво ще получи. А нашето общество е изградено на баджанащина, на беззаконие, на крадене. Ключовият момент за развитието на американската нация е това, че има правила и дисциплина”, смята студентът след две бригади там.
Двамата споделят впечатленията на свои колеги, че множеството правила правят американците леко инфантилни.
Елина:„По-добре инфантилни като хора, отколкото груби, нагли и цинични”.
Митя: „В България няма морал, американците имат морал, макар той да им е наложен.”
Елина: „Въобще не са толкова морални. Работих в заведение и имах преки наблюдения върху поведението на клиенти американци. Но ако клиент се отнесе лошо с теб, винаги можеш да отидеш при мениджъра и да му кажеш. В момента, в който му го кажеш ще видиш как този клиент напуска заведението, защото охраната ще го изнесе.” Митя: „В България, ако си сервитьорка в някое заведение може да те хванат и…всичко да стане на сепарето и нищо не можеш да им кажеш”.
Преди да посети щатите Елина е била категорична, че не иска да живее там. След 4-месечния си престой в Атлантик сити, обаче, в момента тя обмисля да продължи обучението си в САЩ с магистратура и после да остане да поработи известно време.
Митя:„Не бих живял там. В България има много неща, които трябва да се променят и ако няма хора, които да останат тук, просто няма кой да ги промени. Щатите не са по-красиви от България, тук природата ни е уникална.”
Елина (шеговито): ”Тук си нямаме Ниагарски водопад”.
Митя: „Ниагарският водопад не може да замести Балканите, Стара планина и Рила.”
Елина:„Аз мисля, че в крайна сметка планетата е една, природата е еднаква и е малко прекалено, като кажем – България е чуден рай.”
Елина и Митя леко се разминават в патриотичните си чувства към България. Елина я чувства като родина, но проблемът е в това, че „тук нямаш шанс да изкараш пари и да се чувстваш човек.” Митя: „Все пак „парите не са всичко”. Иначе и двамата твърдят, че „парите са важен елемент, за да живееш както трябва”.
В щатите българските студенти се забавляват с други студенти предимно от Източна Европа. Постоянно се редуват партита – европейско парти, българско парти (известно като БГ парти) и други. БГ-партито е „яко чалга и се танцува по масите.” Това е и купонът, на който българските студенти се напиват най-много, „защото цяла седмица си бачкал, особено събота и неделя се съдираш от бачкане, и затова в неделя ти се иска да изтрещиш.”
Елина се е върнала с около 5000 долара, като от тях е трябвало да върне сумата, която е получила авансово, за да замине – самолетен билет, застраховка и т. н.
Митя: „Тази година се е върнах малко на минус с парите, защото дискотеките и животът надделяха над работата”. Двамата успели да си купят по един лаптоп, „малко дрешки” и да посетят например Статуята на свободата в Ню Йорк и Ниагарския водопад.
Двамата студенти се канят това лято отново да работят на същото място, на което и миналата година. Не искат другаде, защото „в Атлантик Сити се правят добри пари, има много работа, пък и градът е на стратегическо място. В Калифорния, например, тогава не е сезон и няма работа, в Маями пък има много урагани, на Север няма къде да ходиш, а в малък град е тъпо.”
Двамата казват, че една от отрицателните страни на това да се ходи в щатите е, че започва да ти харесва.
Елина и Митя: „Ходи ни се пак. Като че ли и догодина ще ни се ходи.”