Даниъл Силва праща в Москва своя „художник убиец“ от Мосад

Даниъл Силва. Снимка: личен сайт

Американският писател Даниъл Силва печели световно признание с романа „Художникът убиец”. В книгата за пръв път е представен Габриел Алон – художник реставратор и агент на израелските тайни служби. Заглавието поставя началото на една от най-успешните серии шпионски романи. Десет години след излизането на „Художникът убиец” заглавията от поредицата с Габриел Алон са вече девет на брой, като всички са заемали челни позиции в престижните класации за бестселъри. Серията е преведена на повече от 30 езика, а Габриел Алон е обявен за „най-добрия образ на шпионин в литературата, откакто Иън Флеминг създаде Джеймс Бонд”. В новия роман „Московска афера“ (ИК Хермес) Габриел Алон трябва да прекъсне медения си месец, защото от Мосад го изпращат в Рим да приеме съобщение от руски разследващ журналист. Руснакът твърди, че иска да предупреди за сериозна заплаха за сигурността на Израел и Запада. Минути преди да се срещне с Алон, журналистът е убит въпреки строгите мерки за сигурност.

– Това е осмото заглавие в поредицата с главен герой Габриел Алон. Защо точно в тази книга за пръв път действието се развива в Русия?

– Замислям го от много време. Все пак израснах с класическите шпионски романи за Студената война. В колежа изучавах руска история и външна политика на Съветския съюз. Дори исках да работя като кореспондент в Москва. Когато започнах да пиша, Студената война беше свършила, но знаех, че в Русия скоро ще дойде на власт нов „цар” и ще ни предизвика отново. И ето че новият цар се появи – Владимир Путин. Критиците му скоро започнаха да умират по мъчителен начин при мистериозни обстоятелства. Когато през 2006 г. Александър Литвиненко беше отровен в Лондон, разбрах, че е настъпил моментът Габриел Алон да отиде в Русия.

– Защо избрахте това заглавие?

– Злодеят в книгата – Иван Харков, е събирателен образ на руските олигарси, за които четем във вестниците. Посредством заглавието и атмосферата на романа се опитах да напомня за същината на Студената война, съотнасяйки я към настоящия момент. Исках да създам усещането, че вероятно положението в Русия не се е променило много. Може би поредният цар, поредният Сталин е на власт. Не случайно финалните сцени в „Московска афера” се развиват на Ленински проспект. Ленин е наложил комунизма в Русия, а един от централните булеварди все още носи името му.

– Преди обаче да изпратите Габриел в Москва, вие сте прекарали едно лято там. Какви са впечатленията ви?

– Влюбих се в Москва. Въпреки кошмарния трафик, предизвикателството си заслужава, защото това е град с богата история. Освен това е и град на огромни противоречия. На метри от мавзолея на Ленин се намира един от най-луксозните търговски центрове в света. Всяка вечер в бара на хотела облечени в дизайнерски костюми руски милионери сключваха сделки на перфектен английски. Охраната им дори не си правеше труда да крие оръжието си. Ето защо наричам Москва „Дивия изток”. Излишно е да казвам, че е идеална сцена за шпионски трилър.

– В книгата често шеговито повтаряте, че най-големите неща в света са в Русия.

– Навсякъде, където отидех, повтаряха едно и също: най-големият хотел в света, най-голямата камбана, най-големият търговски център… Една вечер, минавайки покрай една от сталинистките сгради, шофьорът на таксито ми каза: „Всичко в тази страна трябва да е най-голямото, най-високото, най-бързото и най-доброто. Ние не можем да живеем като нормални хора”. Думите му ме поразиха и ги използвах за основа на книгата.

– Били сте на Лубянка – в щабквартирата на КГБ, понастоящем управление на ФСБ. Разкажете ни повече.

– Подадохме молба да ни допуснат там и към края на посещението ни в Русия ни се обадиха. Очакваше ни полковник на видима възраст около 50, в добра форма. Не говореше английски, екскурзоводът ни превеждаше. Не ни показа всичко, но преживяването беше незабравимо.

– В „Московска афера” не се изказвате особено ласкаво за новите управници на Русия. Не се ли притеснявате от мнението на господин Путин?

– Министър-председателят Путин е твърде зает, за да чете много американски трилъри. Но кой знае? Все пак е бил директор на ФСБ. Мисля, че романът ще му хареса.

– В романа се засяга и темата за убийствата на журналисти. Разговаряхте ли с руски репортери?

– Да, и те много ми помогнаха. Впечатлих се от тяхната смелост и принципност. Малко хора съзнават, че в Русия е опасно да си журналист. Русия е на трето място след Ирак и Алжир по броя на убитите репортери, оператори и фотографи. Половината от убийствата са поръчкови и извършени по време на управлението на Путин.

– Какво ще се случи с Габриел Алон в следващата книга?

– Шпионска тайна.

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.