Явор Колев е прав за chitanka. Недоволството в случая е колективна цигания*

Снимка: Нели Томова

Никой не може да ме упрекне в симпатии към МВР, ГДБОП или някой си Явор Колев, шеф на отдела за компютърни престъпления. За всички тях в нашия сайт e-vestnik сме писали изобличаващо и осъдително неведнъж.
Дори след акцията за chitanka.info написахме, че МВР пак вдига шум и нямаше нужда антимафиоти да гонят сървъри по покривите и да правят показни акции (виж тук). Можеше тихомълком двама цивилни да посетят стопаните на сайта, прокурор да им приготви един обвинителен акт и т. н.

Но реакцията във форумите в Интернет по този случай ме кара да се върна на него и да кажа още нещо. Всякакви разсъждения, че посягат на словото, че това е акция срещу книгите и срещу читателя са несъстоятелни.
Признаваме ли в България закони? Или приемаме кражбата за нещо естествено и морално?

Законът в случая не е крив – такива са законите в целия цивилизован свят. Всякакви нелепи примери, които защитниците на въпросната chitanka привеждаха в интернет, са едностранчиви и манипулативни. Не, не може да се сравнява с библиотека с книги. Библиотеките по света си купуват книгите и в Европа са задължени да правят отчисления за авторски права, а в тях се плаща такса от читателите. И примерите с руски безплатни или западни сайтове също не са никакво оправдание. Това, че в Русия имало пиратски подобни сайтове, не е оправдание. Има и западни безплатни за четене. Но там тези сайтове си плащат авторски права на автори, издатели и преводачи.

Явор Колев. Снимка: в. „Новинар“

Какво прави chitanka.info? Не плаща нищо. Стопаните му се крият, никой не ги знае кои са, скрили са и сървъра на някакъв покрив. Ако делото им е толкова хуманно, благородно и законно, защо се крият? Прав е Явор Колев да зададе този въпрос.

В една правова държава, онзи, който прави подобен сайт, ще откупи авторски права. Ще плаща според броя на изтеглените книги на съответните автори, издатели и преводачи. Дали ще направи безплатен сайта или платен с есемеси (като един друг хитрец от Русе, направил подобен сайт за книги, пак закрит от ГДБОП), това си е тяхна работа. Да печелят с реклами, да печелят с есемеси – както решат. Но трябва да плащат авторски права. Кой може да накара един преводач да преведе една книга, ако ще я превежда безплатно? Кой издател ще плати на чужда автор, за да издаде на български една книга, ако някой ще я разпространява в интернет безплатно?
Сайтът може да е безплатен за читателя, но за авторите и носителите на авторски права трябва да плаща. Негова работа как.
Както има безплатни вестници, за които все пак някой плаща (реклама и др.), така има и безплатни сайтове. И както един търговец или автомонтьор намира пари и инвестира, за да си направи магазин или сервиз, така и някой, който е тръгнал да прави сайт, ще намери пари и ще инвестира да купи стоката, която ще продава или разпространява безплатно. Много хора с дребен или едър бизнес залагат апартаментите си за кредити, затъват в заеми и т. н., за да започнат.

„Свободата зависи от твоите пръсти – продължавай да блогваш“, пише на този банер на EФФ, световна организация за защита на правата на Интернет потребителите. Тези права обаче често се сблъскват със закона за авторското право. Снимка: eфф.орг

В случая създателите на chitanka.info искат да минат метър. Крадат и се крият. И призовават за помощ, че им пречат на кражбите. И се намират удивително много хора, които ги защитават.

Дали една книга ще се разпространява на хартиен носител или на електронен, това няма значение. На авторите трябва да им се плати.
И (удивително за самия мен), аз се подписвам под репликата на Явор Колев – “Всеки от нас дава по 10 лв. за шише ракия, но не иска да даде 5 лв. за книга.” Да, точно така е. За пиене смятаме, че е нормално да плащаме, а за книга – не. Ракията – с пари, а интелектуалният труд и информацията – без?
Може би авторите не трябва да ядат? Трябва да пописват книги за удоволствие и безплатно?
Масовото недоволство в случая с chitanka.info е някакъв вид цигания и андрешковщина. Ние тука няма да плащаме – аре, бе, кво искат тия… и т. н.

В България в интернет и в печатните медии се краде тотално – снимки, текстове. И е-vestnik е жертва. Голяма част от съдържанието му е преписвано постоянно от други сайтове като afera.bg, blitz.bg и др., които са специализирани в кражби. Над 200 статии и интервюта, и двойно повече снимки от e-vestnik са препечатани без разрешение в 10-ина вестника като “Папарак”, “Шоу”, “Политика” и др. (А със съгласие на редакцията се препечатват и в “Уикенд”, “Шок”, “Галерия”, “Ретро” и др.). Тоест има издатели, които крадат и продават готов чужд продукт. Не само от e-vestnik.

В случая Явор Колев не ни е помогнал с нищо и не затова пиша в негова подкрепа. Въпросът е в принципа. И в спазването на законите.

–––––––––––––-

* Б. а. – Тъй като изразът “цигания” предизвиква спорове, искам да поясня. Противно на претенциите циганите да се наричат роми, авторът смята, че думата циганин не е обидна и се употребява в някои европейски страни. А думата ром се отнася само за част от циганите.
В случая използвам понятието “цигания”, което е синоним на безредие, невежество, липса на правила, грозна и безогледна практика. И не смятам, че има някаква разлика в манталитета между цигани и българи. И едните, и другите крадат. Едните по-изтънчено и с интелектуални оправдания, а другите – поради образователното равнище – са по-директни.
И както има израз “циганска работа”, има и израз “българска работа”. Двете са синоними, отнасят се за едно и също
.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.